Александър Томов: Мутризацията е тирания, нов вид тероризъм

Александър Томов. Снимка: Авторът

Александър Томов е български писател и публицист. Пише проза, поезия, есета, сценарии, статии. В последните 20 години се е посветил в писането на криминални романи и изследване на тъмните герои oт прехода.

– Г-н Томов, какво е времето, в което живеем?

– Сегашният модел на организация и ред в обществото напомня на древния от античността, това което е ставало преди хилядолетия в древна Гърция – демокрацията се сменя с тирания. С установяването на човешките свободи се поражда и алчността, която се опитомява в бързото натрупване и преразпределение на капитали, това е чудовищно ограбване в новата история на човечеството. Аз като писател имам чувството, че в новата съвременна България от последните 20 години се осъществи криминална революция в страната, която продължава и до днес.

– Вдъхновява ли ви тази действителност?

– Аз като писател се интересувам от процесите, които формират характера на човека, какви чувства, какви мисли разпъват душата му. Интересува ме отключването на алчността и до какво води тя, особено когато чрез нея се прекрачват границите на закона. Алчността е изродена форма на демокрацията, която установява нов морал.
Израждането на ценностната система води до много голямо равнодушие, повтаряме мотива, който го има в западните общества – придобиване на стандарт чрез културата на консумиране. В това е заложена нестихваща агресия като желание за могъщество.

– Кои са силните на деня и кои са маргиналите в обществото?

– Наложи се моделът на социално унизения, който се превърна в криминален тип, за да спечели новия си статус – на печеливш играч от новото преустрояване. Това се наложи като тенденция и сред младите хора, което допълнително драматизира нещата – нарушаваш законите и вървиш нагоре в обществената йерархия, докато станеш със статут на недосегаем.

– По този път, който очертахте, доста животи угаснаха?

– Първо се започна с криминализация, премина се към мутризация, мисленето започна да се определя от този тип хора – крими контингентът.
Искам да обърна специално внимание на думата мутра, която придоби едно ново значение. В съвременния български език думата мутра се тълкува по нов начин, откакто писателят на вулгарни романи Христо Калчев я пусна в употреба.
Спомням си при една наша среща в началото на 90–те, в кафенето на СБП, той се обърна към мен с думите „Томе (така ме наричаше), появиха се едни страховити момчета, спортистчета, повечето от тях олимпийски надежди, да знаеш, те ще определят бъдещето”.
Затова в неговото творчество той ги даваше черно–бели и успяваше да ги уцели, кой как ще мине, след като е прекрачил прага на закона. Аз възприех да ги изследвам в дълбочина, по модела на моя литературен кумир Достоевски. В моите романи героят не е толкова ясен, не ти е на мушката на писателското перо, дори и снайпер не го лови.
Мутризацията е тирания за свободния дух, тя се налага със сила и вселява страх, защото, ако се наложиш като такъв, трябва да ги е страх от тебе. Това е нов вид тероризъм в съвременната история спрямо душевността у всеки човек.

– Кои са вашите герои, които взимате на мушка в творчеството си?

– Така наречените силови босове – мутри, в техните характери аз оглеждам процесите в обществото, защото душите им са черно–бели и клонят към сиво, не отиват нито в едната, нито в другата крайност. Не може свободно да кажеш „тоя е мутра”, защото, ако той е закрилник и финансов благодетел на твоето семейство? Вижте, тук пак се проявява страхът и примирението.

– Кой е общественият защитник тогава, как да го разпознаем?

– Трябва да има такава личност – стожер, която да те кара да вярваш. Хората все още търсят упование за своя дух в държавата – няма кой да ги защити освен нея. В този смисъл подходът е да се затяга управлението в държавата и да се установи контрол върху контрабандните канали, които захранват частния бизнес в сивата икономика.
Знаем, че в САЩ няма отърване от две неща – смъртта и данъците. Така е създаден този ред, че плаши хората. Това е функцията на държавата – да дисциплинира временния хаос.

Александър Томов. Снимка: Авторът

– В съвременните условия това е функция на полицията?

