Курвата на гимназията

Долче Вита. Снимка: Кадър от едноименния филм на Фелини

Знам, че понеже съм жена, трябва да започна текст за “курвата на гимназията” с изречението, че аз не съм била такава. Нито тайно съм жадувала за тази слава. От позицията на сегашните си години и разбирания не съжалявам нито, че не съм била, нито бих съжалявала ако бях. Правя тази уговорка и вече съжалявам, защото с нея влизам в съглашателство с тълпата, която ражда мита за “курвата”, а аз по дефиниция не съм съгласна с нея и затова съм седнала да пиша това.

Преди няколко години Емили Уайт, журналист в алтернативното Сиатълско седмично списание “Стрейнджър” решава да проучи как се ражда мита за “лесните момичета”. Пуска обява в местен вестник: “Ако си била курвата на гимназията, обади ми се на този и този телефон.” И зачаква. За 2 седмици получава 95 обаждания. В края на проучването си има общо 150 истории на жени от 13 до 55 години от цялата страна. С много от тях прави интервюта и ги води по старите им училища, за да изтръгва автентични спомени. Така това, което е замислено като статия за списание, в крайна сметка се превръща в излязлата през 2002 година книга “Бързите момичета: тийнейджърските тълпи и легендата за курвата”.

“Слуховете за курвата на гимназията”, твърди тя, “се основават на страха от женската сексуалност и нейната тайнственост. Като лепват такъв етикет на едно момиче, тийнейджърите се опитват да убедят сами себе си, че с тях всичко е наред. Те са добрите, а тя е лошата. Те са в безопасност, а тя не е. Те имат правилните желания, а тя – лоши.” В крайна сметка функцията на “курвата на гимназията” е да сложи границата между добрия (романтичен) и лошия (порочен) секс, да предупреди момчетата и момичетата, че ако не контролират сексуалните си желания, върху главите им ще се изсипят страшни нещастия. “Курвата на гимназията”, пише Емили Уайт, “е място на картата със знак “Опасност!”, където много момчетата са се изгубили или претърпели корабокрушение и където момичетата не трябва да припарват, ако не искат да попаднат в изолация.” И всичко се базира единствено и само на слухове, а не на факти. Защото в секса фактите са трудно доказуеми по обективен начин. И жертви на тези слухове стават обикновено девойки, които нямат социални умения да се защитят. Или са бедни, или с друг цвят на кожата, или нямат баща – не се вписват в елита.

Ако някой е останал с впечатлението, че обвинявам момчетата за всичко по-горе, веднага му се извинявам. Истината е, че обикновено този мит най-горещо се поддържа от момичетата. Въпреки че няма да отрека, че той е възможен единствено в доминирано от мъже общество. Чрез ревностното му подкрепяне “добрите момичета” се подмазват на момчетата, стремейки се така да компенсират липсата на завладяваща сексуална привлекателност. Т.е. – да, не отричам, тя е красива и желана, ама аз за разлика от нея съм добра, примерна и сексуално сдържана и ще ти стана добра съпруга.

Курвата на моята гимназия аз познавах съвсем слабо и нямам отношение към нея – нито положително, нито отрицателно. Беше – и все още е – хубава. Женската ми злоба ще си пробие път, само за да кажа, че беше и сигурно си остава тъпа. Обаче това съвсем добре я вкарва в модела – сексуално привлекателна, но без умения да се защити от посегателствата на слуха. Ако беше интелигентна, едва ли някой щеше да се осмели да разказва небивалици за нея. Последното, което чух от мой съученик, е, че освен мъжа си има още няколко любовници. Отдъхнах си, че животът й върви добре. Макар че – кой знае? Още двама любовници освен мъжа й? Слуховете явно продължават. Едва ли този, който ми го каза, й е светил или тя му се е изповядала доброволно.

