Русия – обречена модернизация без образование и наука
Ройтерс
Русия, страната, която изстреля първия човек в космоса, е толкова съсредоточена върху доходоносния петрол и газ след падането на комунизма, че може да установи един ден, че не е е останал никой, способен да въведе цялата икономика на страната в 21 век.
Президентът Дмитрий Медведев превърна икономическата модернизация в свой ключов приоритет, но според учените десетилетията на недостатъчни инвестиции в научно-техническото образование и непрозрачно разпределение на стипендиите правят тази задача много трудна.
„Нашите студенти стават все по-малко и по-малко конкурентноспособни. Това е резултат от недофинансирането и изтичането на мозъци, не само към други държави, но и към бизнеса“, каза Сергей Гуриев, директор на Новия икономически институт в Москва. Хиляди учени избягаха от Русия в САЩ и Европа след разпадането на съветската империя през 1991 г.
Някои наблюдатели обаче смятат, че проблемите са започнали да се натрупват много преди това, когато Русия е започнала изграждането на това, което сега е най-голямата в света енергийна индустрия. От 70-те години насам необходимостта от качествено образование намалява, тъй като базираната на нефта и газа икономика изисква дори още по-малко образование, отколкото икономиката на базата на въглищата и стоманата, да не говорим за постиндустриалната икономика“, обясни Владимир Мау, декан на държавната Академия за национална икономика.
Кремъл обещава да върне обратно най-добрите таланти. Но след като дори учени с докторска степен все още печелят по около 500 долара на месец, малцина са склонни да се върнат.
Бюджетът за образование в Русия се удвои през последните 10 години, но все още е малка частица от онова, което беше по времето на Съветския съюз. Според Мау проблемът се усложнава от убеждението, че съветското образование е по-добро.
„То беше прединдустриално. Това образование трябваше да осигури на хората образование за цял живот, без да предполага по-нататъшна необходимост от постоянно осъвременяване. Докато вярваме, че съветското образование е било най-доброто, няма да увеличим търсенето на качествено образование“, каза той.
Тази година образователният сектор ще получи 419,3 милиарда рубли (13,79 милиарда долара) или 4,2 процента от общите федерални разходи – 4,6 процента по-малко от миналата година. Бюджетът за образование на САЩ за 2010 г. е над три пъти по-голям от този на Русия – 46,7 милиарда долара.
Проучване на „Томсън Ройтерс“ тази година показа, че научноизследователският продукт в Русия е намалявал стабилно през последното десетилетие. С научен продукт от 2,6 процента от глобалните публикации Русия изостава дори от развиващите се икономики, с които често е сравнявана – Индия (2,9 процента) и Китай (8,4 процента).
Близо 2200 учени написаха този месец писмо до Медведев, в което заявиха, че планът му за икономическа иновация е обречен, ако Русия не успее да привлече нови млади студенти или преподаватели към науката. Най-малкото държавата трябва да се завърне към система, в която стипендиите се разпределят по препоръка на водещите учени, а не на държавните бюрократи, предупредиха те.
Изненадващо броят на руснаците, които се дипломират, е останал постоянен или по-голям в сравнение със съветско време, макар че според проучванията само един процент от тях биха се занимавали с научна работа. Но дипломите, които се продават, и подкупите за правилните хора са станали нови преки пътища за младежите, преследващи бързо забогатяване в бизнеса и на държавна работа. „Всеки иска качествена диплома в днешно време, а не качествено образование“, заяви руският министър на образованието и науката Андрей Фурсенко.
Проучванията показват, че повечето млади руснаци искат да работят за газовия експортен монополист „Газпром“ или за Кремъл. Само един руски институт – Московският държавен университет, фигурира в списъка на „Таймс“ на най-добрите 200 университета в света. Над една трета от първите 100 са в САЩ.
Николай Прянишников, президент на „Майкрософт“ в Русия, заяви, че неговата фирма, партньори и клиенти изпитват остра нужда от специалисти в информационните технологии и тенденцията се влошава. „Прибавете към това ниската раждаемост през 90-те години в Русия и проблемът става още по-голям. Очевидно няма достатъчно квалифицирани висшисти, които да запълнят липсата“, каза той.
Кремъл представи плановете си да инвестира стотици милиони долари в любимия си проект Сколково, наречен от руснаците руската „Силициева долина“, за да изгради от нулата високотехнологична индустрия и образование. Но в сравнение с плановете на Кремъл да инвестира 1 трилион долара в инфраструктура през следващото десетилетие, Сколково е само капка в океана, която не може да промени общото лошо състояние на образованието.
Според Гуриев един от главните проблеми в Русия е, че „парите идват от правителството, независимо колко добре се представя даден институт“. „Ако правителството финансираше студентите индивидуално, те щяха да избират как най-добре да накарат парите да работят за тях. Няма нужда да откриваме наново колелото, тези механизми вече съществуват в други университети по света“, каза той.
По БТА