Турските гастарбайтери си остават такива и в родината
Те са на по двайсет и трийсет години, образовани в Германия и готови за професионална кариера в едно отечество, за което знаят и изпитват носталгия само от разказите на родителите си. Някои от тях се завръщат обратно и изпадат в шок, тъй като сънародниците им са се развили значително повече от тях.
Макар и живели в развито общество, младите емигранти второ поколение, дошли от Германия, са останали верни на старите стереотипи заради съществуващите семейни традиции. Там децата на гастарбайтерите, израснали с тевтонските порядки, основаващи се на трите основни принципа – трудолюбие, методичност и ефикасност, страдат от тези турски стереотопи.
Тя „е най-хубавата домакиня в Берлин“, казват за Шюкрие Денмез, изпълняваща роля в германски сериал. Актрисата от турски произход, както и режисьорът, дошъл още като дете в германската столица с родителите си, се сочи като пример за „интегрирала“ се емигрантка.
Германските й колеги я смятат за „техен човек“ и самата тя се чувства повече германка, отколкото туркиня. „Турция за мен е далечна родина“, казва тя. Този факт обаче, както и нейните 40 години, прекарани в Германия, не са били достатъчни, за да й осугирят германско гражданство. Молбата й е било отхвърлена през 2005 г. от властите с мотива, че няма постоянен месечен доход, което, разбира се, е правило за местните артисти.
Броят на такива като нея „завърнали се обратно в Турция“ е голям и расте с всяка изминала година. Според германската статистическа служба през 2009 г. репатрираните са били 40 хиляди, тоест с 10 хиляди повече, отколкото турците, установили се миналата година в Германия. Специалисти говорят за „пълен обрат на тази тенденция“, тъй като за първи път от половин век насам повече „германски“ турци са се завърнали в родината си, отколкото техни сънародници са се установили в Германия.
Причините за това завръщане са много. Някои са привлечени от „неизвестното“. Например Емер Кючюкбай, „дезертирал“ от турската армия в Бавария, дал клетва, че повече кракът му няма да стъпи в Турция. След запознанството му с млада туркиня той е убеден от нея да се завърне в Истанбул и да отвори кафене. За гастарбайтерите, ползващи се в Германия с по-малко трудови права, основната причина за репатрирането им е пропита от факта, че те искат да останат до края на живота си в отечеството-майка. Завръщането им обаче не е безпроблемно.
„Мнозина от тях изпадат в шок, тъй като сънародниците им са се развили повече от тях“, казва психолог и добавя, че макар и да са живели в едно по-развито общество, те се остават привързани към старите стереотопи на турското семейство.
От почти чистокръвна „тевтонска“, Германия през последните десетилетия е еволюирала, благодарение на емиграцията и се е превърнала в едно мултиетническо общество. Ако се вземат предвид и онези, които с времето са придобили германско гражданство, „нелегалните“ чужденци, както и връзките на емигрантските деца с местни, тогава излиза, че 15 милиона души, /тоест всеки пети германец/, са с „емигрантски корен“.
В същото време броят на емигрантите е непостоянен и се е променял през последните години. Само миналата година той е намалял. През 2009 г. Германия са напуснали 734 хиляди, а в нея са се настанили 721 хиляди. Според германски статистически данни в началото на 2009 г. турците в Германия са наброявали 1 690 000. След се нареждат италианците (520 хиляди), поляците (440 хиляди) и гърците (287 хиляди). Към тях трябва да се прибавят и много други, получили германско гражданство. По обща преценка турците са най-динамичният елемент от емиграционния поток в политическия и културен живот на Германия.
Коренна промяна се наблюдава и в профила на емигрантите: мястото на чужденеца, дошъл да остане в новата родина до края на живота си, се заема от емигранта-номад, сменил много страни преди да дойде в Германия. За тези хора емиграцията не означава „пътуване без завръщане“: многоезичието и професионалната подготовка им дава възможност, ако желаят, да се завърнат винаги там, откъдето са тръгнали, превръщайки се по този начин в привилегировани космополити.