Къде греши сръбската дипломация

в. Данас

Сръбските управляващи присвоиха и използваха в политически план концепцията и идеята, която авторът на тези редове с години защитаваше на теория. Същността на тази идея беше в центъра на сръбската вътрешна и външна политика да се постави процесът на европейска интеграция на страната. Прилагането на тази идея на практика донесе полза на сръбските граждани и големи политически дивиденти на управляващите.

Впрочем, ако става въпрос за присвояване, жалко, че не е присвоена още една идея на същия автор. Става въпрос за защитаваната на страниците на в. „Данас“ през пролетта на 2008 г. теза да не се водят спорове пред международните съдебни институции по повод на провъзгласяването на независимостта на Косово. В този контекст въпросният автор тогава спомена една наша известна поговорка „Съдията те обвинява, той те и съди“.

Вредата е още по-голяма като се има предвид, че сръбската дипломация, обективно погледнато, вече е постигнала определени успехи със своята дейност. Преди всичко става въпрос за това, че европейските и останалите държави не признаха верижно независимостта на Косово, което именно беше целта на САЩ и европейските им съюзници.

Днес този обективен дипломатически успех на Сърбия е поставен под въпрос. Решението на Международния съд в Хага отваря някои по-дълбоки, съществени проблеми, с които би трябвало да се занимаем през следващия период, а става въпрос най-вече за нашето разбиране на международното право и дипломация.

В резултат на очевидната изостаналост на сръбската обществена и правна наука вече две десетилетия се прави погрешна преценка за развитието на събитията в международните отношения, което от своя страна води до взимане и реализиране на погрешни решения и действия от страна на сръбските управляващи. В природните науки погрешната теза сравнително бързо може да бъде опровергана, но проблемът е в това, че в обществените науки периодът на осъзнаване, че тезата няма основания, продължава доста по-дълго.

Впрочем, да се върнем към разбирането на международното право, което защитават нашите експерти и под чието влияние неминуемо попадат сръбските политици. У нас правото се възприема като някакво формално четиво, което трябва да се тълкува формално, обективно и безпристрастно. На Запад обаче правото, включително и международното, освен всичко останало е и средство за реализиране на обществени цели и интереси. Затова правото не се тълкува формално, а така, както съответната държава в дадения момент смята, че е от полза за обществото, тъй като правото всъщност е средство за защита на обществените интереси.

Маркс от своя страна, разглеждайки нещата от философска гледна точка, е стигнал до извода, че не става въпрос за защита на обществения интерес, а по-скоро на този на управляващата класа, но това е друга тема. Като доказателство за казаното дотук може да послужи например анализът на правната практика на съдилищата в държавите членки на Европейския съюз, както и на самите правни инстанции на Европейския съюз.

Например, често се случва в тези съдилища отделни правни норми да се тълкуват по един смел и неочакван начин, за да се постигне определена приемлива за обществото цел, или за да се избегне съдебно решение, което е неприемливо за гражданите от морална гледна точка. Очакванията, че Международният съд в Хага ще има обективен подход в тълкуването на международното право по отношение на отцепването на Косово от Сърбия и че САЩ и европейските съюзници няма да използват голямото си политическо влияние и сила в международните отношения в това дело, бяха реалистични почти толкова, колкото и очакванията, че Сърбия ще победи НАТО във войната.

Международното право и в този случай бе тълкувано по начин, отговарящ на тези, които създадоха новия международен ред. За Международния съд в Хага декларацията за независимостта на Косово е законна, а е много вероятно в същия момент подобна декларация за независимост, ако е приета от Скупщината на Република Сръбска, да е незаконна. Във връзка с обръщането ни към Международния съд в Хага има и аргумент от политически характер, а именно сръбското правителство имаше за цел да покаже на обществото, че прави нещо по повод на независимостта на Косово.

Във връзка с казаното дотук все пак прави впечатление следното: сръбското правителство подчерта, че ще се бори за Косово с дипломатически средства. Дипломатическите средства са едно, а съдебните нещо съвсем друго. От политическа гледна точка на правителството на Сърбия наистина не му бе необходим съдебен процес, за който бе ясно, че може да загуби.

Друга слабост на сръбската държавна администрация, която отново се проявява покрай този случай, е свързана с прилагането на остарели принципи и концепции във функционирането на министерството на външните работи. Например сравнително скоро приетият закон за министерството на външните работи предвижда сръбските дипломати да събират информация и да бъдат бюрократично послушни спрямо по-високите етажи в йерархията. Йерархично подчинение е необходимо, но е пренебрегнато тяхното задължение да проучват получената информация, да анализират възможните варианти за развитие на събитията или да бъдат креативни в изпълнението на своите задължения.

При положение, че у нас не е застъпено модерното разглеждане на международното право и отношения и не се стимулира обменът на креативни мисли и анализи в държавната ни администрация и университетска общност, подобни грешки като тази с обръщането към Международния съд в Хага, за съжаление, са възможни и в бъдеще. Показахме своето несъгласие с независимостта на Косово с това, че нашите държавници заявиха, че никога няма да признаят такава държава. Освен това Сърбия понижи дипломатическите си отношения с държавите, които признаха Косово, и това е достатъчно.

Каква можеше да е правната полза от внасянето на иск срещу западните държави, които почти изцяло финансират международите институции, в които ние се оплакваме? По отношение на такива правни ситуации нашият народ използва поговорката „Съдията те обвинява, той те и съди“.

По БТА

*Авторът е редовен професор по европейско право в Европейския университет