Винарството се възражда по хълмовете на Свещения град

Западно от Ерусалим пътят, който тихо води до лозята на Цуба, открива приятна гледка към Юдейските хълмове. От пет часа сутринта работниците от кибуца събират бяло грозде в насажденията. На няколко стотин метра, една преса за грозде, която е на 2000 години, свидетелства за далечното лозарско минало на това библейско място.

„От епохата на крал Давид (11-и век преди Христа) до разрушаването на втория Храм (70 години след Христа) всички са отглеждали лозя в района“, обяснява Марк Сарабия, ръководител на събирането на реколтата. „Изключително разумно е да се възобнови тази история. Това позволява да се пуснат корени, да се привърже човек към тази земя“, продължава Сарабия, който е от френско-израелски произходи и е член на кибуца Цуба.

Защото, ако лозарските традиции са много стари, то едва неотдавна Юдейските хълмове край Ерусалим и по-общо в Израел започнаха да получават признание като лозарски райони. „Ние отглеждаме 6700 лозници на хектар в сравнение със средно 2000 в Израел. По този начин успяваме да произвеждаме сухо вино по европейски образец, виното на Стария свят“, обяснява Ели Бен Закен, който е на 65 години и е собственик на имението Castel, разположено в сърцето на село Рамат Разиел.

Неговите лозя, които се простират върху 13 хектара, са първите, при чието отглеждане по тези хълмове е приспособена френска земеделска техника за интензивно лозарство. Средиземноморският климат (морето е на около 40 километра), почвата е варовита, 700-те метра височина и оскъдните валежи допринасят за качеството на Castel, класирано сред 365 най-добрите маркови вина в света от гида Bettane et Desseauve.

С нахлупена шапка на главата, кръгли очила и прошарена брада, Ели Бен Закен, самоук лозар, е пристигнал „в този район съвсем случайно“. Роден в Египет от баща мароканец и майка италианка, той е прекарал младостта си в Европа – Великобритания, Италия и Швейцария. Именно там, между изгнанието и пътуванията той отгледал любовта си към виното.

След Шестдневната война (1967 година) той се установява в Израел. Двайсет години по-късно, през 1988 година, след като се е захващал с всякакви земеделски занимания и е управлявал италиански ресторант в Ерусалим, Закен засажда първото си лозе на малък участък земя до къщата, в която живее. Тази малка изба (800 бутилки) „за приятелите“, чиито вина се правят от сортовете каберне и мерло, ще бъде приветствана през 1995 година от британския енолог г-жа Серена Сътклиф, експерт по домашните вина на търговете на Sotheby’s.

Семейното имение на Castel продава 100 000 бутилки годишно и произвежда три вида вина: две червени, наподобяващи вината от Бордо – Castel Grand Vin и Petit Castel, както и едно Petit от бургундския тип „C“ бяло. От 2003 година вината на Castel отговарят стриктно на кашера: всички манипулации – от откъсването на гроздето до производството на самото вино – са правят от силно вярващи евреи, наблюдавани от равин.

Този избор е преди всичко търговски: той позволява на Castel да се насочи към еврейската клиентела и да увеличи износа си (44 % от оборота в момента на имението). „Има обаче и други причина, която е по-важна“, бърза да допълни Бен Закен. „Виното е една от основите на юдейско-християнската цивилизация, това е общото ни наследство със западния свят. Абсурдно би било да произвеждаме вино, което не би могло да бъде пито от всички евреи“.

При посещението на германския канцлер Ангела Меркел в Израел през март 2008 година вино Castel Gran Vin е сервирано на вечерята с бившия премиер Ехуд Олмерт. След това Меркел поръчала 240 бутилки за Берлин, хвали се Ариел, едно от децата на Ели Бен Закен. „Често си казвам, че много хора, които пият нашето вино с г-жа Меркел, нямат никаква връзка с Израел. Castel това е нашият начин да накараме хората в чужбина да опознаят страната ни“, отбелязва със задоволство Бен Закен.

По БТА

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.