Червени кхмери – палачите проговарят в документален филм
Асошиейтед прес
От повече от три десетилетия селата в Камбоджа са дом на тихи убийци: бивши командири на Червените кхмери, които прерязали гърлата на стотици, дори хиляди хора, и хвърляли телата на жертвите си в плитки гробове. Режисьорът Тет Самбат прекарал 10 години в търсене из провинцията, опитвайки се да намери онези, които са извършвали масови убийства, за да могат – заедно с идеологическия лидер на геноцидния режим, Нуон Чеа – да разкрият истината за едни от най-мрачните събития през миналия век.
Техните истории са разказани в първия по рода си документален филм „Врагове на народа“, който се разпространява в ограничен тираж в Съединените щати, с идеята до есента все повече кина да го включат в седмичната си програма, твърди представител на разпространителската фирма. Най-малко 1,7 милиона души – една четвърт от населението – умира от екзекуции, болести, глад и преумора, след като ултра-комунистическите Червени кхмери се опитаха от 1975 до 1979 г. да превърнат страната в един огромен аграрен рай.
Във филма, Соун, бивш командир от милицията, сяда под едно дърво и се втренчва в искрящо зелено оризище.
„Върнах се тук, където съм убивал хора“, казва той уморено, сочейки към половин дузина места, където са слагали телата на жертвите. „Чувствам се ужасно… Душата ми, тялото ми се преобръща отвътре. Сега си спомням за всички неща, които съм правил.“ Той си разказва как една вечер, докато вечерял с купичка ориз, си спомнил миризмата на кръв по ръцете си: той гледал в очите на красива шивачка, която вкопченаeна в колене му, се молела да бъде пощадена. Изкушен, той я попитал дали ще остане с него завинаги. Тя бързо му обещала, но когато той чул шефа си да вика „Какво чакаш! Побързай!“, я наръгал с ножа си и я хвърлил върху купчината трупове.
Соун насочва 42-годишния Тет към други убийци, които постепенно били убедени да си признаят, и към хора, издавали заповеди да се избиват етнически малцинства и други по подозрение, че са виетнамски предатели или шпиони. В крайна сметка става ясно, вървейки по веригата на командването, че вероятно никога не е имало „първоначална заповед“ от ръководството на Червените кхмери да се извършват кланета в провинцията. По-вероятно регионални началници и служители над тях интерпретирали това, което чували, на абстрактно политическо равнище.
Геноцидът в Камбоджа бе извършен през смутните времена на Студената война. Червените кхмери са били изправени пред вътрешни борби от самото начало. Двамата лидери, Пол Пот, който почина през 1998 г., и Нуон Чеа, който ще бъде изправен Трибунала на ООН за военни престъпления, подкрепяли Китай. Мнозина други се обърнали към мощния си съсед на изток, Виетнам. Нуон Чеа за първи път признава във филма, че той и Пол Пот заедно решили да убият всички членове на партията, смятани за „врагове на народа“. Те трябваше да бъдат унищожени, каза той предизвикателно, за да се „спаси партията“ и „да се предотврати разпространението на гнилоч“. Но добавя, че не е бил наясно – или твърде зает, за да обръща внимание – какво се случва по селата и оризовите плантации.
Пътуването бе много лично за Тет, старши репортер за вестник „Пномпен Поуст“. Когато бил дете, баща му е бил намушкан до смърт след публична среща, организирана от Червените кхмери, където той възразил срещу плана за изземване на добитък, злато и други лични имоти за нуждите на партията. Майка му била принудена да се омъжи за член от милицията на Червените кхмери, по-късно забременяла и починала при раждането. Брат му също бил убит. Тет смятал, че ако намери хората, които са участвали в някои от масовите убийствата, това ще му помогне да разбере и да забрави. В крайна сметка онези, които се разкрили пред него, разказвайки зверствата, пазени в тайна дори от техните съпруги и деца, изглежда, също са спечелили.
„Искам да разкрия пред вас всички убийци които познавам“, казва Соун, който в един момент признал как е пил горчивия сок от жлъчните мехури на жертвите, за да получи сили. „Когато ги намеря, и те признаят истината, се чувствам по-добре“, казва Тет. „Искам този филм да бъде показан в цялата страна, в провинциите и в градовете. Тогава хората, които са били убийци по време на режима, ще излязат и ще кажат: „Да, аз също правех това.“ „В противен случай, когато скоро си отидем, новото поколение няма да знае историята,“ добавя Тет.
В една от най-вледеняващите сцени от филма Тет кара Соун да покаже как е убивал хора. Мъж лежи по корем, а бившия командир от милицията, първоначално малко смутен, стъпва върху гърба му и вдига главата му на горе. Взима пластмасов нож и го прокарва през гърлото на жертвата си. „Държат се така, за да не могат да викат“, каза Соун, набирайки бавно увереност. „Понякога го правех по друг начин, защото, след като прерязвах толкова много гърла ръката ме болеше, така че аз започнах да ги намушквам във врата.“
На Тет му бяха нужни години, за да спечели пълното доверие на Нуон Чеа. Накрая, двамата успяват да установят неоспорима връзка. Съдът за военни престъпления, който разглежда случая на Нуон Чеа, поискал копие на филма – копродукция на Тет и британеца Роб Лемкин – но той отказал, заявявайки, че по този начин ще предаде доверието на една основните фигури във филма. Тет завел Соун и още един мъж, който признал, че е издавал заповеди за безброй убийства, да посетят Нуон Чеа, за да могат да го попитат директно защо толкова много хора е трябвало да умрат в ръцете им. Попитали също, дали самите те могат да свършат в затвора. „Властите не търсят хора като вас“, казал Нуон Чеа бащински и добавил, че не бива да се чувстват зле от това което са направили. В крайна сметка са се опитвали да спасят страната.
„Вие сте бойци и трябва да се гордеете с това“, казал той, добавяйки, че според будистките учения, техните намерения са били достойни за уважение, така че не трябва да се страхуват от наказание сега или в следващите си животи. Но измъченият Соун не е сигурен. „Не знам в какво ще се преродя в следващия си живот“, казва той. През колко дупки трябва да мина преди да мога да се преродя отново като човешко същество. Чувствам се отчаян, но не знам какво да направя.“
По БТА