Поляците обикват тевтонските рицари заради туризма
Асошиейтед прес
Тевтонските рицари отдавана са обект на омраза в Полша, където през средновековието тези древни германски воини са нахлували, за за принуждават с огън и меч езичниците да се покръстят. Много хора тук смятат тевтонските рицари за ранно превъплъщение на Германия, която неведнъж е нападала Полша – за последен път през Втората световна война.
Но сега един полски град загърбва цялата си омраза и почита паметта на тевтонските рицари в опит да подчертае богатата история на този някога управляван от германци град и да стимулира туризма в регион, който все още има какво да наваксва, за да настигне Западна Европа икономически.
На пищна церемония в неделя, която привлече стотици хора, римокатолически свещеници осветиха новооткритите останки на трима от водачите на ордена от 14-и 15-и век – наричани „висши магистри“ – с литургия в градската катедрала „Св. Йоан Богослов“.
Катедралата е част от масивна крепост, изградена с червени тухли, която някога е била база на спечелилите си печална слава рицарски нападения, а днес с внушителното си присъствие напомня на 40-хилядното население на града за неговото германско минало. „Тази историята принадлежи на града“, каза Войчех Верик, който води кампания за популяризиране на Квидзин. „Това е един много добър продукт от гледна точка на историята и на туристите.“
Церемонията беше отслужена от свещеници и представители на съвременния Тевтонски орден, който днес съществува като религиозен орден в Австрия и в други шест европейски страни и е посветил усилията си на помощта за бедните, възрастните и сираците, и на образователни и религиозни дейности.
Службата беше ръководена от пастор Бруно Платер, който носи титлата „Висш магистър на Тевтонския орден“. За част от церемонията той бе облечен в отличителното за ордена бяло наметало с черен кръст. „Гледайки тази величествена катедрала, която нашият орден е построил през 13-и век, ние усещаме силна връзка с това място и черпим сили от него“, каза Платер.
Квидзин някога е бил немски град на име Мариенвердер и една от ключовите крепости на кръстоносците през средновековието. Градът остана в границите на Полша през 1945 година, когато след поражението на Хитлер Германия бе принудена да отстъпи част от територията си на източната си съседка, на която причини шест години окупация и смърт.
Верик твърди, че в града има хора, които не одобряват почитането на тевтонските рицари, и настоява, че такива чувства нямат място в Европейския съюз. Много от местните хора се чувстват горди, че техният исторически град може да се похвали с нещо ново.
„Ние сме щастливи, че нещо толкова значително бе намерено тук, и че ще има нещо интересно в нашата катедрала“, каза Януш Урбанович, 64-годишен пенсиониран дърводелец. „Ние знаем, че това е катедралата на тевтонските рицари и че това е била Прусия преди войната. Но ние се радваме, че тези исторически открития бяха направени и че ще доведат повече туристи.“
По време на церемонията Платер благослови три затворени дъбови ковчега с останките на висшите магистри, поставени под стъкления под на криптата на катедралата. Техните скелети били открити при археологически разкопки в криптата през 2007 година и идентифицирани чрез ДНК и други методи.
„Квидзин е единственото място, където са открити останки от висши магистри“, каза Платер за АП. „Те имат много голяма историческа и археологическа стойност.“ Изложени са и пластмасови копия, показващи мъжете така, както се предполага, че са изглеждали – с дълги бели коси и бради и цветни роби, изработени въз основа на стенописи в катедралата от 16-и век, каза Богумил Вишневски, местен археолог.
Според резултатите от извършените анализи, останките принадлежат на Вернер фон Орселн, водач на рицарите от 1324 г. до 1330 г.; Лудолф Кьоних фон Ватцау, които е управлявал от 1342 г. до 1345 г.; и Хайнрих фон Плауен – от 1410 г. до1413 г. Фрагментите от облекло с брокат, открити върху скелетите, са изложени отделно в криптата.
Болницата „Орденът на тевтонските рицари на Дева Мария“ в Ерусалим е била основана в края на 12-и век, за да помага на немски поклонници в Светите земи. Тя се превърнала във военен орден, чиито рицари носели бели роби с черни кръстове.
По-късно рицарите започнали насилствено да налагат християнството в части от Североизточна Европа и управлявали район близо до Балтийско море, който днес се намира в северната част на Полша. Лошата им слава в Полша бе утвърдена с популярния роман „Кръстоносци“, написан през 19-и век от полския писател Хенрик Сенкевич, станал по-късно лауреат на Нобелова награда с романа си „Quo vadis“.
Всяка година поляците празнуват годишнината от Грюнвалдската битка през 1410 г., също още като Битката при Таненберг, която отбелязва края на властването на Тевтонския орден, експанзията на изток по крайбрежието на Балтийско море и началото на падението на ордена. В началото на миналия месец десетки хиляди хора гледаха възстановката на битката по случай 600-та й годишнина, в която участваха 2 хиляди актьори, облечени в брони.
По БТА