„Бритиш петролиъм“ спря разлива, но загази с атентатора от Локърби

Барак Обама оглежда пораженията от разлива в Мексиканския залив. Снимка: Белия дом

„Бритиш петролиъм“ успя да спре за първи път изтичането на петрол в Мексиканския залив, поставяйки фуния над пробития кладенец. Кадри от подводни видеокамери потвърдиха окуражаващата новина – за първи път от 20 април, когато експлозия уби 11 работници на компанията и разруши платформата, на която работеха, в океана не се забелязва изтичане на нефт.

„Индипендънт“ посочва, че това се случва точно когато Конгресът на САЩ се подготвя да обсъди предложенията за забрана на БП да извършва нови сондажи по крайбрежието на САЩ през следващите седем години. Ако и двете камари на Конгреса я одобрят, дори само забраната за района на Мексиканския залив ще намали добива на компанията с около 10 процента, съобщили осведомени източници пред вестника.

Правителството на Обама предупреди веднага, че спирането на теча може да се окаже временно. „Гардиън“ цитира командващия Бреговата охрана на САЩ Тад Алън, който казва: „Насърчени сме от това развитие на нещата, но то не е окончателно“. Предвид икономическите и екологичните поражения от най-тежкия петролен разлив в историята, които засегнаха четири американски щата и поуките от няколкото предишни неуспешни опити за запушване на пробития кладенец, всякакво ликуване изглежда прибързано, отбелязва „Гардиън“.

Но британският петролен гигант е изправен пред нови проблеми. В допълнение към огромните разходи по овладяването на петролния разлив в Мексиканския залив и сринатото обществено доверие, компанията трябва да се справи и с обвиненията, че е лобирала за освобождаването на атентатора от Локърби Абделбасет ал Меграхи, за да защити своите бизнес-интереси в Либия.

Същевременно се очертава Конгресът на САЩ да забрани на „Бритиш петролиъм“ да прави нови сондажи за нефт в американския континентален шелф заради незавидното досие на компанията по отношение на безопасността на работниците, пише „Файненшъл таймс“.

Камарата на представителите вече прие законопроект, който забранява на всяка компания, която през последните седем години е допуснала повече от десет смъртни случая в свой обект, или е била глобена с повече от 10 милиона долара за замърсяване на водата, да прави нови сондажи за нефт в американския шелф, пише „Дейли телеграф“.

В действителност забраната ще засегне само „Бритиш петролиъм“, отбелязва „Гардиън“. Компанията вероятно ще трябва да изплати глоби в размер на милиарди долари заради експлозията на платформата „Дийпуотър хърайзън“, при която загинаха 11 работници, а това далеч не е първото им нарушение на правилата за безопасност и опазване на околната среда.

Конгресът съсредоточи вниманието си към дейността на „Бритиш петролиъм“ в САЩ. Само за последните пет години компанията е извършила над 700 нарушения на правилата за безопасност и опазване на околната среда, докато други големи петролни компании са се ограничили до по-малко от десет, отбелязва „Гардиън“.

Повечето нарушения на „Бритиш петролиъм“ са регистрирани извън сферата на подводните сондажи. „Гардиън“ посочва експлозията в рафинерия на компанията в Тексас през 2005 г., при която загинаха 15 души, както и зле поддържан тръбопровод, който изля 200 000 галона петрол в Аляска.

Една четвърт от добива на „Бритиш петролиъм“ на петрол и газ идва от находища в Съединените щати, а допреди инцидента с „Дийпуотър хърайзън“ компанията се надяваше да увеличи добива си, като разработи нови източници в Мексиканския залив, отбелязва „Дейли телеграф“.

Успоредно с тези проблеми петролният гигант трябва да се справя и с обвиненията, че е лобирал пред британското правителство, за да окаже натиск за освобождаването от шотландски затвор на атентатора от Локърби Абделбасет ал Меграхи, пише „Гардиън“.

Либийският терорист беше освободен миналата година от хуманитарни съображения, след като медицинска експертиза постанови, че му остават само няколко месеца живот. Макар и болен от рак, Меграхи все още е жив и свободен, след като беше изпратен в Триполи, припомня „Гардиън“.

Обвиненията на американски сенатори, че „Бритиш петролиъм“ е замесена в освобождаването на терориста, не са безпочвени, изтъква вестникът. През септември тогавашният британски правосъден министър Джак Стро призна, че през 2007 г., когато министри от кабинета се опитали да улеснят евентуалното освобождаване на Меграхи, Великобритания била мотивирана отчасти от нуждата да сключи нови договори за добив на петрол.

В интервю за „Дейли телеграф“ миналата година Стро призна, че през 2007 г. се е отказал от план да изключи Меграхи от списъка на затворници, които Лондон се е договорил да размени с Триполи, след като Либия и британски петролопроизводители, най-вече „Бритиш петролиъм“, лобирали за освобождаването на терориста. По това време Либия бавеше сделка за над половин милиард лири за разработване на петролни залежи на своя територия.

На въпроса на „Дейли телеграф“, цитиран от „Гардиън“, дали търговските интереси и „Бритиш петролиъм“ са повлияли на решението за освобождаването на Меграхи Стро отговори: „Да, в много голяма степен. Нямам намерение да се извинявам за това. Либия беше пропаднала държава. Искахме да я върнем в орбитата. И да, това включваше търговията, а впоследствие и сделката с „Бритиш петролиъм““.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.