Беднякът като артефакт – по европроект…

„Трябва да съставите трио – студент, НПО и лице, живеещо в бедност”
Вече си представям как студентът отива при някой клошар и го пита – `Ей, ти! Нали си лице, живеещо в бедност? Ела да направим едно трио тука, с едно НПО!”
За какво става дума:
http://www.2010againstpoverty.eu
2010 година – европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, проект „Партньори в изкуството”.
Ах, тези европейци за всеки са помислили и за всеки са се погрижили. Сега цяла година се грижат за бедните. Извинете, за „хората, живеещи в бедност“.
Има си специален проект – НПО, студент-фотограф и „човек, живеещ в бедност“, които работят заедно и снимат, за да могат снимките да отидат на изложба в Брюксел.
Особено важна според проекта е срещатата с „човек, живеещ в бедност“. Той (беднякът) е малко нещо артефакт и си има специални инструкции онлайн, които всеки заинтересован европеец може да прочете. Европеецът трябва да знае, че „първият контакт“ с него е „решаващ момент“. Той (европеецът) трябва да е отворен, без предубеждения, готов да го изслуша, искрен и сърдечен (но без да се натрапва). Хубаво е да уважи положението му (това на бедняка) и да се вслушва в изискванията му за снимките,  да не се чувства (беднякът) използван или контролиран. Нещо повече, той (беднякът) има право на участие в избора на снимки – `лицето, живеещо в бедност` се превръща в субект…и то не просто в субект, а направо в творец, който успява да се докосне до елитарната възможност да избере сам фотографиите, които ще бъдат разгледани от борците с бедността.
Също така, след края на проекта е хубаво европеецът да продължи да ангажира човека, живеещ в бедност – нали не иска да е социално изключен. Та за целта ще му покаже снимките – неговите, и на други, живеещи в бедност – в галерията на уебсайта, видеото от откриването на изложбата, а най-хубавото е, че ще му даде сертификат, ако снимките му (на бедяка) са избрани за участие.
Дотук все цитати, нищо не си измислям.

Изключително. Дори не знам откъде трябва да се започне.

Може би от лицемерното заменяне на думи и изрази с други, по-толерантни, по-политически коректни и по-социално неизключващи, както на запад обичат да правят. Да наречеш някого беден е сбъркано, грубо и напомня на класово разделение (пък нали класи вече няма, има „страти“). Съвсем друго си е „човек, живеещ в бедност“.
С промяната на думата веднага на всички става по-добре – и на богатите, на които така не им тежи на съвестта нищо, и на бедните, на които статусът им някак си се подобрява от толерантността, с която ги обсипват.

Може би оттам, че в крайна сметка от цялото това мероприятие става ясно, че бедният, колкото и да е дребен и нищожен, представлява заплаха за европейския подреден свят. Пречи на европейците да се чувстват комфортно. Седят си на терасата, пият фреш и изведнъж бедният минава по улицата, като неизбежно им навява неприятни мисли – може да им стане гузно, може да се зачудят какво го е докарало до това положение или може да се ядосат, че някой го е допуснал да излезе от своето гето и да рови по хорските кофи, но неизбежно нарушава удобния им уют, дори само с присъствието си. Не е възможно да се насладят на обяда си пълноценно, когато отсреща някакъв човек е легнал на земята и проси. И за това, за да се почувстват по-социално ангажирани и по-уютно в домовете си се опитват всячески да направят опозицията богат-беден по-приемлива.

Може би пък трябва да се започне от това, че проектът помага на европейците да станат по-толерантни с бедните. Да разберат, че в крайна сметка и те (бедняците) са хора. Почти като европейците. Малко са по-мръснички наистина, вероятно по-неграмотни, нямат си собственост, дрехите им са по-скъсани, сигурно имат здравословни проблеми, но и те са хора. Когато европейците се срещнат с тях (бедняците), трябва да са сърдечни и съпричастни. Ще ги включат в проект за снимки. В крайна сметка, не си мислете, че за тях (бедняците) е по-важно от всичко да имат работа, да има достъпно образование, да си подобрят жизнения стандарт, накратко да имат пари. Те (бедняците) не са толкова елементарни, както може би изглежда на пръв поглед. Не забравяйте нуждата от досег с изкуството, така необходима за всеки човек, пък дори да е малко нещо беден.
Европеецът направи най-важното за „човека, живеещ в бедност”, показа му красотата на неговия мизерен живот. Показа му, че студентът-фотограф, може да го приеме, такъв, какъвто е – мръсен, гладен или бос, но все пак човек. И сега, това лице (беднякът) сигурно се чувства много възвисено, много щастливо, много пълноценно, истински социализирано или по-точно – социално включено и то не къде да е, а в проекта „Партньори в изкуството”…респективно в сърдечната, солидарна Европейска общност!

Можи би пък да започнем от края.
Брюксел, откриване на изложба. По стените са наредени снимки на „хора, жиеещи в бедност“ и правени от „хора, живеещи в бедност“ (разбира се, с помощта на европейските чисти, добре облечени и толерантни студенти-фотографи).
Залата е пълна с чичковци и лелки с костюми, пристигнали със своите лъскави (но не прекалено) коли, пият вино. Някои от тях са политици, други са чиновници в различни европейски институции. Може да са от различни партии и структури, но всички тях ги обединява една идея – борбата с бедността.
За това са се събрали в този сюблимен момент – финалът на европейската година за борба с бедността и социалното изключване. Отпиват си от виното, разговарят пред фотографиите, изпълени с уважение, разбиране и сърдечност към бедните.
И ето, те гледат снимките със сериозни физиономии, някой ще открие изложбата със скучна, но сърдечна реч, че борбата може би не свършва дотук, а през това време всичко се записва с камера, защото дейностите след края на проекта продължават. Студентът-фотограф ще покаже видеото от изложбата на своя бедняк-артефакт и социалното включване ще достигне своят апогей, когато „човекът, живеещ в бедност“ види какво специално внимание са му обърнали чичковците и леличките в Брюксел. Ако можеше и да получи една торта от коктейла… нищо, има си сертификат.
Красиво, нали?

Ето така се борят европейците с бедността. С толерантност, разбиране и сърдечност. Малко е неприятно да пращат младите си студенти-фотографи на срещи с разни бедни, но пък в крайна сметка си е „once-in-a-lifetime experience“.