Глобалната война срещу терора – скъпа и изгодна

Осама бин Ладен. Снимка: от тв екрана

Конгресът на САЩ публикува доклад за финансовия компонент на онова, което американците наричат „Global war on terror“ – „Глобална война срещу терора“. Кампанията бе обявена от Джордж Буш младши през 2001 г. и общите разходи са достигнали вече над 1 трилион долара. Ще отбележим, че става дума само за допълнителните разходи на САЩ извън редовното финансиране, което получават Министерството на отбраната и разузнавателната общност.

От една страна, сумата изглежда колосална. Разходите на САЩ за Втората световна война примерно са стигнали близо 4 трилиона долара с оглед на инфлацията. Тогава обаче войната е била водена с пълно напрежение на държавната икономика и е отнела живота на стотици хиляди американци. Войната във Виетнам е струвала „едва“ 800 милиона долара, макар че и в нея САЩ са изгубили десетки хиляди души, а виетнамците – милиони.
Каква е тайната на този феномен – днешната прескъпа кампания (дори е трудно да я наречем война)? Ако погледнем отблизо обаче, нещата си застават на мястото.

Първо, през изтеклите десетилетия войниците от армията на САЩ доста са „поскъпнали“. Цялата стойност на униформата и снаряжението, необходими за един войник от Първата световна, е била 1700 долара. До началото на Втората световна сумата дори е спаднала малко – на 1500 долара, заради масовото промишлено производство. Екипировката на войник от виетнамската епоха обаче е излизала вече 3500 долара, а един днешен боец срещу тероризма струва над 17 хиляди. Уредите за нощно виждане, топловизорите, модерните хай-тек платове и материали, прецизната оптика и електрониката никак не са евтини.

Жалките брезентови войнишки палатки са вече минало. Днешните морски и „обикновени“ пехотинци хвърчат през океана, за да прекарат отпуска си вкъщи, отмарят в шатри с климатици, сателитна телевизия и широколентов Интернет, чрез който един войник може да си води блога в паузите между две престрелки и да качва клипчета в Ютюб. Налага се командването да позатяга и социалното осигуряване. При все че военната професия де юре е на почит, де факто тя далеч не е от най-престижните и най-добре платени.

Второ, по обективни причини бойните действия стават все по-скъпоструващо начинание за една съвременна държава. Всички научнотехнически постижения се внедряват най-напред във военната индустрия, а военните нямат навика да пестят от тактико-технически данни. На практика цялата военна техника и компонентите й се произвеждат в САЩ, където работната сила струва доста и това качва себестойността.

Цената на един модерен изтребител отдавна надхвърля 100 милиона долара, цената на една подводница със ситни стъпки наближава втория милиард, а цената на всеки самолетоносач заедно с групата от спомагателни кораби е колкото бюджета на една средна централноевропейска държава. Само от амортизация на техниката, използвана за десет години, се събират вече десетки милиарди.

Да не забравяме и това, че в САЩ играе роля т. нар. психологическа граница, нещо добре дошло за оръжейните производители. Според социолозите, щом за кратко време загинат над хиляда американски военнослужещи, това силно разклаща рейтинга на действащата администрация. Затова военните от САЩ предпочитат да се сражават с техника, дистанционно, вместо да пращат в битката войници.

Наистина тук има смисъл, но само ако бъдат предотвратени страничните щети, с други думи – разрушенията и жертвите сред мирното население. Както знаем, това е последна грижа за американските военни, които изсипват бомби и крилати ракети твърде щедро – „за всеки случай“, напоследък и с помощта на дистанционно управляеми бойни средства. А преценката колко е опасен обектът зависи от доста посредствения черно-бял образ на съответния монитор.

Трето, самите Въоръжени сили на САЩ вземат все по-малко и по-малко участие в бойни действия. Задачите до голяма степен се прехвърлят върху т. нар. ЧВК – частни военни компании. Фактически става дума за организирани групи от наемници – формално служители на легални компании, предлагащи услуги в сферата на сигурността.

Повечето фирми от сорта извършват и съпътстващи услуги: охраняват обекти, съпровождат конвои, грижат се за сигурността на местните власти, патрулират даден район, обучават войските и полицията в някоя държава. Не бива обаче да забравяме и ЧВК, чиито услуги включват „тактическа подкрепа“ – фактически те са малки специални подразделения, водещи бойни действия в интерес на клиента. Само една от ЧВК, най-известната – „Зи сървисиз“ (бившата „Блекуотър“), всяка година получава над един милиард долара от правителството на САЩ. А общо погледнато, годишният пазар на услуги, предоставяни от ЧВК, достига според оценките 100 милиарда долара и по-големият дял се поглъща от САЩ.

Един наемник за момента излиза скъпо, но като цяло инвестицията е изгодна: не само че смъртта му не се включва в статистиката на Министерството на отбраната, но няма и нужда от харчове по неговото образование и издръжка, а след като загине, държавата нищо не дължи на роднините му. Войници за еднократна употреба. Удобно нещо. Дори един повърхностен преглед на тези факти показва, че „Глобалната война срещу терора“ всъщност не е война. Това е търговска кампания, която впрочем носи и политически изгоди, но трудно би могло да се каже коя съставка е по-важна.

След края на т. нар. студена война разходите на САЩ за отбрана спаднаха в пъти. През 1998 г. отбранителният бюджет на Щатите слезе до смешните 270 милиона долара, а бюджетът на разузнавателната общност бе само 30 милиарда. „Global war on terror“ даде на военнопромишления комплекс на САЩ възможността да въздъхне с облекчение: 580 милиарда долара за Министерството на отбраната и 70 милиарда за разузнавачите. И то без да слагаме в сметката допълнителните разходи за иракската и за афганистанската кампания. При това всички пари остават вътре в икономиката на САЩ, а жертвите са сравнително малко спрямо тези от Виетнам. Съвсем друго нещо!

Мнозина аналитици твърдят, че САЩ не могат да постигнат победа в „Глобалната война срещу терора“. И как изобщо е възможно да бъде „победен“ с военни методи терорът, който е социално явление? Уви, няма начин терорът да бъде победен със силата на оръжието, но силата на оръжието ще осигури на Щатите възможността да формират мощен плацдарм в Централна Азия, а поскъпването на оръжията буди задоволство сред военнопромишлените среди в САЩ. С тях се съобразяваше милитаристът неоконсерватор Буш младши, ще се съобразява и социалистът Обама. Нищо лично, само бизнес. Пък, освен другото, всички те прилежно си плащат данъците.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.