Как се лекуват „травми от любов“
Владимир Леви е световно известен руски лекар-психотерапевт, изследовател и познавач на човешката психика. Предлагаме откъс от новата му книга „Травматология на любовта“ подготвена от ИК „Колибри“.
ВЛ: Заглавието на тази книга се роди едва ли не със закъснение – когато тя беше почти готова за печат. Случват се внезапни озарения, изведнъж се появява думата… А първоначално вместо „травматология“ бях написал „превратности“. Хубава дума, включва и поврати, и премеждия, и приключения, но много банална, като в женско романче. Травматология на любовта, травматология на душата – това е по същество, съвсем конкретно. Когато на младини поех по пътя на психотерапията – мост между медицината и психологията, – изобщо не си представях колко много ще се занимавам именно с това: страданията и драмите на пола, трагедиите и трагикомедиите… Манипулационна за травмите на любовта – това е всъщност кабинетът на психотерапевта. Не си го представях, когато завърших медицина, а даже и много по-късно… И не си го представях, между другото, защото самият аз бях затънал в несгоди от същия вид. И ми се струваше, че всеки случай на любовна травма, както и моят личен, е чисто недоразумение, изключение…
ВЛ: Бих искал да ви представя събеседничката си. Татяна Саторина, кореспондент на списание „Тонус“. Нека дадем възможност на Таня да сподели с вас каквото тя пожелае.
Татяна Саторина (ТС): По темата за деня и почти в стила на брачна обява: 29-годишна, разведена, с дъщеря, котка, куче и несамодостатъчна самота. Куп вредни навици, положителните ми черти са като на длан във вид на дълги линии на живота, сърцето и ума. Интересувам се от източна философия и поезия, бойни изкуства, уеб-дизайн, животни, психология и икебана.
ВЛ: Любовта е пространство, в което от всяка точка, по всяко време можем мълниеносно да стигнем до всяка друга точка. Татяна предложи да поговорим днес за изворите на любовта; как да преодолеем самотата и да пристъпим напред към любовната неизвестност; и дали можем да се научим да обичаме… Но говорихме и за много други неща, всички предпочетохме разговорът ни да не звучи като научнометодичен трактат или бащинско назидание.
Поглед през прозорчето на любовната травматологична манипулационна
– Владимир Лвович, често ли посещават кабинета ви по психотравматология пациенти, наранени от любов?
– Конкретно – приблизително всеки трети, да не кажа втори, а косвено или скрито – всеки първи.
Ако се случеше чудо на света и всички хора станеха непоклатимо щастливи в любовта, смело бих могъл да стана сапьор.
– А какво ще кажете за любовно наранените? Видове, разновидности, типове любовни проблеми?…
– Таня, само изброяването би било в обем на петтомна енциклопедия. Океан от видове самота по най-различни причини… Незнание, неопитност, непосветеност в тайните на любовното изкуство, за която си плащаме прескъпо… Комплекс за непълноценност в любовните и сексуалните отношения… Любовни триъгълници от всякакъв род; нещастни любови във всички цветове на дъгата, неравенства и невзаимности; окови на любовните зависимости с техните безумия и кошмари… Мании, раздели, събирания, изоставяния – любовните иди ми, дойди ми…
Плюс безчет несъвместимости и конфликти на съжителските и съпружеските двойки… Стресови състояния от разводи, следразводни депресии… Плюс възрастови проблеми от детските години до старостта – любовта, както знаем, не пита…
Плюс проблеми на тялото и психиката, които засягат сексуалните отношения и любовта; несъвместимост между възможностите в различните сфери на живота, особено в еротичната и финансовата, в сексуалната и социалната; всякакви извращения; всевъзможни удари, които нанася на любовта безпощадната действителност…
– И насред всичко това вие сте жив и…
– …психически здрав ли искате да кажете?…
Всеки мой ден е запълнен с пет-десет писма и десет-двайсет обаждания с молби, викове, стонове, настоявания и апели за помощ в любовната сфера. С въпроси, понякога просто смайващо конкретни и интересни.
Ето например поредно електронно писмо от един младеж. Файл „Млад мъжкар“.
ВЛ, здравейте, надявам се, че ме помните. Преди една година получих писмото ви, с което ми отговорихте на въпроса как да се запозная с момиче и какво да предприема след това. Дълго време не успявах, но после благодарение на вас след половин година стана. Написах ви второ писмо с въпрос как се сближа с момичето. Вие подробно ми отговорихте. Дълго време нищо не ставаше, но благодарение на вас и това стана. Как да продължа оттук нататък?
Льоша.
Прощавай, Льоша, казах аз и затворих писмото, моите съвети са дотук. Чети литературна класика…
Още едно писмо, файл „Съзвездие Дева“. ВЛ, скоро ще стана на 25 години, а още съм девствена. Вече само на вас разчитам.
Миличка, въздъхнах, защо само на мен?…
На телефонния секретар се е записал млад глас с акцент.
Докторе, аз съм от кавказците. И съм корав… Помогнете ми.
– Помогнахте ли му?…
– Помогнах му, разбира се. Проблемът му беше съвсем друг, просто от притеснение се беше изразил така странно.
