Русия – утрешната полиция като снощната милиция

Законопроектът на Медведев: хуманността е на равнище декларации, а репресиите са по усмотрение на полицая

в. Новая газета

В руската блогосфера вече наричат милицията „пилиция“

Нека засега обсъдим в режима на блиц анализ онова, което бие на очи, защото законопроектът бе поставен на всенародно обсъждане едва в събота и експертите просто не успяха детайлно да се запознаят с него. От публикувания текст (www.zakonoproekt2010.ru) може да се направи извод: следствието престава да бъде функция на милицията (тоест полицията или „пилицията“, както пишат блогърите); все пак очевидно ще бъде създаден обединен следствен комитет, а за полицията ще остане само дознанието по дребни криминални дела. Това наистина съществено съкращава корупционния параметър в работата на МВР, но не е опасно за конкретните сътрудници, които плавно ще изтекат в руското ФБР. При това съвсем не е ясно защо на полицията все пак са оставили възможността (макар и с уговорки) „да пречат на бизнеса“ в данъчните престъпления (чл. 12, т. 36-37). Това компенсация за отнетото ли е?

Ние разбираме, че това е първият законопроект, който преминава през обществена експертиза в режим онлайн. Но не разбираме кой и как ще обработва всички народни поправки, кои от тях ще бъдат (и ще бъдат ли?) приети и по какъв принцип ще става това. Екпертната общност бе изолирана от подготовката на закона и той бе съчиняван от самите подлежащи на реформа. И сега вместо екстракт от делови предложения ще получим тонове празнословие, в които могат да потънат добрите идеи. По форма това е обществена експертиза, а по същност – неизвестно какво. Ще разберем, когато видим какви „народни“ поправки ще бъдат приети…

Ние разбираме, че новият закон е написан въз основа на стария; новото в него се свежда главно до промяна на местата на събираемите. Ако в предишния вариант първата задача на милицията беше „осигуряването на сигурността на личността“, то сега това е „предотвратяване на престъпления и административни нарушения“. От една страна – правилно преместване в посока превенция на престъпността, но от друга – интересите на личността се изпаряват по принцип зад формулировката, прикриваща „държавните интереси. Впрочем методиката за „предотвратяване“ ние вече я усвоихме в поправките, разширяващи функциите на Федералната служба за сигурност.

По този въпрос експертите, които правеха плахи опити да обсъждат реформите в милицията, се изказваха еднозначно: докато главната задача на МВР не стане защитата на правата на гражданите (включително, но не само правото на живот и здраве, което означава сигурност), ще остават безплодни каквито и да било хуманитарни призиви за промяна на репресивния характер на правоохранителната система. Всъщност това е и разковничето на проблема.

Проектът е пълен с благи пожелания, от които трябва да се ръководи сътрудникът на полицията като от кодекс за поведение на благородни девици. Той трябва да се извинява, да се представя, да предупреждава и да предоставя. . . Но как, при какви условия трябва да прави това сътрудникът решава сам; а за това какви санкции трябва да настъпят, ако полицаят се окаже нехуманен и зъл човек, за това няма нито дума.

Списъкът на нещата, които полицаят има право/няма право да върши, е толкова размит, а това даже и допуска пътища за отклоняване от закона. Например сътрудникът има всички основания да не показва документи или да не предупреждава за употреба на сила, ако това е „неуместно или невъзможно“. Тоест степента на неуместност и невъзможност определя самият сътрудник на полицията, както например и основанията за проверка на документите, задържане на гражданин в продължение на един час на мястото, където е спрян, оглед на личните му вещи и безпрепятствено (внимание!) проникване на само в служебни помещения, но и в жилищата на гражданите… Така е и написано: „При наличието на достатъчни основания да се смята“…

Това е някаква правна измишльотина под названието „Презумпция за законността на действията на правоохранителните органи“. Разбира се и сега показанията на сътрудника от пътната милиция имат по-голяма тежест в съда от показанията на шофьора. И служителят в ОМОН (милиционерски спецчасти – бел. прев.) употребява сила, от гледна точка на съдиите, само като ответна мярка, защото пребитият гражданин първи го е нападнал. Но всичко това бе, така да се каже „практика за прилагане на закона“. Сега може да стане и закон.

Ясен регламент на действията на служителя на полицията е изписан на едно място: по кои части на тялото може да бъде бит човек с палка, но не се казва колко пъти*. Какво означава „достатъчни основания“, когато задълженията са „невъзможни или неуместни“ и по какъв начин може да се определи, че демонстрациите и митингите пречат на движението на транспорта, комуникациите и организациите (прочее как и какви – болници и организации на виладжиите, ли?), че може да бъдат употребени специални средства за разгонването им?

Очевидно, според замисъла на авторите, отговорите на всички тези въпроси служителят трябва да търси в други закони на Руската федерация. Затова в проекта се съдържат безбройни позовавания, но на безименни законодателни актове. Да започнем с това (всъщност с него можем и да завършим), че мнозинството служители на милицията не познават даже Наказателно-процесуалния кодекс. Тази дилема, с която ръководството на МВР е запознато, ще се реши лесно – с издаването на ведомствени заповеди, които няма да минават през обществена експертиза и ще са снабдени с гриф: „За служебно ползване“. А там може да се наблъска какво ли не, както в скандалната заповед за възможността да се създават „филтрационни пунктове“ по местата на масови вълнения.

Последният пример не е случаен, защото полицията запазва функцията си на политическо разузнаване. „Да се приемат […] мерки, насочени към предотвратяването на екстремизъм, откриване и прекратяване на екстремистка дейност на обществени и религиозни обединения, други организации и граждани“. Как размразените сътрудници на Центъра „Э“ (специален орган за борба с екстремизма в Русия – бел. прев.) разбират „достатъчните основания“ и „допускат“, че могат да употребят сила, и как интерпретират „невъзможността и неуместността“ да спазват правата на гражданите, стана известно вследствие на активната дейност на наказателното дело за погрома на градската администрация в Химки.

Ето какво се получава: или качествено ни баламосват, или законът е ориентиран изключително към нов тип полицай, който се ръководи от чувство за дълг, хуманизъм и съвест, който е пропит от грижата за правата на гражданите и е осведомен в юриспруденцията на равнище наблюдаващ прокурор. Много ми се иска в моята страна да има именно такава полиция. Но засега у нас има друга милиция, от чието преименуване само ще произтекат само големи финансови разходи. А на тези, които са налице, трябва подробно да бъде обяснена всяка тяхна стъпка, а също и какво ще им се случи при подскок на място.

По БТА

*“Забранява се да се нанасят удари с гумена палка на човек по главата, шията и областта на ключицата, по корема, половите органи, в областта на проекцията на сърцето, а също и многократно да се нанасят удари по едно и също място“. Сиреч онзи милиционер от Петербург, който на 31 юли удари човек по лицето, е нарушител…

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.