Пакистан не може вечно да играе за двете страни

Разкритията на Wikileaks за страховития сговор между пакистанското Междуведомствено разузнавателно управление (МРУ) и афганистанските талибани откроиха централната роля, която играе тази страна в подкрепата за тероризма. И това напук на наливаните от САЩ един милиард долара годишно, чиято цел е да помогнат на Пакистан да се бори с талибаните. В този смисъл врагове като Иран и Сирия изглеждат второстепенен проблем.

А сговорът далеч не се ограничава до корумпираните и заспали граничари, които си затварят очите пред талибаните, докато преминават границата, за да извършват нападения срещу коалиционните войски в Афганистан. То включва и участието на МРУ в планирането на бунтовническите операции, и дори още по-сенчести връзки между хора от МРУ и тайнствени „араби“. Това, между другото е предпочитаният синоним за членове на Ал Каида, внедрени в мрежите на Хакани и Хекматияр, които някога се сражаваха срещу съветското нашествие, с подкрепата на МРУ. Нека не забравяме също, че сватбите в Пакистан изглежда са предпочитаното оправдание на британските джихадисти, както и за тези, като нереализирания атентатор от Таймс скуеър Файсал Шахзад, за да посетят някой от многобройните лагери за подготовка на терористи там.

Въпреки че сдушаването на Пакистан с терористите е осъдителен факт от ежедневието на западните сили, които се бият с талибаните в Афганистан, в същото време ние сме зависими от съдействието на Пакистан за въздушните удари с безпилотни самолети срещу лидери на Ал Каида и талибаните. Поради това именно Дейвид Камерън, в реч в Бангалор при посещението си в Индия, а не Барак Обама, или Хилари Клинтън, разкритикува „износа на тероризъм“ от Пакистан. Той постъпи правилно.

Пакистан е най-опасният източник на международен тероризъм в света и в него са подготвени 70 процента от заговорите за всяване на смърт и разрушения във Великобритания. Да не забравяме серията зверства, извършени в Индия. Докато Саудитска Арабия най-после обузда местните джихадисти (след като безгрижно им позволяваше да избиват хора в чужбина), слабата пакистанска демокрация и силната армия, в чиито редици МРУ се е загнездила като паразит, изглеждат безсилни да решат проблема, който застрашава не само техните съседи, но чрез голямата пакистанска диаспора – и вътрешната сигурност в западните страни.

Според общоприетото схващане проблемът датира едва от 80-те години, когато МРУ беше включено в широка кампания на Запада (и Саудитска Арабия) за насърчаване на ислямската съпротива срещу съветските атеисти в Афганистан. Тази представа дава възможност на много левичари да бълват евтини теории, че ЦРУ е отговорно за създаването на Ал Каида – движение, чийто произход всъщност се крие във вътрешната политика на Египет и Саудитска Арабия.

Според други, като индийския журналист Саданд Дхуме, проблемът се корени в това, че ислямът е вкоренен в пакистанската идентичност – от зеленото знаме с бял полумесец до плана за „ислямската бомба“ на бившия премиер Зулфикар Бхуто. Панислямизмът е заложен в пакистанската ДНК по начин, който просто не е присъщ на други мюсюлмански държави като Индонезия, Мароко, Тунис или Турция, твърдят те. Без исляма самообявилата се за „земя на чистата вяра“ представлява неоправдана сбирщина от региони, закърпени от развалините на Британска Индия, които остави зад себе си лорд Маунтбатън.

Каквато и да е истината, Пакистан приютява изумителен асортимент от терористични движения. Те включват сепаратисти от Белуджистан и Пенджаб, иредентисти от Кашмир (които искат да анексират Индийски Кашмир), афганистанските талибани, за чиято върхушка около молла Омар се предполага, че се намира в Квета, останки от Ал Каида, които действат в племенния пограничен район, както и пакистанските талибани, чиято цел е да превърнат Пакистан в строго ислямска държава.

Пакистанските власти последователно се сработват с тези групи, които безспорно отговарят на стратегическите им интереси, най-вече в Афганистан и Кашмир. Обичайното оправдание е, че те не са терористи, а „борци за свобода“. По същата причина, макар всички да знаят, че „Лашкар-е-Тайба“ е отговорна за касапницата в Мумбай, тя продължава да действа в Пакистан под формата на религиозна благотворителна организация, докато отделни терористи или бягат от ареста, или отървават екзекуцията, след като са осъдени. Предполагаемите близки отношения на режима на Хамид Карзай в Кабул с Индия обясняват благосклонността, която Пакистан показва към афганистанските талибани. Това отчасти е отражение на пущунската солидарност, но и на дългосрочната цел на Пакистан да укрепи отбранителните си способности за евентуална голяма конфронтация с Индия.

Човек остава с впечатлението, че шпионите на МРУ са се мислели за крайни макиавелисти в многозначните си отношения с терористи, които те представят като борци за свобода. Не са единствени. Разбира се, тероризмът е нанесъл тежки поражения и на самия Пакистан. Докато в периода 2003 – 2008 г. жертви на терористи станаха 13 185 пакистанци, само през 2009 г. загинаха 11 585 души в 723 големи атентата. Самата държава се превърна в мишена на нападения, като убийството на Беназир Бхуто през декември 2007 г. и нападението срещу щаба на армията в Равалпинди, след като армията предприе закъснели действия срещу местните талибани с избирателна решителност.

Изникват два въпроса. С достатъчно условия ли се обвързва предоставянето на този един милиард долара годишно от Запада на Исламабад? И съществува ли някакъв резервен план, в случай, че слабата, въоръжена с ядрени ракети пакистанска държава бъде надвита от демоните, за чието създаване собственият й елит изигра толкова важна роля?

По БТА

*Майкъл Бърли е автор на „Кръв и ярост: културна история на тероризма“