За какво ще се смеят на Македония в НАТО

Изглежда, че ще се простим с НАТО, когато бъде одобрен агреманът на новия ни посланик в алианса Мартин Треневски. А може би ще имаме късмета да не го одобрят! В този случай ще берем срам, но по-малък от онзи, който ще берем, ако Треневски ни представлява в НАТО с платформата, която представи пред парламентарната комисия за външна политика. Пълна с мъглявини и елементарно непознаване на функционирането на алианса, тезата на Треневски е по-близо до антитеза за НАТО, в която той само дето не нарече алианса „престъпна организация“.

Във всеки случай това произлиза от част от експозето на бъдещия посланик в НАТО, в която той характеризира консенсуса по блокадата на Гърция на нашето членство, заради нерешения спор с името, като „политическа и икономическа агресия срещу нашата страна“. След тези констатации ние със сигурност ще станем единствената страна в света, която иска да стане член на организация, която извършва агресия срещу нея.

Но ние няма да се дадем толкова лесно на „неприятелските“ страни в НАТО, а ще им изпратим Треневски през „приятелски страни“, така поне той сам каза, за да лобира за това НАТО да смени взимането на решения с консенсус и солидарността между страните-членки, която той нарече „доминиращо становище на ниво на алианса“. „Визията“, както е озаглавена неговата теза, с която той ще брани нашите държавни интереси в НАТО, щеше да е по-добре да я бе кръстил „Утопия“, тъй като така звучат намеренията на Треневски да променя основните принципи на НАТО.

След това свободно може да се прекръстим и да се надяваме, че това няма да стигне до ушите на страните-членки на алианса. Няма да ни се разсърдят. Още по-страшно е, че ще ни се надсмиват. А не можеше ли някой в министерството на външните работи или в министерството на отбраната да информира Треневски за това какво е НАТО, как функционира, какви са целите й. След като решиха да го изпратят там, можеха малко и да го образоват.

Треневски сякаш не знае или никой не го е информирал, че ние сме тези, които искаме да влезем в НАТО, а не обратното. И че в този случай не ние пишем правилата. От нас зависи само дали ги приемаме или не. Да не споменаваме, че принципът на консенсус и на солидарност, един ден, когато Македония стане членка на НАТО, ще ни бъде само от полза. Но ако вярваме на предвижданията на нашия нов посланик в НАТО, дотогава алиансът най-вероятно дори няма да съществува, тъй като е в „сериозна криза“.

След като експертно констатира, че за НАТО не цъфтят рози дори в геостратегически план – тя била обкръжена от проруски правителства в Кавказ, нито във военен план – тя търпяла сериозни загуби в Афганистан (където ние сме една от страните, участващи с военна сила), Треневски оценил, че това е нашият шанс за членство. Ще притиснем така отслабения алианс, за да ни приеме. Да можеше Треневски сам да се чуе какво казва пред парламентарната комисия, и той щеше да започне да се кръсти. През изминалите две десетилетия се наслушахме на гафове от наши дипломати и посланици, но онова, което представи Треневски като наша политика към НАТО, подкрепена с негови лични мнения, чувства, предчувствия, становища и хвалби, засенчи всичко казано досега.

И макар да не е ясно как Треневски ще промени заключението от Срещата на върха на НАТО в Букурещ за нашата страна, кристално ясно е, че с такива тези той трябва да се държи по-далеч от НАТО. С неговата прикрита, но все пак осезаема нетърпимост към НАТО, въпросът е защо се е захванал с новия пост, но и как онези, които го номинираха за посланик, още не са видели това. Или може би Треневски е предвестник на нова македонска политика към алианса, в която ние трябва да покажем на НАТО нашата магическа сила? Както и да е, с Треневски в Брюксел е сигурно, че НАТО ще промени отношението си към Македония.

По БТА