Пожарникарите от Кремъл

Владимир Путин на среща с пострадали от пожарите. Снимка: сайт на премиера на РФ

Който е пътувал с кола из Съединените щати, знае колко са строги там правилата за паркиране. При все че ги определят местните власти, в цялата страна действат три забрани, чието нарушаване ще ви коства солидна част от заплатата. Става дума за неразрешено паркиране на местата за инвалиди, край училищата и пред пожарните кранове.

Първите две забрани произтичат от нуждата да бъдат защитени уязвими социални групи, а третата е поука, почерпена волю-неволю от самия живот. Америка е южна страна, голяма част от територията й е покрита с гори и селскостопански земи. Горещините, връхлетели Русия това лято, за Америка са нещо нормално. Температурите в много региони на САЩ и в момента са по-високи от тези в Руската федерация. Горските пожари там са често явление и в тази сфера е натрупан грамаден опит.

В 14 области от Русия вече е обявено извънредно положение. Огънят е унищожил хиляди къщи, загинали са няколко десетки хора, цели селища са изчезнали от лицето на земята. Стопанските щети са големи, те ще ударят цените на селскостопанската продукция и ще предизвикат верижна реакция в цялата икономика. Нима обаче е възможно да обявим за виновник единствено природните аномалии? Защото летните пожари изобщо не са някаква изненада. Тази година обаче са изключителни по интензивност и мащаб.

Руско село след пожарите. Снимка: сайт на премиера на РФ

Задействана е тежката политическа артилерия. Президентът Дмитрий Медведев и премиерът Путин всекидневно решават проблемите на хората, останали без подслон, купуват техника, включиха и войски в борбата с огъня. Безспорно, учудващо е обаче до каква степен Русия нямаше готовност за подобно развитие на нещата, макар че то се очерта още преди седмици.

Вече свикнахме да се шегуваме, че зимата в Русия традиционно изненадва властите. Сега май същото важи и за горещините. Ето резултатът: човешки жертви, огромни икономически щети и поредната вълна от скептично отношение към властта, неуспяла да изпълни основната си задача – максимално да предпази хората от стихийното бедствие.

Първо, стана ясно, че никой не се грижи за охраната на горите, при все че са народно достояние. Липсва единна система за управление на горите и пожароопасните природни местности. Действащото законодателство демонстрира, че е несъстоятелно.

Разбра се, че Федералната служба за надзор върху природоползването, натоварена с тези функции, не е в състояние да осигури охраната на горите. Както стана ясно, тя не разполага нито с кадри, нито с техника, няма и стратегия за предотвратяване на подобни ситуации. А държавната горска охрана преди три години бе ликвидирана.

Нищо чудно, че дори според официалната статистика общата площ на горските пожари оттогава е нараснала двойно. Рязко са намалели средствата, отпускани за тяхното гасене. Днес в Русия за целта се отделя близо една рубла годишно за всеки хектар гори, докато примерно в САЩ сумата е 4 долара (над 120 рубли – б. р.).

Огънят не признава административни и ведомствени граници. В борбата с него обаче се прилага тъкмо административният принцип. В Московска област например за пожарогасенето в селата отговаря Министерството на извънредните ситуации, в горите – Федералната агенция за горското стопанство (Рослесхоз), а с торфените полета изобщо не се занимава никой. Също като в поговорката за седемте баби.

Второ, местните власти демонстрираха крайна липса на професионализъм. В доста случаи местни чиновници, притеснени как ще реагира началството, не информираха съответните органи за положението с надеждата да се справят със собствени сили. Което доведе до още по-големи щети. Това лято видяхме колко е неефективна вертикалата на властта, която не се гради на ефективни избори, а на лоялност към върхушката и поголовна корупция. Местните чиновници тутакси забравиха кой и защо ги е избрал, с което показаха за пореден път, че управленската система в днешна Русия отговаря на политическата й култура.

Трето, опитът на САЩ показва, че най-добър съюзник в превенцията на пожарите са частните застрахователни компании, рискуващи парите си. Застрахователите успяват да убедят местните власти не само да изпълнят всички необходими изисквания, но и да въведат сурови противопожарни правила за сградите и селищата, да ограничат максималното разрешено разстояние до водоизточниците и пожарните служби. Застрахователните компании в САЩ биха накарали властите от всички равнища да вземат мерки, биха поели разходите за изграждане на нови жилища и възстановяване на инфраструктурата, без да обременяват държавния бюджет.

Четвърто, смайваща бе липсата на готовност и умения за правилно поведение в кризисни ситуации, проявена от мнозина в Русия. Особено сред хората на село, а те би трябвало да знаят как да пазят къщите си от пожар, особено там, където лете горите редовно избухват в пламъци.

Тук явно са действали няколко фактора. От една страна, своеобразният патерналистки държавен модел, който се утвърждава през последното десетилетие и насърчава готованските настроения в обществото. Държавата естествено е длъжна да помага, но е наивно да се разчита на руските чиновници за такива неща.

От друга страна, ще посочим и слабостта на гражданското общество – трудно е днес да се формират местни граждански сдружения, включително за контрол над чиновниците и върху използването на средства от бюджета. В САЩ например във всяко градче има доброволни пожарни дружини, спасителни екипи и служби за охрана на реда; мнозина се гордеят с участието си в тях. Местните бюджети изцяло се контролират от населението.

Трети фактор е провалът в образованието – руските училища явно не могат да осигурят на младите граждани практически знания и добра подготовка за извънредни ситуации от този род.

Националната сигурност се формира от множество фактори. Знаем например, че ядреното оръжие е причинило смъртта на несравнимо по-малко хора, отколкото огнестрелното. Никой в света обаче не се захваща да ограничава стрелковото въоръжение, защото това начинание далеч не съдържа толкова патос, нито е тъй доходно като борбата срещу ядрените ракети. Естествено трябва да се борим срещу тези ракети, срещу терористите и организираната престъпност, да поставяме икономиката на иновационни релси и да развиваме отбранителния комплекс. Ефективната защита на националната сигурност обаче зависи главно от това как са предпазени хората в една страна от реални, а не предполагаеми проблеми.

По БТА

*Авторът е директор на руските и азиатските програми в Института за световна сигурност във Вашингтон.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.