Обратно в начална позиция в Афганистан

Войници от националната армия на Афганистан с местен жител. Снимка: Армия на САЩ

Както показват допитвания на място, афганистанците прекрасно знаят какво ще е бъдещето им – и ние не присъстваме в него. Още четирима убити за един ден, шуртене на кръв, не капчици. А какво мислят хората, за които правим това, докато расте броят на труповете? Можем с подходящи техники на проучване на общественото мнение, да анкетираме 500 афганистанци в бойните зони в Хелманд и Кандахар. И да примигнем стреснато от отговорите им: 70 процента смятат, че военната операция в техния район е вредна за местните жители, 68 процента смятат, че НАТО не може да ги защити, 59 процента не искат друга голяма офанзива, 61 процента са на мнение, че сега към талибаните се присъединяват повече хора, отколкото преди година, 74 процента считат, че е погрешно да се работи с международните сили. А, и 65 процента смятат, че молла Омар трябва да влезе в правителството.

Последното разкритие, сред нови изследвания на Международния съвет по сигурност и развитие, шокира най-много. Не само защото показва продължаваща подкрепа за завръщане на фанатиците, които Джордж У. и Тони прогониха от властта преди близо едно десетилетие. А защото ни напомня колко потресаващо сме се провалили да заловим който и да е от нашите „най-издирвани“. Няма го Осама – толкова гротескно неудобство за разузнаването, че ЦРУ и разните специални сили трябва да сведат глава от срам. Няма го обаче и молла Омар.

Изтормозен западен съюз търси бивш ръководител на талибанската администрация. Възраст: около 50 години. Ръст: висок. Очи: едно. Управлявал е Афганистан пет години до 2001 г., ръководител на върховния съвет, повелител на правоверните. Не е някой, който за кратко се мярва и изчезва. Въпреки това всички специални сили и агенти на ЦРУ на света не успяват да го заловят. Ако видите Омар, има награда от 25 милиона долара за предаването му. Никой обаче не го е видял. Това е още едно нещо за талибаните, което пасва на ценностите на Ал Каида. Те са лоялни, подкрепят се взаимно и си държат устите затворени. Макар че двойнственото пакистанско разузнаване помогна при създаването и развиването им, в сегашния им начин на воюване почти няма двойна игра.

И ако най-сетне опитаме да сме честни – да не сме като политиците, които посещават момчетата ни и говорят за безкраен конфликт или ранно изтегляне, според случая – тогава е време да забравим за „победа“ във всякаква конвенционална форма. Когато афганистанците тайно отговарят на допитвания, не не ни искат наоколо. Нито ни имат доверие, нито ни ценят. А лидерите, които изгонихме, са лидерите, които според тях се завръщат.

Напълно безпредметно. Тотално разхищение. Обучете афганистанска „национална“ армия да поеме контрола, но забравете, че няма национално афганистанско правителство, чиито заповеди да важат извън Кабул. Някой да има по-добра идея? Аха! – тъкмо миналата седмица – развийте местни милиции, които да се борят с талибаните. Политиката, разбирайте загубата на имидж, означава, че не можем да си тръгнем. Продължаващата война обаче превърна в идиотщина изпращането на войници, които искат да се бият за нещо струващо си, на мушката на безразборната крайпътна стрелба. И в този момент опитайте предизвикателството с молла Омар.

Ако успеем да го заловим, може би бихме могли да обявим лъжлив триумф (като със Саддам) и да започнем да обмисляме изтеглянето. Или да опитаме това, което подхвърлени намеци от скривалищата му обещават през годините – преговори, които прекъсват връзките с Ал Каида. И в двата случая ще има натиск. Това, което обаче липсва сега на НАТО, и тази липса би трябвало дълбоко да депресира президента и премиера на срещата им във Вашингтон тази седмица, е какъвто и да било ориентир за местонахождението на изчезналия молла. Не можем да сложим ръка на него, което потвърждава колко сме лишени от успех в Афганистан.

Още четирима британци загинаха в събота, но това почти не се спомена в медиите в неделя сутринта. Това е жертва, на която не искаме да се спираме. Това обаче е по-скоро политическа страхливост, отколкото смелост – преструването, че няма избор от страх да не се наложи да се прави такъв. А междувременно във врящия котел на Хелманд средният афганистанец прекрасно знае накъде отива – обратно в едно бъдеще на средновековна сложност, където само той ще е останал да се оправя с талибаните, точно както се оправяше с преходните режими преди това. Обратно откъдето тръгнахме, в земя, където едноокият мъж продължава да е владетел.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.