Защо руските комунисти обявиха Медведев за предател

Руски комунисти честват Ленин. Снимка: бнкоми

Миналата седмица Генадий Зюганов, който оглавява Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), подложи на разгромна критика външнополитическия курс на президента Медведев. Сам по себе си епизодът не е нещо любопитно – комунистите винаги са недоволни от действията на властта. Новината бе, че Зюганов в твърде остра форма атакува именно президента – така скъса негласния договор за лоялност лично към Медведев като автор на проекта за модернизация и лидер, включил в дневния ред въпроса за смекчаване на партийното и изборното законодателство.

Повод за демарша на Зюганов бе изказването на Медведев пред руски посланици, в което държавният глава представи новите принципи на руската дипломация. Зюганов се подразни по-специално от факта, че за основен външнополитически приоритет бяха обявени отношенията със САЩ и Европа, а на държавите от ОНД бе отредено почетното трето място. Тази рокада бе изтълкувана като „тиха революция“ в руската дипломация, след която се очаква да последват административни решения.

Зюганов обаче не прояви интерес към „кадровата политика“ на президента, нито пък към смяната на приоритетите сама по себе си. Той атакува Медведев заради „проамериканската“ му политика, и то в доста остра форма – използва изрази като „предателство на националните интереси“, „Русия се огъва пред САЩ“ и др. В съдържателен план Зюганов отправи към президента стандартния комплект от упреци, тиражирани в медиите: от подкрепата на санкциите спрямо Иран, „газовата война“ с Беларус, покупката на американски боинги и свалянето на забраната за внос на американско пилешко до „шпионския скандал“ и обиколката на държавния секретар Хилари Клинтън в Източна Европа и Кавказ.

Изреждайки тези факти, Зюганов изразява възмущение от готовността на Медведев да се примири с „ощетяването на руските национални интереси“ и обяснява тая политика, „унизителна“ и „разрушителна“ за страната, с това, че „по своя класов състав днешната власт в Русия е компаньонка на световния олигархически капитал“. Лидерът на комунистите прокарва паралел между външнополитическите линии на Медведев и Горбачов и припомня, че „безкрайните отстъпки на Горбачов предизвикаха разпадането на Съветския съюз“. Стилът на изявлението, направено от Зюганов, напомня в общи линии конфронтационната риторика от 90-те.

Същото впечатление прави публикуваното ден след това интервю на бившия командващ Черноморския флот (ЧФ) адмирал Владимир Комоедов, член на комунистическата фракция в Държавната дума. Военачалникът анализира днешното състояние на ЧФ и реформата в руските Въоръжени сили. С цифри и факти Комоедов показва колко е пагубна днешната военна политика, която фактически оставя страната беззащитна срещу евентуална агресия. И адресира своите упреци не само към министъра на отбраната и ръководството на Генщаба, но и към Дмитрий Медведев, който не съзирал ясно очертаната връзка между превъоръжаването на войските и собствената си идея за модернизация.

Всъщност Комоедов казва нещо съвсем очевидно: оръжието, военната техника и особено целия електронен пълнеж трябва да си ги правим сами. В противен случай всички усилия за производство на въоръжения ще бъдат напразни: „липсата на собствена елементна база ще позволи на евентуалния противник лесно да засече който и да било обект, натъпкан с електроника“.

Бившият командващ изразява и категорично несъгласие с намерението на Медведев да се откаже от ремонта на старата техника и да концентрира ресурсите в покупки и производство на нова. С оглед на днешното темпо в строежа на плавателни съдове, този подход в крайна сметка ще остави моряците без кораби, твърди Комоедов.
Нещата обаче дори не опират до разногласията по конкретни проблеми – важното е, че наред с конкретните мисли по тези сериозни въпроси бившият командващ отвреме навреме си позволява и персонални нападки. Обещава например, че „естествено ще дойде часът на разплатата и за Сердюков (руския министър на отбраната – б. р.), и за онези, които са го сложили там“.

