Край Камчия (строителен) шум се вдига – Путин пристига!

Иво Инджев

Губернаторът на Московска област Борис Громов предложи на жителите на руската столица да си купят хеликоптер, за да избегнат задръстванията..

„Аз летя с хеликоптер. Вие също трябва да си купувате хеликоптери вместо коли, така няма да имате нужда от пътища“, заяви губернаторът Борис Громов, цитиран от агенция РИА Новости.

Руските високопоставени представители рядко попадат в задръствания, тъй като имат син буркан на колите си, позволяващ им да се движат без да се съобразяват с правилата и да преминават безпрепятствено през задръстванията. Жителите на Московска област имат около 400 частни хеликоптера, заяви Громов, но пропусна да спомене, че частни самолети нямат право да летят във въздушното пространство на Москва. (АФП)

Прочетох тази информация тъкмо в момент, когато наблюдавах бурната строителна дейност на огромен хотелски комплекс в устието на уникалната българска река Камчия. Строителството вероятно е законно. Нищо, че вече започна активният туристически сезон. Формално в община Аврен не става за туристически комплекс, където строителите са длъжни да спрат да работят (и ако може да не мачкат пришълците с бетоновози, както вече се случи с една шотландка на друго място на красивото ни Черноморие).

Кранове, камиони с кални гуми, десетки спрели край пътя, стесняващи и без това трудния достъп към реката автомобили. Това част от гледката в резервата, който предстои да бъде посетен през септември от самия руски премиер Владимир Путин. Ще прерязва летната на комплекса, известен като „обекта на московския кмет Юрий Лужков“.

Когато разбрах за Москва и хеликоптерите (като част от градския транспорт) първо си помислих, че надменният „съвет“ е бил даден на московчани тъкмо от Лужков. Той е може би най-емблематичният управник на Русия от гледна точка на несменяемостта – нещо като московски самодържец още от времето на Елцин (жена му пък е най-богатата рускиня, постоянно присъствие в светските хроники за живота на богаташите в Русия). Такива хора губят чувство за реалност. При посещенията си в България например Лужков обича да припомня с господарско самочувствие, че плаща на обекта си край Камчия „московски заплати“ на няколкостотин българи. И водещите на телевизионни предавания, които се надпреварват да го канят, го гледат предано и без забележки.

Но и от устата на Громов, знаменит като съветският генерал, „извел“ от Афганистан окупационния корпус на СССР, подигравката към съгражданите му звучи подобаващо. Той е лично протеже на Путин и явно също е придобил усещането за политическа недосегаемост.

Историците оспорват твърдението, че последната френска императрица Мария Антоанета наистина е изрекла „крилата препоръка“ към френския народ да яде пасти, щом няма хляб. Мит или не, приписва й се. Както се вижда обаче управленската наглост не знае граници – нито във времето, нито в пространството. Тя вирее там, където има самозабравили се властници.

И за да се върна към „московската връзка“ и наглостта, да попитам още веднъж дали някой ще започне операция „наглите“, за да чуем отговора на въпроса: кой прати бетоновозите, платени с парите на московската община, в резервата „Камчия“?

На самото устие на реката има паметна плоча за подводничарите, изпратени от СССР в България с диверсионна мисия през войната. Тази плоча, на фона на всеобщата разруха в околността, осеяна с изтърбушени бунгала и пустеещи някогашни ресторанти и механи, явно с радва на специално внимание. С нови, големи букви, на нея е написано на руски „Вечная память“. Грижат се хората за покойните съветски граждани от български произход , пострадали от „монархофашизма“.

А дали тази епитафия не подхожда повече за уникалната природа на резервата, над който сега стърчат огромните стрели на строителните кранове?

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.