Горещата вълна в Русия и глобалното затопляне

Добре дошли в Москва. Пародия на руски блогър по известния филм „Ежко в мъглата“

Руснаците не са свикнали с горещините. Когато високите температури връхлетяха Русия през юли, близо 1200 руснаци се удавиха по плажовете на страната. „Повечето от удавниците са били пияни“, заключи Министерството на извънредните ситуации в средата на юли, като подчерта руския навик да се пие водка за разхлаждане на морския плаж. Прекомерната употреба на водка е позната напаст в Русия, но жегата не е и след като най-горещата вълна досега предизвиква горски пожари, унищожаващи цели села, руски служители направиха изненадващо за тях признание: глобалното затопляне е съвсем реално.

На среща на служители от международни спортни организации в Москва на 30 юли руският президент Дмитрий Медведев обяви, че в 14 региона на страната „на практика всичко гори. Тези горещини са аномалия“. След това, когато телевизионните камери дадоха в близък план потното чело на президента, Медведев обяви: „Това, което се случва сега с климата на планетата, трябва да е предупредителен сигнал за всички нас – всички държавни глави, всички ръководители на социални организации – да предприемем по-енергичен подход в борбата срещу глобалните предизвикателства пред климата.“

За Медведев подобни настроения са изненадващ обрат. Само преди година той обяви, че Русия, най-големият замърсител в света след Китай и САЩ, ще отделя 30 процента повече парникови газове в атмосферата към 2020 г. „Няма да съкратим потенциала си за развитие“, каза той през лятото на 2009 г. (което бе необичайно прохладно) само няколко месеца преди да отиде на срещата за климатичните промени в Копенхаген през декември, която не успя да постигне съществено споразумение как да се ограничат емисиите на въглероден двуокис.

Дори и това изявление обаче, колкото и мрачно да се струваше на организаторите на преговорите в Копенхаген, бе умерено в сравнение с по-широката руска кампания, насочена срещу идеята, че има глобално затопляне. Два месеца преди Копенхаген държавната телевизия „Канал едно“ излъчи документален филм със заглавие „Историята на една измама: Глобалното затопляне“. В него се твърди, че идеята за причинени от човека климатични промени е резултат на международна медийна конспирация.

Месец по-късно хакери предизвикаха т.нар. скандал „Климатгейт“, като проникнаха в електронните пощи на европейски изследователи на климата. Електронните писма, които тогава бяха използвани в подкрепа на аргументите на скептиците относно глобалното затопляне, изглежда бяха разпространени през сървър в сибирския петролодобивен град Томск и събудиха подозрения сред някои екозащитници за участието на Русия в изтичането на информацията.

„В по-широк смисъл руската позиция винаги е била, че климатичните промени са измислени от Запада, който иска да накара Русия да падне на колене“, каза Владимир Чупров, директор на отдела за енергетика в „Грийнпийс“ в Москва. Например, когато Медведев посети Томск миналата зима, той нарече дебата за глобалното затопляне „някаква измамна кампания, измислена от комерсиални структури с цел да развият свои бизнеспроекти“. Това беше два месеца след преговорите в Копенхаген.

Сегашните коментари на Медведев обаче относно климата, казва Чупров, може най-накрая да отбележат началото на промяна в политиката. „Когато сте лидер на една държава, не може просто да ръсите такива коментари, а ако видите случващото се вследствие на горещата вълна, ще се ужасите. Тази гореща вълна е достатъчна, за да отрезви хората и да ги накара да се разделят с илюзиите си относно глобалното затопляне.“

Горещата вълна започна за първи път да тревожи властите през юни, когато местни служители регистрираха ненормално много смъртни случаи по плажовете на Русия. В същото време опустошителна суша покоси насажденията в Русия. До 30 юли близо 25 милиона акра (10 милиона хектара) жито бяха загубени – площ, приблизително с размера на щата Кентъки, която се увеличава.

Миналата седмица пожари, които бяха пренебрегвани с дни от местни служители, започнаха да излизат извън контрол. До 2 август те вече бяха опустошили над 121 00 хектара и разрушили 1500 домове в над десет района, някои от които обявиха извънредно положение. Десетки хора загинаха в пожарите, а в покрайнините на Москва горящи торфища – гниеща растителност, от която се произвежда гориво – периодично покриваха града с облаци вредни газове, които правеха болезнено дишането в някои части на руската столица.

Медведев не е единственият човек в Русия, който свърза продължаващата горещина с климатичните промени. Алексей Ляхов, директор на метеорологичния център на Москва, каза, че това очевидно е част от глобален феномен, който връхлетява Русия. „Трябва да започнем да вземаме систематични мерки за адаптиране. Вече е очевидно. Както човешките същества някога са взели мерки да се адаптират към Ледниковия период, така и ние сега трябва да се адаптираме“, каза той, като заяви, че съкращаването на въглеродните емисии е една от необходимите адаптации.

Сега, когато Медведев също признава ефекта от климатичните промени, официалната позиция на Русия по въпроса може да започне да се променя, каза Чупров. Той предупреждава обаче, че да се убеди обществеността в заплахата от глобално затопляне може да се окаже трудна задача. „Статуквото може бързо да се промени в съзнанието на бюрократите, ако ръководството даде сигнал. Но в съзнанието на хората митовете са далеч по-трудни за изкореняване“, каза той. Като че ли за да докаже тази гледна точка, най-разпространеният руски вестник „Комсомолская правда“ помести статия на 31 юли със заглавие „Дали жегата в Русия е резултат на изпитание на американско оръжие за борба с климата?“ Отговорът, даден от вестника, е: „Да, вероятно“.

Ако Медведев обаче застане зад своите изявления, може да се окаже, че опустошителният климат има и хубава страна: една от държавите, които са най-отговорни за промените в климата, може най-накрая да започне да прави нещо по въпроса.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.