Дания първа в ЕС депортира роми

в. Новие известия

Евакуация на роми край Лил, Северна Франция. Снимка: Воа дю Нор

Откакто през 2007 г. ЕС прие в редиците си Румъния – страната с най-голямо ромско малцинство в Стария свят, Обединена Европа всяко лято преживява същинско нашествие от „будулаевци“ (Будулай – главен герой на романа „Циганин“ от съветския писател Анатолий Калинин, неведнъж екранизиран в Русия). Защото един от основните принципи на Евросъюза гласи, че гражданите на страните членки имат право на свободно придвижване из цялата му територия и може да бъдат пратени обратно в родината им само при доказано престъпление. Но ето че в края на миналата седмица датското правителство се престраши и депортира 23-ма роми, както вече наричат там циганите от съображения за политическа коректност.

Обикновено ромите се препитават от просия, кражби на дребно и мошеничество – всички тия видове „поминък“ или не се броят за правонарушения в европейските държави, или пък са труднодоказуеми престъпления. До края на миналата седмица изглеждаше, че безкрайната и безрезултатна дискусия за начините да бъде решен „циганският проблем“ няма никога да приключи. Датчаните обаче дадоха пример на останалите държави от ЕС – изгониха от страната група роми, настанили се в подготвена за събаряне сграда в покрайнините на Копенхаген.

Пришълците от Румъния бяха обвинени в „незаконно заселване в чужда собственост и нарушаване на обществения ред“; наложена им бе забрана за влизане в Дания през следващите две години. Мотив за суровите мерки бяха многобройните жалби срещу тях, подавани от кмета на датската столица. Според Франк Йенсен, заедно с ромите в Копенхаген нахлула вълна от дребна престъпност, а живописните им катуни плашели местните жители и туристите.

От екстрадираните вече 23-ма си патели най-много членовете на столично овощарско сдружение – те се оплаквали в полицията, че не сварват да попълват запасите от инструменти, прибори за хранене и други необходими дреболии в градинските си бараки. Обитателите на катуна, който се нанесъл в изоставен склад, редовно атакували овощното стопанство, помитайки всичко годно за употреба.

При ареста на циганите полицията открила множество крадени велосипеди и битова електроника. Криминалистите обаче не успели да „свържат“ кражбите с някого от групата. Всички „гастрольори“ твърдели, че пристигнали в Дания да събират празни консервни кутии и бутилки (легално занятие на местните клошари). Датските власти одобриха експулсирането на неканените гости с ясното създание, че ще предизвикат протести от страна на съседните европейски държави, които възприемат болезнено всяка дискриминация на хора от един потискан през историята етнос.

Реакцията от чужбина дойде незабавно. Дипломатическата война срещу Дания бе отворена от Швеция, която се страхуваше, че въвеждането на по-сурови правила в съседната държава ще „пренасочи“ ромския поток към Стокхолм. „Дания наруши директивата на ЕС за свободното движение на хора, а властите й извършиха един расистки акт“, заяви от името на шведското правителство Мария Лейснер, шеф на ресорното ведомство – т. нар. делегация по проблемите на ромите.

„Изобщо не ме е грижа какво ще хрумне на шведските политици в тая страхотна жега“, язвително реагира на тези нападки датският министър на правосъдието Ларс Барфьод. „Ще почакаме, докато тия същите цигански групи почнат да прииждат в Швеция и да разпъват катуни из парковете на Гьотеборг, носейки смут сред хората и вълна от престъпност. Пък после ще послушаме какво мислят по въпроса шведските официални лица“, добави министърът. Датските вестници редовно информират за плъзналите из страната чергари – вече не с коне, каруци и шатри, а с леки коли и автокаравани. Деца, въжета с простряно пране, казани с чорба над открит огън – Дания изобщо не беше виждала толкова „див“ туризъм.

Циганските лагери в градските паркове и по крайпътните къмпинги за фургони обаче не са толкова страшни. Най-важното е, че с появата на циганите Дания бе залята от цяла вълна най-разнообразни престъпления. Вестниците описват на уводно място похватите за кражби и измами, добре познати на хората в Русия, за да подготвят за тях своите сънародници.

„Мошениците предлагат да играят с вас на „тука има – тука нема“, а техен човек, уж обикновен минувач, тутакси печели пред очите на всички. През това време сред зяпачите действат джебчии, които им отръскват джобовете. Циганите експлоатират човешкото състрадание, опитват се да влязат в домовете на хората под предлог, че детето им било жадно или пък трябвало да иде до тоалетната. Правят засади по пътищата – вдигат капака на колата и молят за помощ.

Веднага щом жертвата влезе в контакт с престъпниците, обгражда я цяла тълпа и обира всички ценни вещи. Не купувайте злато от цигани. Чист месинг, тенеке. Не се прелъгвайте да ви обменят пари. Ще ви замотаят главата и ще ви пробутат нарязани вестници“. Множество подобни предупреждения се публикуват от датските медии и полицията одобрява това. При поява на табор в града на хората се препоръчва особено внимателно да наглеждат кредитните си карти, тъй като неканените гости пристигат с цял арсенал от технически средства за разчитане на пин кодове.

Главното полицейско управление на Дания обяви нова тактика за борба с „мобилните роми“. Предвидено бе специален полицейски отряд с коли да дежури постоянно във всеки район, където лагеруват роми. И веднага щом пътешествениците тръгнат да търсят по-спокойна територия за „бойни действия“, полицейският ескорт да ги последва. Скоро обаче стана ясно, че ромите са твърде многобройни, за да може към всяка група да бъдат назначени „мобилни надзиратели“. В крайна сметка бе решено да ги атакуват с авиация: преместването на катуните вече се следи от безпилотни самолети, които изпращат данните в полицейските компютри.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.