В десетката: Седемте смъртни политически гряха на ГЕРБ
…Тъй като за добро или за зло това е правителството на България, на мен ми се иска то все някак, дори това да е вече безкрайно съмнително, но да успее. Абсурдно е сравнението, но макар и да смятам, че сегашният ни национален отбор по футбол, начело с точно този треньор е безнадежден случай, винаги стискам палци да успеят. Нали надеждата като първа глупачка умира последна!
И все пак, а може би тъкмо затова, чувствам се задължен и длъжен да оставя за малко настрана новата си книга за сигурността, над която усилено работя, и да поразсъждавам на глас за Седемте смъртни политически гряха на ГЕРБ, които са преди всичко и най-вече следствие от неспазването на Десетте Божи заповеди в политиката (за тях по-подробно – някой друг път).
Грях Първи: Недемократичност
Като не броим корупциоидната върхушка на ДПС, ГЕРБ в момента е най-недемократичната като партийно функциониране и като отношение към политиката и политическото партия. В определен смисъл, ГЕРБ изобщо не е партия, а сбор от хора, вбили си в съзнанието ППП (Правило Първо „Послушание”) – т.е. съгласявай се с всичко, което каже Той – ББ.Това важи за всички (само с моментни изключения за един – ЦЦ), независимо, че в тази „партия” има и иначе несъмнени личности, които обаче са пожертвали своето лично достойнство, името и професионализма си заради това ППП.
И понеже Неговата, на ББ, воля пронизва всяка индивидуална мисъл, всяко решение, всяко действие, това вече не са чисто и просто авторитарни (командирски) практики, а чиста проба тоталитарни нагласи. Логично е, че алтернативни (или просто не-одобрени от Него, от ББ) решения могат да се случват не в зоната на видимото и след дискусии и дебати, а само чрез скрити, непрозрачни, чрез „пробутване” – ако мине, действия, които понякога са направо на конспиративна основа.Този първи недемократичен импулс (ППП) като Големият взрив преминава в непрекъснато разширяване и разбягване във всички посоки на обществения, икономическия и социалния живот, защото се възпроизвежда, защото поражда вътрешното убеждение, че така може, че в това няма нищо лошо.
И постепенно държавните и общинските институции се нагаждат към подобен режим на функциониране. Ако има демократични процедури, то те са все по-формални и се използват тогава и само тогава, когато са в „наша полза”, а иначе се игнорират.Така постепенно ГЕРБ започва да губи и нищожният си при зачеването демократичен рефлекс и все повече се отнася към демокрацията чисто функционално, консумативно: Колкото – толкова. Но задължително – само ако имаме сметка от нея.
Грях Втори: Партизанщина
Било е и ще бъде у нас всяка партия да раздава постове и длъжности на свои котерии. Тези родилни петна на българската демокрация си остават видни и неотстраними през десетилетията. И не бива да има излишни илюзии, че в скоро време ще настъпи „Златният век на кадърността” – когато именно професионализмът ще бъде първият критерий за кариерно начало и кариерно развитие във властовите институции (то и в нашите частни компании изобщо не е така, макар собствениците им да вървят по този начин дори срещу своите интереси, та какво остава за публичните организации!?).
Но даже отчитайки тези родни подробности от политическия пейзаж, това, което прави през поседните десетина месеца ГЕРБ минава всякакви разумни и нормални (и морални) предели. Негласно или гласно е дадено указание навсякъде без изключение, където ГЕРБ държи управленските юзди, на всички нива – отгоре-додолу, започвайки от началник на отдел (че нерядко – на редови длъжности) да се назначават не просто симпатизанти и протежета на ГЕРБ, а само и единствено членове на ГЕРБ!
За това се грижат всякакви (писал съм вече по-рано) гербаджийски комисари и комисарки, специализирали се като някогашните закапечета да контролират правоверността на подбраните и чистотата на подбора. И понеже ГЕРБ е партия без история и без минали през огън, вода и медни тръби партийни кадри, това, което на практика върлува е масово записване в ГЕРБ като в еднолично дружество с ограничена отговорност на буквално… Буквално на куцо и сакато!
Резултатът е безпрецедентно политизиране в името на келепирджилъка; извратяване на самите понятия „партия”, „партийна принадлежност”, „партийна лоялност”. Хората, които се записват в ГЕРБ нямат идеология, нямат скрупули, нямат и друга цел, освен да се качат на машината за власт, защото тя им гарантира престижна работа, възможности за печалби, перспективи за израстване, привилегии за егото, душата и тялото, връзки, контакти, позиции и коренна промяна на битието и съзнанието им.
Заедно с тази партизанщина се отваря огромно поле за политизация, за обвързаности по интереси, за демотивация на можещите хора във ведомствата, за отвращаване към политиката и партиите у онези, които са се стремяли да се опазват от партийни членства и са инвестирали времето и социалните си отношения в нарастване на истинските лични конкурентни предимства, които сега стремително се обезценяват.
Грях Трети: Ужасен кадрови подбор
Този грях е свързан с предния. Впрочем, всичките Седем гряха са взаимносвързани, те се самоиндуцират един друг, наслагват се един върху друг, всеки става едновременно и причина за повечето от останалите, и следствие от някои от тях. Държавната и общинските администрации са обръгнали за двете последни десетилетия от нахлуване на вълни нови, неориентирани, кариеристично надъхани партийни креатури. С всяко поредно правителство в тези администрации се шири мнението, че е станало още по-лошо с „тези, новите”.
Ала този път очевидно е стигнат върхът! Оценките са крайно негативни, говори се за гербаджийски орди, за пасмина, за талибани, за хунвейбини… Никога такова нашествие на дилетанти не се е случвало и не се помни – назначават се гербаджийски кадри без копетентност и образование, без опит и квалификация, без понятие и умения. И по-рано съм алармирал за това, сега ще кажа, че вече става страшно! Ако имаше институция ли, орган ли, NGO ли – да направи одит, анализ, мониторинг – веднага ще стане ясно колко слаби са думите ми, с които бия тревога.
Бойко, Цецо! – иде ми да възкликна (защото се познаваме и сме били на „ти”) – опомнете се, спрете се, тези подбори и ре-подбори на хора по завои, кьошета, заведения и подлези са опасни не на последно място и за вас, защото вие ставате техни заложници, те ще ви провалят, те отблъскват нормалните, трудолюбиви, съзнателни и интелигентни експерти в администрациите, които са мачкани, изтласквани по периферията, принуждавани не само да носят на гърба си (работейки и за тях) вашите назначения, но и са постоянно обиждани, ругани и унижавани от една войнстваща и некомпетентна простотия, която (въпреки прокламираните съкращения) се разлива като пълноводна река из институциите и блокира нормалната им дейност.
Виж целия текст в блога на Николай Слатински.