Израел очаква истински мир от истински лидери
Усмивката на лицето на премиера Бенямин Нетаняху след завръщането му от визитата в чужбина не може да скрие онова, в което е въвлечен Израел. Начинът, по който Израел напусна Ливан, премахването на еврейските селища в Газа без споразумение и облекчаването на абсурдната гражданска блокада на Газа едва след нескопосния рейд срещу хуманитарната флотилия не са изключения от историческото правило, независимо колко неудобен за Израел е моделът на поведение, който те отразяват. Всички колониални режими от миналия век са приключвали по същия начин. Те не са си отивали, защото се е възцарявал мир, а защото са били изтласквани от засилващ се натиск. Така стана с англичаните в Индия и Кения, с французите в Алжир и прочее.
Въпреки това случаят с Израел и окупираните територии е уникален в едно отношение: индийците не предявиха претенции към Великобритания, нито пък алжирците към Франция. Следователно, изтеглянето на тези държави от техните колонии прекрати конфликта. Но въжделенията и претенциите на палестинците, арабите и ислямския свят не са ограничени до територията, която Израел окупира през 1967 г. и на която за зла участ установи колонията си.
Освен това самият Израел няма колониална страна-майка, така че пълното му разтваряне обратно в Полша, Ирак и Германия не е изход. Тази уникалност подсилва екзистенциалната глупост, моралната низост и дипломатическата лудост на решението да се установи израелска колония по Западния бряг и Газа. Нация, чието съществуване в този район атакуват като колониална присадка, трябва да се разграничи от такова поведение и да си изгради държава със стабилни граници – демократична, нормативна, егалитарна държава.
Вместо това след 1967 година – и особено след като Ликуд взе властта през 1977 година – Израел действаше в духа на еврейското традиционно право спрямо пребиваващите чужденцие и според библейската повеля „Няма да им позволяваш обитание“. Това превърна жителите неевреи в поданици без права, камо ли пълно гражданство. Израелците, живеещи в колониите, са привилегировани граждани; съседите им са точно обратното. По този начин Израел не само извърши грях спрямо онези, които окупира и нанесе огромна вреда на ционистката мечта, която в основата си бе хуманистична и модерна, но също така изложи целия регион на риск от кървав апокалипсис.
Стана така, понеже „естествената“ историческа пътека за прекратяване на колониалния фарс е непригодна за Израел. Паническо изтегляне от неговата колония, под натиск и без истинско споразумение, както се случи в останалите колонии по света, няма да прекрати този конфликт. И двата народа ще си останат по местата. Колонизаторите няма да отплават обратно, а окупираните ще укрепят убеждението си, че само със сила могат да прогонят чужденците от цялата своя свещена земя.
Следователно няма и не може да има алтернатива на една искрена мирна инициатива, произтичаща от сърцата на народите в региона и оркестрирана от истински лидери. От външен натиск също може да се появи нужда, но без вътрешна революция, водеща до мирно споразумение, което да върне Израел в първоначалните му граници – доброволно и със зачитане на демокрацията – нищо в Близкия изток няма да бъде стабилно.
Алтернативата, в която сега се въвлича Израел благодарение на противното разрастване на автономната, месианска, расистка черна дупка, която създаде вътре в себе си, е ясна и неизбежна: двата свята на радикализма – еврейския и ислямския – ще продължат да се ръфат помежду си и да си доказват взаимно, че „само силата може да победи.“ Всяко от страните ще прави отстъпки едва след прилагането на сила. Без използването на сила всички своеволни несправедливости – от забраната на шоколад и играчки до уличен терор – ще се разпълзят като бурени.
В тази отровена и агресивна атмосфера дори принудителна деколонизация няма да предотврати нов кръг от месианско насилие, който може да унищожи всяко мимолетно човешко същество в района с едно апокалиптично примигване на окото – ядрена война на Гог и Магог. Така че истинското лидерство – лидерство, способно да донесе искрена мирна инициатива, която да не бъде трик или билет за показна среща на върха – не е просто необходимост. Без него животът на милиони ще изчезне яко дим, за миг.
По БТА