„Проблем 2012“ – ще се разпадне ли тандемът Путин – Медведев?
в. Независимая газета
Факторът „Единна Русия“ може да изиграе ключова роля в решаването на политическия „проблем-2012“, който става все по-горещ. Възможните сценарии за включване на партията в тази интрига предвиждат по-специално да бъде преодоляна традицията за безпартийност на руските президенти и партията на властта да се трансформира от парламентарна в президентска. „Проблемът-2012“, който става все по-актуален, е пряко свързан с една неизбежност – да бъде разрушен днешният субектен характер на „кремълския тандем“. Създаден за решаване на „проблема-2008“, той е слабо подходящ за отговор на предизвикателствата, пораждани от новия президентски цикъл.
Ето една от принципните разлики между 2008 и 2012 г.: днешната формула на тандема бе разработена специално за Владимир Путин, прекарал вече в Кремъл двата мандата, отпуснати от конституцията. Приемникът му Дмитрий Медведев има само един мандат на руския Олимп и в този смисъл взема „ограничено участие“ в тандема. С оглед на демонстрираните все по-агресивно поредни президентски амбиции на премиера, който контролира не само кабинета, но и парламентарното мнозинство, приближаването на 2012 г. изправя Медведев пред проблема да намери нов баланс в тандема или да го унищожи, осигурявайки си повече политически предимства. Последното не е упрек към Медведев, тъй като уклонът в полза на Путин в тандема е очевиден и развитието му неизбежно ще разруши модела на този политически дует още към края на 2011 г.
Засега се налага впечатлението, че Дмитрий Медведев се опитва да възстанови равновесието в тандема, използвайки външния фактор. Това сочат на първо място енергичните усилия на президента за развитие и укрепване на личните му отношения с американския лидер Барак Обама. Също и фактът, че във вътрешнополитическия дневен ред все още фигурира тезисът за структурна модернизация (за нея пък със сигурност не би стигнал един президентски мандат), а се предвижда и включването на американски гаранти в инициативата (в проекта „Сколково“ участват няколко големи компании от САЩ).
Колкото и да са важни обаче тези външни фактори, трябва да признаем, че е малко вероятно да се намери приемливо и сигурно за Медведев решение на „проблема-2012“ (сиреч той да повтори „подвига на Путин“ с двата президентски мандата), без радикално да се преформатира вътрешнополитическата архитектура на Руската федерация. Става дума най-вече за отказ от принципа, според който държавният глава е безпартиен. Този принцип навремето бе въздигнат в ранг на политически императив от Борис Елцин, който се отказа от членството си в КПСС и не пожела да се обвърже с някакви нови партийни окови. Путин, запазил формално безпартийния си статут, тръгна по същия път.
Безпартийността обаче невинаги означава едно и също. За разлика от Медведев, безпартийният Путин изцяло контролира най-голямата политическа партия с квалифицирано мнозинство в Държавната дума, а на практика и във всички местни законодателни събрания. Безпартийният Медведев не разполага с подобни възможности. Днешното сезонно изостряне на настроенията сред електората откроява този недостиг на влияние и ресурси с особена яснота.
Като изход от ситуацията действащият президент може да се откаже от принципа за безпартийност. По-точно, да стане член на „Единна Русия“ (тъй като днес е нереално да бъдат създадени алтернативни политически структури, съпоставими с тази партия по влияние и ресурси). Какви ще са последиците от тази стъпка на Медведев? С оглед на статута му изглежда малко вероятно, че властовата партия ще откаже да приеме за свой член руския президент. А влизането на Медведев в „Единна Русия“ незабавно ще разруши путинския монопол върху лидерството в партията, защото държавният глава със сигурност няма да остане редови партиец.
След като Путин е безпартиен лидер на „Единна Русия“, появата на партиен президент в редиците й на практика неминуемо ще осигури на Медведев най-малко мястото на втори вожд в партията на властта. Което изцяло се вписва в етическия контур на тандемните проекти. А също и в интересите на Медведев, свързани с 2012 г. От подобни позиции за действащия президент безспорно ще е доста по-лесно да реши въпроса за продължаване на пълномощията си след тази дата.
Политическата комбинация, целяща да бъде преодолян принципът за безпартийност, може да бъде осъществена от президента, щом започне поредната общонационална парламентарна кампания. При това положение Медведев навярно би предпочел да произведе парламентарните избори по-рано от предвиденото (за което впрочем бе помолен вече от Владимир Жириновски).
Колкото до проблема да се отърве от либералните отживелици, непростими за един вожд на руска консервативна партия, Медведев вече действа по въпроса. Нови пълномощия за Федералната служба за сигурност, фактически отказ от принципите на Европейската харта за местно самоуправление, стремеж да бъдат „удушени в прегръдки“ опозиционните партии – ето само някои щрихи от президентския курс, които със сигурност ще бъдат приветствани в „Банний переулок“ (където е централният офис на „Единна Русия“ – б. р.).
Ако държавният глава се откаже от своята безпартийност, закономерен резултат ще е появата на мощна президентска партия във федерацията, а „Единна Русия“ може да се разцепи, образувайки поне две политически структури. Не е изключено според мен, че конкуренцията между тях ще осигури възможността в бъдеще (поне в рамките на следващия електорален цикъл) в страната да се формира нещо подобно на състезателна демокрация, напомняща външно двупартийния модел в САЩ. Адаптиран към руската специфика, естествено.
По БТА