Саркози се заема с престъпността, за да възкръсне след скандалите
Плановете на френския президент Никола Саркози да нанесе удар срещу престъпността и нелегалната имиграция, които разделиха политическата общественост, допаднаха на електората и може да му помогнат да възстанови политическата си подкрепа след месеци на скандали и икономически упадък.
Мерките, обявени в края на миналия месец, след рязък скок на насилието в бедните предградия, предвиждат отнемане на френското гражданство имигранти, които извършват престъпления като убийство на полицай, или практикуване на полигамия. Те бяха отхвърлени от левите опоненти на Саркози като цинична схема за отвличане на вниманието от финансовия скандал, в който е замесен неговият министър на труда Ерик Вьорт. Бившият премиер социалист Мишел Рокар оприличи предложенията на пронацистката политика на режима на Виши през Втората световна война.
Твърдата позиция срещу престъпността, с която Саркози си изгради репутация, докато заемаше поста на вътрешен министър преди половин десетилетие и с която постигна победа на президентските избори през 2007 г. обаче изглежда се намира в резонанс с френската общественост, която, както показват проучванията, се безпокои все повече от домашната престъпност и проблемите на сигурността.
Проучване на агенция Ифоп, публикувано миналата седмица във „Фигаро“, показва, че мерките се радват на силна подкрепа сред избирателите от целия политически спектър, а според анкета, публикувана в събота във всекидневника „Паризиен“, рейтингът на Саркози, който се намираше в състояние на свободно падане от месеци, се е повишил след обявяването на плановете за борба с престъпността.
„Може ли Саркози да използва това, за да възстанови позициите си? Да, разбира се, че може“, коментира Фредерик Мишо от Ифоп. „Тази тема е основна за него. Върху нея той изгради репутацията си и тя му помогна да спечели през 2007 г. Вече е крайно необходимо той да я застъпи, тъй като губи инерция и обществено доверие“.
Големите загуби на дясноцентристката партия на Саркози „Съюз за народно движение“ и нарастването на подкрепата за крайнодесния Национален съюз на регионалните избори през март подчертаха рисковете за президента, ако пренебрегне консервативното ядро на своите избиратели, което подхрани пътя му към Елисейския дворец преди три години. Мнозина са разочаровани от бавното темпо на икономическите реформи, които той обеща в предизборната кампания през 2007 г. Статистиката, която показва устойчиво нарастване на престъпността, откакто Саркози дойде на власт, го прави уязвим по параграф, традиционно смятан за неговата силна страна.
Поставяйки фокуса отново върху престъпността Саркози се надява да си върне загубените поддръжници, да измести обществени дебат от скандала с Вьорт и да разконцентрира левицата, която, с изключение на Рокар, не желае да критикува същността на предложенията на президента за престъпността, тъй като те се ползват с широка популярност. „Те не са удобна тема за левицата. Това проличава от факта, че тя е много мълчалива“, коментира Патрик Вейл, историк от Сорбоната и автор на излязлата през 2009 г. книга „Как да бъдем французи – създаването на една нация от 1789 г.“. „Те биха предпочели да задържат фокуса върху икономиката, безработицата и Вьорт“, отбеляза той.
Въпреки това повишаването на ниското ниво на обществено доверие идва навреме за тежката кандидатпрезидентска битка през 2012 г. и ще зависи от това дали Саркози ще успее да надгради върху започналите през последната седмица успехи и дали отново ще набере скорост на другите фронтове, най-вече на икономическия.
По данни от миналата седмица бюджетният дефицит на правителството през първата половина на 2010 г. е намалял рязко, а други проучвания показват, че френският износ се намира на най-високото си ниво от близо две години. Брутният вътрешен продукт за второто тримесечие, който ще бъде обявен в петък, може също да се окаже приятна изненада и да въоръжи правителството срещу опозицията, която обвинява 55-годишния президент за икономическите затруднения на Франция.
Докато в държави като Германия безработицата през тази година е намаляла на фона на тяхното възстановяване от най-дълбоката рецесия след Втората световна война, нивото на безработицата във Франция от месеци се задържа упорито близо до 10 процента – една от сериозните причини за ниския рейтинг на Саркози. Слабата икономика на свой ред усложнява задачата на правителството да прокара планираното увеличаване на пенсионната възраст от 60 на 62 години като част от реформата на правилата за пенсиониране, която цели отслабване на натиска върху изтънелите държавни финанси.
Френските профсъюзи обещаха масови протести през септември, ако предизвикващият противоречия проект влезе за обсъждане в парламента. Ако Саркози успее да мобилизира политически капитал , за да преодолее съпротивата на профсъюзите срещу пенсионната реформа, според анализатори везните може да се наклонят срещу намиращите се в опозиция социалисти, чието разделение по въпросите на икономическата политика и по това кой трябва да се изправи срещу президента през 2012 г. досега беше засенчено от проблемите на правителството.
Много неща зависят и от обещаните от Саркози промени в кабинета през октомври. С това пренареждане той се надява да тегли чертата под проблемите от миналото и да набере скорост за 2011 г., когато ще се стреми да натрупа политически дивиденти от френското домакинство на срещите на Г-8 и Г-20. Саркози трябва да реши дали да запази на поста премиера Франсоа Фийон, който се очертава като негов съперник центрист вътре в партията и се ползва с по-голяма популярност от него.
Съдбата на предизвикващи разделение членове на кабинета като твърдолинейния вътрешен министър Брис Ортфьо и Вьорт, който оглавява пенсионната реформа на фона на обвиненията в незаконно финансиране от страна на наследничката на „Л’Ореал“ Лилиан Бетанкур, ще бъде наблюдавана с интерес. „Промяната в кабинета е много важна“, коментира Вейл. „Саркози ще се опита да я използва, за да сбере войските си и да се вклини в пролуката сред консервативните избиратели, която се откри с новите мерки срещу престъпността“.
По БТА