В същата стилистика – като атака, е издържана и декларацията на президиума на ЦК на КПРФ от миналата седмица „За опасната ситуация в селското стопанство на Русия“. Освен критика на цялостната политика в сферата на АПК, документът съдържа и тежки обвинения срещу Руския зърнен съюз. Подкрепен от аграрното министерство, съюзът лобира за продажба на т. нар. зърнени излишъци в чужбина по дъмпингови цени и компенсиране на щетите в размер на 10 милиарда рубли от държавния бюджет. Комунистите смятат, че на фона на сушата и очакванията за слаба реколта разпродажбата на стратегическия резерв от зърно ще нанесе удар върху продоволствената сигурност на страната. А съвсем недопустимо е вече според тях да се сключват неизгодни сделки в търсене на „компенсации от бюджета“.

Седмица по-рано Зюганов също не пестеше острите изрази. На заседание на Държавната дума той нарече предложението на финансовия министър Алексей Кудрин за повишаване на пенсионната възраст „истинска диверсия срещу страната“ и увери, че „глад очаква страната догодина, ако не бъдат взети спешни мерки“. Постоянно обаче апелираше към президента, все едно че казваше: „Вижте само, Дмитрий Анатолиевич, какви ги върши вашият министър на икономиката“. И ето че сега Зюганов обвинява Медведев в „предателство на националните интереси“, а бившият командващ ЧФ, също член на КПРФ, заплашва с „разплата“ Сердюков и президента, който го е назначил.

„Лятната пауза“ фактически вече започна и на фона й тези агресивни избухвания изглеждат някаква „политическа аномалия“, също като незапомнените жеги, върлуващи в европейска Русия. Според някои наблюдатели, въпросните действия се дължат на поръчка за лобиране в интерес на конкретни отрасли и предприятия.

В тази банална схема обаче далеч не се вписват всички начинания на КПРФ. Когато комунистите предлагат да се забрани добивът на горива в Черно море, припомняйки петролния разлив в Мексиканския залив, това наистина напомня лобизъм или стандартна атака, предприета, за да се изкопчи нещо. Проучванията в региона се извършват от „Роснефт“, която никак не е бедна, съвместно с френската „Тотал“, а и техните конкуренти са напълно платежоспособни.

Какво обаче разчитат да получат комунистите, нападайки Медведев? Обещание да не им пречи по време на следващите избори и да поусмири партията „Справедлива Русия“, която също вкарва лява тематика в играта си? Възможно е. Засега обаче комунистите с всички средства демонстрират, че смятат да възродят практиката от времето на Народно-патриотичния съюз на Русия (политическо обединение, подкрепяло Зюганов срещу Борис Елцин през 90-те – б. р.), за да спечелят на своя страна патриотичния електорат, три пъти вече гласувал в последно време за „Единна Русия“. До неотдавна за най-як патриот минаваше Путин и комунистите изобщо нямаше смисъл да играят на този терен. Изневиделица обаче Медведев им поднесе тая възможност на тепсия.

Днес впрочем мнозина споменават, че Медведев, твърде увлечен в играта на „рестартиране“, играе по свирката на американците. Сред политиците на федерално равнище обаче никой не се осмеляваше да критикува президента модернизатор за неговия завой към Запада. А Зюганов пое този риск и това му осигури възможността да заеме патриотичната ниша. Което не само придава тежест на критиките срещу военната реформа и политиката на финансовото министерство – така се повишават и шансовете на КПРФ в парламентарните избори през 2011 г. Защото сега комунистите имат в актива си не само леви идеи, чиято популярност расте на фона на кризата. Добавили са и патриотизма, схващан като взривоопасен коктейл от антиамерикански нагласи, национални интереси и защита на онова, което е останало от руската армия.

От друга страна, острата критика, отправена от Зюганов, може да се разглежда и като подарък за Медведев. От самото начало на „рестартирането“ ни се твърдеше, че Русия трябва да прави отстъпки с цел да подкрепи Обама, за когото било много трудно да прокарва своята линия във враждебното обкръжение на американските ястреби. Сега с пълно основание може да се говори, че Медведев също е подложен на натиск от руските ястреби в лицето на най-голямата опозиционна партия, че трябва да му се помогне. Инак, не дай боже, президент може да стане някой друг политик, не тъй дружелюбно настроен към САЩ.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.