Волен и Бойко си плюха в устата за журналистите. А кой седи зад “Атака”?

Бойко Борисов и Волен Сидеров. Снимки: БТА и Булфото

Волен Сидеров се изцепи, че националното радио трябва да се прочисти от партийни журналисти. Под партийни журналисти Волен разбира това, че една от журналистките там, Диана Янкулова, е била шеф на пресцентъра на МВР по времето на министър Михаил Миков. Има такава практика – журналисти от различни медии преминават на работа в пресцентър на едно или друго министерство – според областта, в която са работили.

Това става не непременно по партиен признак – тоест, журналистът да симпатизира на някоя партия. Може просто да му е писнало, да му е ниска заплатата (уви, има и частни, и държавни медии, които дават по-ниска заплата от държавна служба връзки с обществеността) и да приеме предложението на някой министър или човек около министъра.

Как точно е попаднала въпросната Диана Янкулова в МВР няма значение, защото тя не е единствената журналистка, работил в пресцентър, после отново в някоя медиа. В момента начело на пресцентъра на МВР е пак журналистка от БНР – Ваня Вълкова. По-раншният шеф на пресцентъра на МВР Явор Симов (по времето на Румен Петков) е бил репортер в БНТ, пак се върна там (б. а. – който с месеци не обръщаше внимание на въпросите на e-vestnik и не отговаряше на никое искане за интервю и др.).

Странното в случая я, че премиерът Борисов подкрепи Волен Сидеров за чистката – имало конфликт на интереси, каза той публично. На пръв поглед има някаква логика, щом става дума за обществени медии. Но един поглед по медиите и пресцентровете показва, че нещата не са толкова прости. И става очевидно, че Сидеров и Борисов смятат БНТ и БНР за държавни медии (тоест подчинени на тях), а не за обществени…
Най-напред – гневът на Сидеров е предизвикан от това, че журналистката сравни случая с пребитите в дома им в Кърджали жертви на полицейска акция с понабития Димитър Стоянов при съвсем друга полицейска акция – демек – защо Сидеров защитава джелатите от полицията сега, а викаше против тях, като посегнаха на доведения му син. От това сравнение на журналистката Сидеров направи цирк, който пренесе и в парламента и създаде проблем за медиите. В защита на журналисти в парламента се намеси БСП и стана кофти.

По-добре щеше да бъде самите медии да скочат срещу Сидеров, а не Хелзинкският комитет и БСП. Но не. Кротко помрънкаха, сякаш нищо лошо не се е случило. Шефът на БНР Валерий Тодоров отиде на среща със Сидеров да го утешава и да му обещае, че повече няма да правят така. Но по-важното предстои – ще се гласува нов Закон за радио и телевизия и ще се види резултатът от Сидеровите крясъци и подкрепата за тях от премиера Борисов.

Могат да се посочат много журналисти в медиите, които са били пиар експерти и дори с политически назначения. Сегашната главна редакторка на “Стандарт” Славка Бозукова е била не само на работа като шеф в пресцентъра на Министерство на икономиката, ами и шеф на кабинета на министъра по времето на Костов – Жотев. Била е и личен пиар в предизборната му кампания.
Нери Терзиева от националната телевизия стана прессекретар на президента Стоянов, сега е на “Овъргаз”.
Говорители и известни лица от телевизията като Цонев бяха говорители на партии и компании. Той специално представляваше НДСВ, после и БТК, а сега пак е в БНТ. Подобно и с говорителката Цветелина Узунова, която беше пресаташе на Симеон.

Друга известна журналистка – Нора Стоичкова, след като е работила в бизнесотделите на “24 часа”, “Стандарт” и др., става шеф на връзките с обществеността на Глобул, после на Комисията за защита на конкуренцията, после работи в “Новинар”, а сега в “Република”.

Пиарките на Станишев и Първанов – съответно Таня Генева и Бойка Башлиева са работили във в. “Дума” и в. “Монитор”. Генева сега пак е в “Дума” (зам.-главен редактор), след като оглавяваше правителствения пресцентър.
Бивша журналистка от “Монитор” Таня Митова стана пиар на бившия финансов министър Милен Вечлев, сега и на настоящия – Дянков.

Журналистката Ива Николова постоянно буждае между пиара и журналистиката, а напоследък беше дори кандидат за кмет в Габрово. А Поля Станчева, която беше парламентарен секретар на сините, после шеф на БНР, сега общински съветник от ГЕРБ?

Списъкът е дълъг. Бойко Борисов е напълнил пресцентъра си с журналистки от няколко медии и се разхожда като петел в кокошарник. Оказа се, че и пресаташето на неговата партия в парламента Николай Николов дори в момента води предаване по ББТ, и след като Сидеров и Борисов разлаяха кучетата, го накараха да си прекрати договора.

Самият Сидеров, който също е журналист, на последните избори направи депутати от “Атака” двама журналисти – Венцислав Лаков, работил в много от всекидневниците, последно в „Атака“, и Калина Крумова от телевизия СКАТ.
Означава ли това, че те доживот ще останат депутати от “Атака”? Утре трябва ли да им се забрани да работят в обществена и дори в друга медиа, защото са били депутати от националистическата партия?

(Б. а. – пишещият тези редове е против това журналисти, които са работили в пиара, включително политически, да се връщат обратно в медии, независимо дали са обществени. Проблемът не са политическите влияния, а се нарушава професионализмът (дълго е за обяснение тук). Но в малка страна като България това е неизбежно – във всяка една област експертите са малко, а местата за журналисти и пиари – също).

Т. нар. публични медии като БНТ и БНР трябва да се пазят от партийни пристрастия, но не и да има чистка по признака къде си работил преди. За съжаление Сидеров и Борисов май разбират политическата безпристрастност в обществените медии като обслужване на властта. Ако говориш против действията на полицията, значи си от БСП. Тъпо и елементарно, такова вулгаризиране е типично по фашистки. Публичните медии изразяват интересите на обществото, а не на правителството. Очевидно и премиерът, и Сидеров, чиято партия крепи правителството на власт, не са наясно по този въпрос.

В тази ситуация е логично да се попита – а самият Сидеров какъв е в това отношение, тоест като журналист и бивша месторабота? Бил е главен редактор на “Демокрация”, работил е като коментатор и редактор в пресгрупа “168 часа”, година и половина работи като говорител и шеф на връзки с обществеността на “Овергаз“, по времето, когато компанията е част от “Мултигруп”. После отново става журналист, няколко години пише коментари в “Монитор”, където е зам.-главен редактор, преди да започне националистическото си предаване по СКАТ и да направи партия.

Много по-логичен е въпросът не кого представлява журналистката Янкулова, а кого представлява Волен Сидеров. Макар че неговата работа в “Овъргаз” се обяснява просто – като чист келепир за повече пари – тълкуванията как се създава и финансира партия като “Атака” още нямат ясен отговор.

И ако тръгне човек да тълкува против кого са Сидеров и “Атака” (като изключим турци, цигани, евреи и американци), ще се види, че той премълчава всички теми, засягащи зависимостта на България от Русия. Има много поводи една националистическа партия да коментира руско-българските отношения, но Сидеров не използва нито един от тях.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.