„Время новостей“: Казахстан дразни Русия с проекта „Набуко“
Влязъл съвсем наскоро в митнически съюз с Москва, казахстанският президент Нурсултан Назарбаев май смята да се пазари за по-добри условия, при които да пласира своя газ. На среща с канцлера на Германия Ангела Меркел в Астана той изненадващо разкритикува Евросъюза, задето бездействал и не движел проекта „Набуко“. „Казахстан никога не е бил против „Набуко“. Целият въпрос е, че Евросъюзът, освен приказки (не искам да звучи като критика от моя страна, но това е факт), не прави нищо за осъществяване на проекта“, заяви Назарбаев на обща пресконференция с Меркел.
Както знаем, проектът „Набуко“ предвижда изграждане на газопровод от Турция към Австрия, замислен като маршрут за доставки на каспийски газ в Европа, който да заобикаля Русия. Досега обаче Казахстан не бе разглеждан сериозно като източник за запълване на тръбата. Участниците в проекта виждат като свои основни мишени в Каспийския регион Азербайджан и Туркменистан, но още не са успели да постигнат споразумение с тях.
Това впрочем не попречи на казахстанския лидер да обрисува условията за включване на страната му в антируския проект. „За да участва Казахстан в „Набуко“, са необходими най-малко две неща: или да се прокара газопровод по каспийското дъно през Кавказ към Черно море, може и по-нататък, или да се построи завод за втечняване на газ на нашия бряг на Каспийско море. Нищо не се прави нито по единия, нито по другия въпрос – само приказки“, подчерта Назарбаев. Той отбеляза, че по негови данни Туркменистан също не вижда как ще бъде решен проблемът с транспортирането на газа през Каспийско море, и добави: „Европейският съюз би могъл по-активно да работи по въпроса заедно с нас“.
Не се знае президентът на Казахстан да е правел напоследък резки действия, способни да подразнят Русия. Странно защо точно сега се е престрашил да предприеме този чудноват демарш. Възможностите на страната му за добив на природен газ са ограничени, а перспективите за растеж зависят главно от попътния петролен газ и разработването на находищата в каспийския шелф съвместно с Русия.
През първото шестмесечие в Казахстан бяха добити едва 18,6 милиарда куб. м газ (с 5,5 на сто повече спрямо същия период на миналата година). Природният газ обаче е под половината от общия обем (само 9,1 милиарда кубика) и се добива предимно от находището „Карачаганак“ близо до границата с руската Оренбургска област.
Газът от „Карачаганак“, съдържащ много примеси, изцяло се доставя в Оренбургския газопреработвателен завод на „Газпром“, а след пречистването му се продава и отива в портфейла на „Газпром експорт“, както предвижда дългосрочният договор, подписан през 2007 г. за 15 години напред. Продавач е съвместното предприятие на паритетни начала, създадено от „Газпром“ и „Казмунайгаз“, а то купува суровината от международния консорциум Кей Пи Оу, разработващ „Карачаганак“.
Договорът включва формула за отчитане на ценовите колебания в Европа, но Астана отдавна се опитва да получи правото самостоятелно да изнася поне част от газа на пазари извън Русия. По едно време „Казросгаз“ дори се занимаваше с маркетинг на газ в кавказкия регион – в Грузия, но после „Газпром експорт“ измести компанията от съответните договори.
Приказките на казахстанския президент за „Набуко“ може би са поредният опит да сондира реакцията на Москва с оглед да организира транзит на газ за Европа, вместо да го продава на руския концерн. Още повече че механизмите на Митническия съюз и единното икономическо пространство се развиват и е напълно възможно след време Астана да настоява нейният газ да бъде допускан в транзитната система на „Газпром“ при недискриминационни условия.
Става дума главно за допълнителния обем попътен петролен газ – ППГ, извличан заедно с петрола (добивът на петрол в Казахстан интензивно расте). Очаква се количеството ППГ, получаван в страната, да нарасне в близките пет години от 15 милиарда кубични метра (през 2009 г.) на 30-40 милиарда. При това собственото потребление в Казахстан спря интензивния си растеж още през 2005 г. и днес се колебае в границите между 18 и 20 милиарда кубика годишно.
Астана наистина планира да газифицира южните области на Казахстан, като изгради съвместно с китайската компания Си Ен Пи Си газопровод от Бейнау до Чимкент, но с капацитет едва 10 милиарда кубични метра годишно. За останалия газ ще може да се пазари с Китай или с Москва, като намеква, че има готовност да участва в „Набуко“ – естествено, ако ЕС измисли как да реши проблема с Каспийско море. Брюксел и участниците в „Набуко“ вероятно ще сметнат инициативата на Назарбаев за позитивен сигнал. Днес обаче за тях е далеч по-важно да договорят нещо конкретно с Азербайджан и да седнат на преговорната маса с Туркменистан.
По БТА