Какви козове крие Сирия?

Махмуд Ахмадинеджад и Башар Асад. Снимка: АП/БТА

Сирийският президент Башар Асад може и да не е модернизаторът, за който Западът си е мечтал, но неговият режим показва признаци на напредък. Сирийският президент Башар Асад може да се самопоздрави тихо този уикенд, когато отбелязва 10 години на власт. Баща му Хафез вдигна високо летвата в този проблемен регион, но младият Асад постигна значителен успех в модернизирането на Сирия след години на изолация.

Днес Сирия гъмжи от чуждестранни туристи, които могат да отседнат в бутикови хотели в Дамаск, да пушат наргиле в изискани кафенета и да посетят спиращи дъха атракции като останките на Палмира и крепостта Крак де Шевалие. Най-старата столица на планетата сега има фондова борса – нищо общо с пестеливия период на управлението на БААС и пламенните лозунги за „туптящото сърце на арабския свят“.

Четиридесет и четиригодишният Асад е млад политик, който е по на „ти“ с медиите от повечето арабски лидери, въпреки че сирийското министерство на информацията е остатък от една епоха на по-строг контрол. Неговата подчертано светска съпруга Асма се вписва фотогенично в снимката на съвременната републиканска династия и работи усилено в подкрепа на организации, стремящи се към гражданско общество.

Президентът несъмнено е доволен от факта, че Сирия е важна, както си личи и от високопоставените гости от САЩ и Европа, които го ухажват почти всеки ден в дискретно охранявания му дворец в Джебел Касиун.

Не толкова потаен, колкото баща си – „сфинксът от Дамаск“ – Асад е ключова фигура в Близкия изток. Той е горд националист, поддръжник на палестинците и отчаяно се стреми, но засега без успех, към сближаване със Съединените щати. Мирът с Израел и връщането на окупираните Голански възвишения засега остават илюзорни.

Близките му отношения с Иран и подкрепата за ислямистите от „Хамас“ – също като ливанската „Хизбула“ смятан за терористична организация от двете страни на Атлантическия океан, но за движение за съпротива в Дамаск – обаче го поставят извън групата на прозападните консервативни арабски лидери. За някои анализатори на Сирия това са ценни козове, които тя може да предаде в подходящия момент. Как и кога ще настъпи този момент обаче остава мъчително трудно за предвиждане.

Асад умело преведе Сирия през унизителния момент на изтеглянето от Ливан след убийството на бившия премиер Рафик ал Харири през 2005 г. Ефектът от Кедровата революция в Бейрут – която обезпокоително припомни алтернативните начини за смяна на режима след нахлуването в Ирак – в крайна сметка се оказа доста ограничен. Трибуналът на ООН, който разследва убийството, продължава да работи усърдно, но едва ли ще повдигне обвинения срещу високопоставени сирийци.

Дамаск вероятно има също толкова голямо влияние в Ливан, колкото е имал винаги, не на последно място благодарение на близките си отношения с „Хизбула“. Дори Уалид Джумблат – друзкият лидер, чийто баща беше убит от сирийски агенти, днес отдава почит на Асад. Нищо чудно, че в Джебел Касиун цари толкова ведра атмосфера.

Преди десет години имаше големи надежди, че Асад, с британското си образование и нездравия си интерес към компютрите, ще се окаже достатъчно уверен, за да отпусне здравата хватка, с която баща му държеше страната. През кратката „Дамаска пролет“, която последва идването му на власт, някои политически затворници бяха освободени, а обществените дебати – разрешени. Инстинктът към потисничество обаче се оказа по-силен от натиска за либерализация. Всичко приключи с 11 септември 2001 г. и свалянето на Саддам две години по-късно.

И все пак сирийците предпочитат да обръщат повече внимание на областите, в които има напредък. Вестник „Уатан“ например се отличава с това, че е единственото частно периодично издание в страната. Той се гордее, че е по-критичен от високопарните държавни медии. Уловката е, че той е собственост на зетя на Асад – един от най-влиятелните бизнесмени в страната.

Репресиите се подновиха, а обичайни заподозрени, като адвокати и активисти за човешки права, бяха хвърляни в затвора по силата на извънредни закони. Това предизвика само чисто формални протести от страна на САЩ и ЕС, които все още чакат Сирия да изиграе тези карти. Поуката, според интелектуалец, който (в частен разговор) критикува президента, е проста: „Преди пет години положението на режима изглеждаше зле – с Ливан, Ирак, Буш и неоконсерваторите. Вижте какво става сега! Тези момчета или са много умни, или останалата част от света наистина се нуждае от тях“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.