Разговорът за курвата на нашата гимназия е предизвикан от мен по повод на този текст и тече в компания от бивши съученици. С малко нежелание присъстващите момчета си признават, че никой от тях не е спал с нашата курва на гимназията. Дори най-големият Дон Жуан на випуска, при който се знаеше, че няма празно, се бил пробвал без резултат. “Щом той не е успял, не знам кой е”, казва един от претърпелите поражение. Тук се намеси една съученичка, която заявява, че познава “мнооогооо!” момчета, които са отбелязали точка при нашата курва и които лично й се били похвалили. Поспорихме и стана ясно това, което вече знаех – момичетата поддържат най-яростно мита, момчетата си измислят и лъжат, че са спали с обекта на легендата, тя е нарочена за лесна.

Курвенската митология слага незабележима преграда в отношенията между мъжете и жените по много подъл начин. В проучване на американски психолози сред колежани около 40% от жените признават, че нарочно се правят, че не искат секс, когато всъщност искат. Защото това се очаква от добрите момичета. Това пък прави особено трудно за мъжете да разберат кога наистина жените искат секс и кога само се правят на “примерни”. От тук и обсъжданията на коя поредна среща може да правиш секс с мъжа, с когото излизаш и колко точно да се дърпаш, за да не те сметне за лесна, които – шокиращо за мен – продължават и в 21-век. Да не говорим за аксиомата, че сексуалното желание на мъжете е по-силно от това на жените и затова те трябва да се сдържат. И прочее глупости, които обаче сериозно могат да ни скапят живота и връзките.

Според хората, занимаващи се с проблема, не може да има стигма “курва”, когато има спокоен обществен разговор за женската сексуалност. Ако жената не се притеснява да говори за това, което наистина прави, няма как да й измислят нова биография. Ако се мъчи да влезе в някакъв обществен калъп като премълчава част от истината за сексуалния си живот, тогава постила пътя за жертване на невинии момичета, на които по взаимно съгласие тълпата решава да залепи етикета “курва”. Тогава всичко е оставено на стихийността на митологията и градските легенди.

От пубертета насам не мога да спра да се чудя как най-приятното човешко занимание – сексът, който освен това е в основата на нещо толкова обществено акламирано като продължението на вида, та как така същото това благородно и приятно занимание е извор на толкова много нещастия, слухове, срам и вина. И защо винаги в дъното на тези беди стои страхът от женската сексуалност. Историята помни времената, когато непорочните жени е трябвало да се преструват, че не им е приятно в леглото със съпрузите, когато сексуално активните жени са изгаряни на клада като вещици и куп други варварства. Днес, докато четеш този текст, в Африка все още обрязват половите органи на жените, за да не изпитват удоволствие от секса. Ако се чудиш каква е връзката между гореописаните изродства и мита за курвата – много просто, страхът от женската сексуалност.  Само дето в по-цивилизованите общества, където физическото насилие е забранено със закон, се промъкват все още митологии със същата стряскащо назидателна функция. Според теоретиците на медиите – инквизицията от средновековието в съвремието е заменена от рафинирани методи като манипулацията. Част от нея са и градски легенди като “курвата на гимназията”, които продължават да си живеят необезпокоявани въпреки всичките ни претенции за модерност.

И аз изписах толкова букви, за да кажа, че колкото по-малко фантазираме нездраво какво става в гащите на другите, толкова е по-вероятно да си оправим положението в собствените. И че невинни шеги и закачки от ученическите години минират съзнанието и ни създават изключително сериозни проблеми като зрели хора. На митологичното поле много ясно си личи как еманципацията не е стигнала доникъде. Колкото и закони за равнопоставеност да създадат, колкото и жени да станат шефове на компании и министър-председатели, докато го има митът за “курвата на гимназията”, нещата не са наред. И страхът от женската сексуалност си седи. А аз си живея вече толкова години в разбирателство с нея и ви казвам съвсем от първа ръка – няма нищо страшно, напротив даже.

Виж още текстове в блога „Сладък живот

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.