Може ли Кремъл да свали Лукашенко?

в.Труд

Следваща стъпка в поредицата от „войни“ между Москва и Минск може да бъде икономическа блокада на Беларус. Политолозите обаче са убедени, че Кремъл ще сполучи да свали Александър Лукашенко най-рано през 2015 г. Опозицията в Беларус надига глава, а президентът Лукашенко предприема понякога твърде внезапни и резки действия. Явно Бащицата вече не е тъй силен, както преди.

За натиск срещу Лукашенко може да се използват само икономически методи, отбелязват експерти, запитани от „Труд“. До следващите избори обаче нищо не го застрашава сериозно. Икономическият модел на Беларус до голяма степен напомня съветския, при това е ориентиран към износа. Русия е най-големият пласментен пазар за беларуската автомобилна индустрия. От износа зависи и агропромишленият комплекс на страната, например млекопроизводството. Въпреки всички договорености, постигнати с Венецуела, Беларус остава зависима от руските доставки на петрол и газ.

Минск обаче разполага с един коз, който винаги може да използва в случай на икономически натиск: да шантажира Русия във връзка с газовия транзит или да слага пръти в колелата на Митническия съюз. Според Евгений Минченко, директор на Международния институт за политическа експертиза, икономическият натиск е единственият реален лост за влияние върху Лукашенко – кого другиго ще обвинят хората, ако няма какво да ядат. „Това обаче е въпрос с две остриета: Лукашенко обича да обвинява за всички беди не себе си като лош стопански деец, а Русия, която се опитвала да задуши малката Беларус, такъв е любимият му похват, казва Минченко. А за да бъдат убедени хората в обратното, с тях трябва да се работи.“

Тази дейност се върши от Евросъюза чрез различни фондации с активното участие на Полша, посочва експертът. „И натискът от страна на Запада е далеч по-голям, отколкото натискът, идващ откъм Русия“, отбелязва той. Ако подкрепата сред населението намалее, това наистина може да подкопае властта на Лукашенко, но доверието към нея може да падне до опасно ниско равнище, само ако избухне необичайно остра икономическа криза. „Административната икономика на Беларус е способна доста ефикасно да преразпределя ресурсите, заяви пред „Труд“ Олег Гулак, председател на беларуския Хелзинкски комитет. Властите обаче все още водят политика, здраво обвързваща беларуската икономика с тази на Русия.“

Ако Лукашенко продължи да влиза в конфликти не със Запада (нещо, възприемано доста спокойно от хората в Беларус), а с Русия, това може да подрони неговия авторитет сред собствените му сънародници. Контролираните от президента медии обаче смекчават този ефект. „Информационните войни разклатиха вече имиджа на Лукашенко – коментира Александър Рар, експерт на Германския съвет за външна политика. – Анализът на отношенията между Москва и Минск напоследък показва, че Кремъл няма намерение да спре дотук: свалянето на Лукашенко е замислено от руските елити.“

Теоретично е възможно Лукашенко да бъде дискредитиран дотам, че хората да не гласуват за него на предстоящите избори, добавя експертът. „Тук обаче идва един проблем: кой ще го смени? – пита се Рар. – Трябва да е човек, който да не се превърне в „беларуския Юшченко“, а да настоява за интеграция с Русия.“ Невъзможно е в следващите избори срещу Лукашенко да се изправят реални политически опоненти, съгласява се Олег Гулак. „За целта е необходима демократична база, каквато фактически липсва в Беларус“, посочва той. По думите му, Кремъл не ще може да промени ситуацията в своя полза преди изборите за президент, насрочени за 2011 г. Това означава, че Лукашенко ще управлява до 2015 г. включително.

Минченко също не вижда човек, на когото Москва би могла да гласува доверие. „Наличието на някои проруски фигури изобщо не гарантира, че ще бъдат подкрепяни от Русия. При това опозицията също се контролира от (беларуския) КГБ“, казва експертът.

Нека си припомним досегашните „войни“ между Минск и Москва.

„Млечната война“ избухна на 6 юни 2009 г., когато федералната служба за санитарен контрол Роспотребнадзор забрани доставките на почти 500 вида млечна продукция от Беларус, тъй като не бе придружена с необходимите документи. Минск заплаши да въведе митнически контрол на общата граница. На 18 юни доставките бяха възобновени и продължиха в същия режим, както преди.

„Петролните войни“ започнаха през 2007 г., след като двете държави не успяха да постигнат споразумение за митата върху транзита на петрол. Тогава конфликтът бе уреден, но през 2010 г. отново се разпали, защото Москва реши да продава петрола на Минск по пазарни цени. В крайна сметка държавите се разбраха ниските цени да останат само за петрола, предназначен за вътрешна употреба в Беларус. Същевременно Минск повиши тарифите за транзит на руски нефт.

Накрая, „газовите войни“. Първата се развихри през декември 2006 г. заради новите цени на горивото. Съответният договор бе подписан през 2007 г. Втората „война“ бе през 2010 г., когато „Газпром“ помоли „Белтрансгаз“ да изплати дълга си от 192 милиона долара. Минск преведе сумата, обаче настоя самият „Газпром“ да му плати 220 милиона долара, дължими за транзит на газ.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.