Още един запис, глас на старица.
Докторе, много ви моля, помогнете ми, стовари ми се ужасна неприятност, животът ми рухна. С мъжа ми имахме сполучлив семеен живот, вече отгледахме и внуци… Той е на осемдесет и две и от една година взе да злоупотребява с алкохола и всеки ден ми изневерява със съседката. Кажете ми какво да правя, докторе.
– Жизнен дядка, а?… Помогнахте ли й?
– Бих искал, но горката жена от вълнение или поради склероза е пропуснала да ми остави телефона си…
– Какво щяхте да йкажете?
– Познайте.
– Да му изневери със съседа?…
– Грешка. Не познахте.
– Май любовните травми наистина нямат възрастови граници. А откъм началото, откъм младите или децата, от коя възраст започват?
– Понякога още преди раждането… Животът е хитър и невероятно упорит, Природата и Провидението пазят детето в утробата от много страшни напасти, но то от момента на зачеването всеки миг възприема света – отначало чрез майка си, после и лично…
Ако бременната е лишена от любов и страда, детето не може да не го усети; не знам статистиката на такива случаи, но са твърде много…
– Кое е най-страшното или безнадеждното в любовните проблеми?
– Нищо не е безнадеждно, а най-страшното не бих дефинирал, всеки си има своите страхове… Най-големите опасности са там, където човек се стреми да задоволи потребностите си за сметка на друг.
Безсмъртие в аванс или клетка за зайци?…
Любовта е животът и смъртта, заедно взети.
Ле Ви. Почивката на мъдреците, том 13
– В книгата ви „Зачеркнат профил“, в главата „Слънчев удар“ прочетох следните редове:
…Бог знае за какви дела
една душа нуждае се от две тела,
какво ли трябва да посмеят с дръзновение…
Тъй стана, както ти го пожела;
смъртта когато вече бе дошла –
се спря, за да поиска извинение…
А в едно телевизионно предаване казахте: „Любовта е нещо повече от живота. Тя е безсмъртие в аванс. Затова любовта и смъртта са неразделни.“ Какво имахте предвид, като говорехте за безсмъртието?
– Не е само необходимост за продължаване на рода. Любовта има и друг, тайнствен, мистичен смисъл, недоказуем, но осезаем… Любимото същество чрез влюбения се бележи със знака на Вечността… И самият влюбен също.
В играта на Провидението животът и любовта са карти с еднаква сила. Но ако продължим метафората: любовта често става коз и бие инстинкта за лично оцеляване. И в природата често е така, не само при човека – някои животни умират веднага след оплождането. При тези видове оцеляването е важно само за оцеляване на рода, нищо повече.
При хората същият принцип е вписан в душевната нагласа на мнозина, които без любов, лишени от любов, просто не виждат смисъл в живота си. Тогава започва да надвива инстинктът на смъртта, той се проявява в потиснатост и тежка депресия, която стига понякога до стремеж към самоунищожение и самоубийство…
– Но нали когато човек се влюбва, той не мисли нито за безсмъртие, нито за смърт, а просто обича.
Следователно любовта все пак е инстинкт за продължаване на рода, който се крие зад различните маски на нашите желания? Тогава ние заложници на този инстинкт ли сме?… Нали именно любовта доказва безсилието на човека пред собствената му природа…
– Любовта доказва не безсилието, а равенството на човека с природата му и същевременно нееднаквостта му с нея, многообразието на човешката натура…
Дългогодишната ми работа с хора, преживели любовна несрета, ме убеди, че шансовете да понесат изпитанието и да продължат плодотворно живота си, да постигнат нов смисъл, ново щастие или да отпаднат, да деградират, да загубят равновесие, средно са 51 към 49. С други думи, контролният пакет акции все пак се държи от човешкия дух.
Но често се налага хората да бъдат убеждавани, че в юмрука на съдбата винаги има поне две клечки: и дълга, и къса. Човек трябва само да успее да отвори юмрука й и да направи открит, съзнателен избор.
– За продължаване на рода е достатъчно само физическо влечение, страст. Защо тогава е необходима любов?
Дали любовта не е цимент за свързване съдбите на родителите – за да предадат на потомството не само физическата наследственост, а и „духовните гени“, модела на индивидуална култура, чийто носител е всеки човек?
– Татяна, вие май сама си отговорихте на въпроса, но се налага да допълня думите ви. Любовта – имам предвид и най-общоприетия, и най-възвишения смисъл на думата – е нужна не само на двамата, които се обичат, и не само на онзи, който е обичан, независимо мъж или жена, любовник или любовница, или дете. Любовта е нужна на самия обичащ и, колкото и смешно да прозвучи, е нужна на обществото. (А е смешно, защото се сетих за лозунга в романа на Илф и Петров: „Чрез качествено сдъвкване на храната помагаш на обществото.“)
Любовта на всеки двама и на всеки е нужна на живота като цяло. Това е опората на вселенското съществуване, първоизворът и основата на всичко. Всепронизващата животворяща ос…
Превод София Бранц