Божидар Димитров: Шибан, мощи, бисери + видео
мощи и нови бисери
Гневните реплики „шибан народ“ на Божидар Димитров в записа на репортер от в. „Дневник“ по повод т. нар. реликви – мощи на Св. Йоан Кръстител (Предтеча), намерени в Созопол, имат продължение (виж по-долу). Божидар Димитров ги прие за автентични веднага и възкликна: „Созопол става втори Ерусалим“. И обиди археолозите, чиято асоциация написа писмо до примера Борисов.
Междувременно справка за мощите на св. Йоан Кръстител по различни църкви по света показа, че в момента от него има 12 глави, 7 челюсти, 9 ръце и 8 пръста. По-известните глави на Св. Йоан са в църквата Сан Силвестро ин Капите в Рим и във френския град Амиен. И съкровищницата на Вителсбахската династия в Мюнхен претендира, че притежава главата на Кръстителя. Джамията на Омаядите в сирийската столица Дамаск пази глава, която трябва да е на почитания и от мюсюлманите като пророк свети Йоан Предтеча. Турският град Антакя и манастир в Армения спорят, че са съхранили главата на свети Йоан. Дясната ръка на светеца се пази в черногорския манастира Цетине, но в Истанбул настояват, че десницата на светеца е именно при тях в музея Топкапъ. Същото твърдят и монасите от манастира свети Макарий в Египет. И т. н.
След като записът с гневните реплики „шибан народ“ на Божидар Димитров плъзна из интернет, министърът даде оправдателни изявления, в които изръси още повече бисери.
Например, каза, че българките влизали голи в църквата, виждали им се „зърната на циците“. „А рускинята – не! И най-долната курва да е. Забрадката – и тогава вътре“, поясни министърът.
Ето цитати от разговора му с репортер на бТВ (тук видео):
„В разговорен език аз възкликвам „шибан народ, шибани колеги” имайки предвид тяхната дива завист и злоба към колегата откривател Константин Попзаимов. Очевидно е, че под народ разбирам група хора – в случая въпросните археолози , а не целия български народ”, каза министърът.
„Шибан между другото в тълковния речник не е чак толкова обидна дума и означава обрулен или набрулен от вейки при буре или бит с пръчки”, допълни той.
Мария Ванкова: Приляга ли на министър да използва такива думи?
Божидар Димитров: Добре де, да речем, че не приляга.
Мария Ванкова: И какво следва от това? Ще се извините ли?
Божидар Димитров: На колегите ли? Никога, аз продължавам да поддържам , че са такива – дребнави, завистливи , злобни.
Министърът се похвали, че мощите на светеца вече будели голям интерес, особено у чужденците. Но изказа недоволство от облеклото на поклонниците.
„Вчера гледам нашите българки голи, зърната на циците. А рускинята – не. И най-долната курва да е. Забрадката – и тогава вътре“, заяви той.
За министър Димитров това не са първите „изпуснати“ думи. Неотдавна той вкара страната в дипломатически скандал с Турция с искане да бъдат платени 20 млрд. долара обезщетения на тракийските бежанци. Тогава премиерът го смъмри и каза, че при следващ гаф ще се раздели с поста си.
„Премиерът има много неща, за които да ми се сърди. Едва ли за тази дума е последното нещо”, каза министърът.
Премиерът отказа да коментира днес последните изяви на министъра за българите в чужбина с мотива, че не е запознат: „Той е достатъчно голям, питайте него“, каза министър – председателят.
Асоциацията на българските археолози написа писмо до премиера Борисов, в което се възмущава от „обидните и цинични квалификации“ на министър Божидар Димитров по отношение на българския народ и колегията на археолозите.
Очакванията, че след като отмине момента на емоционална реакция спрямо естествения за учените опит да оценят трезво откритие на свой колега, ще последва извинение, както към сънародниците, така и към археолозите, бяха попарени от други не по-малко неприемливи изрази и обяснения, пише в писмото.
„Очевидно е, че под „народ“ разбирам група хора, в случая, въпросните археолози, а не целият български народ. Думата „шибан“ между другото в тълковния речник не е чак толкова обидна дума“, каза тогава той.
Археолозите очаквали Димитров да им се извини за това, че ги е квалифицирал като „шибани“.
–––––––
Из „Името на розата“ от Умберто Еко:
„- … а веднъж в една катедрала видях черепа на Йоан Кръстител, когато е бил 12-годишен.
– Но той е починал много по-късно !?
– Е да, другия череп се съхранява някъде другаде. И скъпи ми Адсон, виждал съм толкова много парченца от Светия кръст, че ако всички бяха истински, то нашият спасител е страдал не върху две дъски, а върху цяла гора.“