Кой засекрети документите за Катин?

Мемориалният комплекс в Катин. Снимка: руниверс

Години наред Русия уверяваше, че решението за засекретяване на документите от следствието за Катин е взето от специална комисия. Именно тя огласи: „Не сме ние“. В Московския градски съд се състоя поредното – вече пето – заседание по делото за засекретяването в края на 2004 г. на решението да бъде прекратено продължилото 14 години следствие за Катин.

Ищецът, организацията „Мемориал“, се стреми това решение да бъде признато за противозаконно и Междуведомствената комисия да снеме грифа за секретност. Всичко сочеше, че подобно на всичките досегашни и вчерашното заседание няма да внесе нова конкретика – представителите на Междуведомствената комисия не се явиха в съда.

За изненада на присъстващите в залата представители на „Мемориал“ и най-вече за нейна изненада съдийката Анна Назарова представи писмо от комисията. От него следва, че тази институция няма какво да каже по въпроса за разсекретяването на постановлението, защото на 22 декември 2004 г. не е вземала решение за неговото засекретяване! Това обаче противоречи с досегашното становище на Русия.

От 2005 г. Главната военна прокуратура (ГВП) обясняваше в съдилища от различни инстанции, че, насочвайки към нея искания за разсекретяване на постановлението за прекратяване на разследването, „Мемориал“ бърка адреса. На 22 декември 2004 г. то било засекретено именно от комисията, така че ГВП не притежава съответните компетенции да снеме грифа за секретност.

ВИТИЕВАТИТЕ ОБЯСНЕНИЯ НА ПРОКУРАТУРАТА

Такава информация се съдържа между другото в датираното от 22 април 2008 г. официално писмо до „Мемориал“. На грифа, наложен от комисията, се позоваваше също и руското правителство в кореспонденцията си с трибунала в Страсбург.

Лъже ли прокуратурата? „Това не е директна лъжа, а по-скоро изплъзване“, казва шефът на полската секция на „Мемориал“ Александър Гурянов. Той твърди, че е възможно самата ГВП да е засекретила документите през есента на 2004 г., след което да ги е изпратила на Междуведомствената комисия, която разсекрети 67 от 183-те тома от следствието.

Именно сред тези 116 останали секретни тома е онзи, който съдържа постановлението за прекратяване на следствието. „След това ГВП твърдеше, че решението за засекретяването е взето от Междуведомствената комисия. Но не добавяше, че де факто комисията не е постановявала засекретяване, а просто е спазвала грифа, наложен преди това от ГВП“, твърди Гурянов.

Доказателство за правилността на тази хипотеза могат да бъдат печатите върху следствените документи, предадени през май тази година на Полша. На първата страница на един от томовете се вижда: „Разсекретено с решение на Междуведомствената комисия 22.12.2004 г.“.

„ТАЙНИ ЛИ СА ВСЪЩНОСТ ТЕЗИ ДОКУМЕНТИ?“

„Формално погледнато, Главната военна прокуратура не би могла да засекрети тези документи и щом като това не е било сторено от комисията, значи може би те въобще не са тайни“, казва от своя страна за „Жечпосполита“ юридическият съветник на организацията „Мемориал“ Диана Сорк. Съдията отложи делото за 3 август и огласи, че ще отправи към двете институции – прокуратурата и комисията – запитване кой е взел решението за налагането на грифа за секретност.

Не по-малко от руснаците бяха изненадани във вторник и полски юристи. „Това е невероятно. Разбира се може да се обяснява, че това е Русия и тя не може да бъде разбрана чрез разума. Но ако тези твърдения са верни, значи някой е лъгал по този въпрос в продължение на години. В момента пред очите ми са документи, в които Русия официално твърди, че решението за засекретяването е взето именно от Междуведомствената комисия, казва пред „Жечпосполита“ пълномощникът на Катинските семейства Иринеуш Камински по повод постъпилия през март в трибунала в Страсбург отговор на жалбата на роднините на жертвите на НКВД.

„Сега Междуведомствената комисия твърди – и отново официално, – че всичко това не е вярно“, добавя той. Казва още, че след като не тя е засекретявала документите, те трябва да бъдат явни. Прокурорът Малгожата Кужняр-Плота, която води от името на Института за национална памет полско разследване за Катин, каза пред „Жечпосполита“, че щом материалите не са били засекретявани, очаква на Полша да бъдат предадени всички документи от руското разследване.

„Това е като в детска градина! Два държавни органа си играят на котка и мишка. Военната прокуратура твърди: „Комисията е“. Последната години мълчи, след което внезапно огласява, че няма нищо общо с този въпрос. Това казва много за състоянието на нашата държава“, оценява историкът от „Мемориал“ Никита Петров.

Продължаващият в момента съдебен процес е поредният етап от борбата на „Мемориал“ в московските съдилища за разсекретяването на катинските документи. През април Върховният съд на Русия отмени по-ранно решение на градския съд, с което на сдружението се отказва правото да предявява съдебни искове по темата.

ХОРАТА ОТ КОМИСИЯТА НЕ ИДВАТ

Връщането на казуса в московския съд и наложеното му задължение да разгледа жалбата на „Мемориал“, противно на надеждите, че може да е сигнал за готовността на Москва да промени позицията си, засега не донесе никакъв резултат. Делото заседна в мъртва точка и вследствие на явния отпор на Междуведомствената комисия все още не може да бъде доведено даже до разглеждането му по същество.

Наистина представителите на комисията се явяваха на трите предварителни съдебни заседания, но не представиха никакви документи. На две заседания въобще не дойдоха. Така че те смятаха своята роля за приключила. Представеното във вторник писмо носи дата 25 юни, така че то можеше да бъде прочетено още на предното заседание на 28 юни. В него Междуведомствената комисия убеждава също, че не може да разсекрети нищо без съответното искане на Главната военна прокуратура. „Нещо повече – комисията твърди в писмото си, че не е орган на държавната власт и затова „Мемориал“ няма право да внася в граждански съд жалби срещу нейните действия или бездействия“, добавя с негодувание Гурянов.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.