– Така е, тя трябва да атакува, няма друг начин, защото когато се отвличат хората и за тяхната свобода се иска подкуп… Хората искат подобни истории да получат финал, в който има възмездие. Криминалното не може да се изкорени напълно, но полицията трябва да въведе необходимото спокойствие и ред. За да може вече да се повиши жизненият стандарт.
Не трябва да се подценява атаката срещу крими контингента, защото тук става дума за много силни хора, които печелят, без да произвеждат БВП за страната. Полицията трябва да сплашва крими контингента и да наложи необходимия ред за повдигане на жизнения стандарт, иначе става страшно, все повече хора ще прекрачват закона, защото те трябва да оцелеят инстинктивно.

– Виждате ли го това в реалността или само като мотив от криминалното ви творчество?

– Има една борба за преразпределение и покровителство на контрабандните канали от страна на държавата и крими обществото в нея – да вземеш бизнеса на един и да го повериш на друг, който ти е доверен човек. Ако си ги представим тези реалности като мотив от книга – един силов бос иска да вземе канал на друг криминално известен, ако успее до го вземе по регламентирания начин, получава доверие от обществото и вече се разпорежда с произведените от него блага, както си иска той.

– Защо са толкова важни за властта крими контингентът и неговите канали, че първо с тях се захващат управляващите?

– Убийствата на знакови босове от подземния свят и преразпределянето на каналите се прави превантивно в опит за установяване на известен контрол и отчитане пред държавата под формата на данъци, да излязат на светло от сивия сектор. Но държавата го прави и достояние на медиите, за да покаже сила и да вдъхне сигурност в обществото – „нашата полиция ни пази”. Няма такава групировка, която да е по-силна от държавата, трудно е индивидулано да се противопоставиш на държавата.
Но въпросът, който поражда любопитство в демонстрацията на сила, е какво се съдържа в този акт? Не е тайна за никого, че има сливане на политици със силови босове – означава ли това, че някой политик ще използава съдебната институция, за да удари конкурент от бизнеса и да го вкара в затвора, без много да му пука, за да може да се работи спокойно? Това е въпрос на лична преценка и стратегия, и на това кой стои зад гърба ти.

– Вие сте човек, който създава и убива мутри на хартия, с каква емоция ви зарежда този особен вид творчество?

– В писателския труд не може да кажеш този е лошият, този е добрият, човешката природа е необятна бездна, не може така – този е черният, тъмният, дай да го убием. Всичко е свързано с писателска нагласа и определено настроение, което не ти дава вътрешен покой.
Аз, като писател, имам слабост по начало към тъмните герои, към злото, към хтоничните сили, които разрушават този микросвят – това е заложено в моята литература.
По-острите и конфликтните типажи бързо минават през живота и после изгасват. Но тези, които стоят зад тях, въглените, които разпалват огъня, живеят най-дълго.
Аз изповядвам творческото кредо на Шопенхауер – основна движеща черта е сляпата воля, или някаква жажда за живот, всеки иска да живее, без да се замисля как.
Мисълта за смърт те кара да живееш, защото винаги искаш да я преодолееш, да я победиш като създаваш деца, творчество – това пак е сляпата воля, но в духовни измерения.

Александър Томов. Снимка: Личен архив

– Какъв е читателският интерес към криминалната литература на книжния пазар?

– Аз живея от писане на книги, които излизат в тираж 2000 – 3000 екземпляра, това не е малко за страна като нашата, където все по-малко се чете. Печатното слово стана жертва на електронните медии и Интернет. Има известно подценяване и недоверие в това, за което се пише в книгите.
За това в консуматорското общество, в което живеем, за да оцелее културата, тя има нужда от скандали – криминалето продава и то добре, съдейки по моите тиражи. Този процес в щатите съществува от 19 век, емигрантите, англоезичните копелета, които ограбват банки, пласират дрога, правят фалшив алкохол…
Тони Монтана, героят на Оливър Стоун, е аналог за съвременна мутра, която прави препратки към Римската империя – Нерон, Калигула, има успешно имитиране и подражание на тези герои в наши дни, които искат да бъдат обградени в разкош.
Има един тип герои, които са монолитни и всяват респект, но има такива, които мразят и убиват, и се превръщат в кумири на цяла нация.

И от тъмнината се раждат сенки, които движат света. Животът е един разказ на идиот и от него ти остават само шума и бесът, незначещи нищо.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.