Властови аспекти на свирката
Мисля, че познавам Единствения в Света Мъж, Който Не Обичаше свирките. Не просто не ги обичаше, ненавиждаше ги. “Свирки се правят на Околовръстното, те са унизителни за жената”, каза той докато го гледах зяпнала отдолу нагоре и се чудех кой го е повредил до такава неузнаваемост. Ама аз стоях пред един ултракраен феминист, пред една гневна незадоволена жена с мъжки атрибут!
Оказа се кофти дресировка от претенциозна интелектуалка, на която някой лош безполов Сатана бе поставил мисия да унищожи всяка интимност на света. А пък аз разбрах, че в невинните сексуални игри имало властови номера. Това невинната ми младост дотогава не предполагаше. С напредването на годините все повече хора се опитваха да практикуват власт и подчинение под формата на секс, но аз не им се вързвах, защото вече бях видяла какви поражения нанася това върху любовта към живота.
С Единствения в Света Мъж, Който не Обичаше Свирки се срещнах в сравнително зряла, но все още неомъжена възраст, в условия на продължаващ тотален сексуален експеримент. Вече във времето, когато си водех записки наум за лична употреба, а не просто събирах материал за женски приказки над коктейлчета. Флирт, вечеря, изпращане, да пием по кафе у вас, ами добре, аре стига с това кафе, кой ще ходи сега за презервативи – общо взето ясен на всички сценарий от края на 90-те. На мен ми е като по ноти, отработена история, на него – първи щурм в света на самостоятелния сексуален ловец, първи опит да закичи незаконно женски скалп на колана си, се оказа после. Опитът да го накарам да се отпусне предизвика странната реакция с Околовръстното. За мен пък последваха малко записки наум и известни изводи по митологичните и властови аспекти на сексуалните практики. Никога не съм предполагала, че след толкова разговори с приятелки на тема “снощи ми се схвана ченето, писна ми от този мъжки сексуален мързел”, ще седна да защитавам свирката като свята. Но животът предлага странни обрати. Още повече когато в полето на любимата ми игра – интимните удоволствия – някой се опитва да вкарва властови правила. Е, тогава наистина се ядосвам!
Да разбием темата на няколко основни подвъпроса:
1. Унизително ли е положението на извършващия фелацио спрямо положението на потребителя? Хм, би могло да бъде. Анархо-синдикатът на редовните консуматори на гроздова от металната конструкция до блок 605 в Люлин – една стара и утвърдена школа в сексологията – твърди, че жена, застанала на колене пред мъж със смъкнати боксерки е върха на мъжкия сексуален триумф. Особено ако го гледа в очите по време на цялото действие. Тази поза има различни варианти – на колене под масата на публично място (практикува се на служебни партита за повишаване на статуса пред работодателя или на мутренски сбирки за придобиване на статуса “фолк-певица”), на колене под бюрото (практикува се в Овалния кабинет на Белия дом).
Такава свирка може да направиш и без задължителното влизане в съприкосновение с мъжки полов орган. В известен смисъл това престава да бъде “свирка като сексуална практика”, а се превръща в “свирка като обществен феномен”. И за жалост установявам, че е широко разпространена във все още не съвсем сигурното ни общество. А да не забравяме, че то на един по-ранен етап от историческото си развитие е създало и поговорката: “Преклонена глава сабя не я сече”. Като май е имало предвид точно “обществено ангажираната свирка”. Забелязвам, че тя в България е не просто практикувана, а престижна. Пък и не само в България. Няколко свирки изстреляха Моника Люински до висотите на световна знаменитост. Тук по-скоро проблемът е – ако искаш наистина да напреднеш със свирки – поне ги прави на когото трябва. Направи една, но скъпа, в хубав и важен офис. После продавай биографии за милиони на издатели. Виж Моника как добре се справи! Нека й викат най-известната фелационистка в света. Има ли милиони за права над биографията си? Има! Снимаха ли я по всички световни новинарски канали? Снимаха я! А ти, дето на всяко служебно парти коленичиш под масата, потупаха ли те по задника след края на процедурата? Да! Повишиха ли те? Не, щото ще спреш да правиш свирки точно там.
2. Но да се върнем в света на нормалните хора с естествени нагони, където свирката е само сексуална практика и да се замислим: кой над кого държи контрола – жената над мъжа или мъжът над жената? Ако започваме с имитация на целувка, увиване на косата на жената около дясната ръка на мъжа и настоятелно подръпване с нея надолу – всичко е ясно, някой се прави на шеф в леглото. Най-сигурният начин мъж никога да не получи свирка от мен е точно този – да ме хване за косата и да започне да опъва на юг. Първо ти, драги, после аз, казвам обикновено в такива случаи и не си изпълнявам обещанието, а се извръщам доволно на една страна и заспивам с чувство на изпълнена мисия. А, преди това обяснявам къде е вратата, как се излиза и ако може да слезе по стълбите, за да не буди съседите с асансьора.
Самият въпрос кой над кого властва по време на фелацио е некоректен. Защото въпросът с властта не зависи от извършваната дейност, а от това дали двамата дето са се събрали под чаршафите харесват това, което правят или го ползват като извинение да си избиват комплексите. Школата на интелектуалките и артистичните културтрегерки, пиещи коктейли в “Мото” или “703”, една сравнително нова школа, твърди, че няма нищо по-хубаво да усещаш как контролираш нещата застанала на колене над коленете на любимия. Било дори по-хубаво от това да му платиш сметката и да му подадеш с два пръста 10 кинта за такси. Анархо-синдикатът от Люлин никога не се е срещал с тях на живо, не са правили публични дебати, но е много вероятно след известен период на погнуса да се разберат прекрасно и да употребят за гроздова десетте кинта, независимо с колко пръста са продадени. Защото някъде в безкрайността, в една виртуална морална координатна система на Лобачевски, възгледите им, колкото и успоредни да изглеждат, все пак се пресичат.
Как решихме огромния проблем на Единствения в Света Мъж, Който не Обичаше Свирките? След известен размисъл и справка с Школата на Интелектуалките и Анархосиндиката, се осмелих да обясня моята си гледна точка.
“Виж сега, нищо, което доставя удоволствие на двама души, не може да бъде унизително. Ти унизен ли си като го правиш на мен?” Човекът се реши на опит и после ми направи най-милия комплимент: “Твоите свирки са някак си човешки. Такива, които можеш да покажеш на детето си.“
О, да, секс-игрите без избиване на комплекси са невинни като детска игра. Затова – я вървете да си играете и не се занимавайте с глупости!
Виж още текстове в блога „Сладък живот„