Първанов загърбил руските проекти и нерядко си говорил с Борисов
Рекламната кампания на най-дълго продавания тук за чиста монета политически продукт (вече девета година) продължава с пълна сила. Или поне колкото стигат силите на доста позаслабналия в. „24 часа“. Най-напред вестникът публикува нагласена снимка на президентското семейство в целия му евксиноградски блясък от „Иван Иванов“ (страхотно въображение имат!). Когато развълнуваните читатели са се запознавали с нея в съботният ден, редакцията вече е била готова с взетото предишния петъчен ден (както изрично подчертават днес) интервю с държавния глава, който днес, в понеделник, отново ни залива с манипулации и откровени лъжи. Например казва пак, че не кадрувал в правителството, сякаш не поиска оставката на Симеон Дянков през март и не се опита да противопостави военния министър Аню Ангелов на премиера Борисов през юли. Но кой да му опонира-тъкмо напротив, в интервюто непрекъснато му се напомня колко е „велик“ (растял му рейтингът, как го постигал този успех насред криза, умилява се редакцията).
Усещането за постановка с избора на време и повод за интервюто дори не е спестено. Демонстративно го подтикват да отговори с добро на „добрите думи“ по негов адрес, казани от премиера Борисов само ден по-рано. Макар в премиерската реплика, че Първанов бил опитен и се „старае“ да има откровена подигравка, вестникът се прави, че я няма и я определя като „похвала“. Дори я сравнява с комплимента на израелския премиер Шимон Перес към България за спасяването на българските евреи като го слага също в графата „ лични похвали“ към Първанов (който „скромно“ благодари за това).
Така, след сладникави снимчици, много самохвалство (Първанов се самоопределя в интервюто като „социален президент“-смях в залата!), след подмазване на вестника и величаене, читателят стига до новината, какъвто явно е замисълът. Съобщава ни, че отношенията на Първанов с Борисов не били хладни и че двата, по думите на президента, се чували „не рядко“. Това, както се изразява вестникът, си бил „признал“ пред тях интервюираният. Горкият, как ли са го мъчили, докато си „признае“!
И така, честито на притеснените! Нищо от онова, което са си помислили за някаква вражда между Първанов и Борисов, не е истина. Да припомня бегло (по в. „Дневник“):
Борисов: В думите на Първанов няма грам истина – 29 май
Президентът се обяви против сливането на разузнаванията, а също и на БНТ с БНР – 15 май
Борисов: Президентската институция се използва за нов политически проект – 11 май
Първанов чака извинение от Борисов за думите му, че е спирал операции на службите – 11 май
Първанов: Имам чувството за добре свършена работа – 10 май
След няколкомесечни обтегнати отношения днес избухна нова престрелка между президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов. Поводът – внушения на премиера, че президентът е възпрепятствал разработки на службите.
На два пъти днес Първанов контраатакува Борисов с думите, че „той просто е един лъжец“ и с „обвързаността му с Алексей Петров“. Премиерът пък го обвини, че използва президентската институция за нов политически проект.
Прессекретариатът на Първанов оповести интервюто му във в. „Стандарт“ от понеделник и от текста става известно, че изданието не е публикувало мнението на държавния глава, че „в стремежа си да избяга от сянката на своята обвързаност с Алексей Петров Борисов се изявява като обикновен клеветник“. По-късно в Ловеч пред журналисти сам заявява, цитиран от БТА: „Но отново ще кажа – очевидно е, че върху сегашната дейност на министър-председателя тегне неговото минало, връзките му с определени среди, в това число и с лицето Алексей Петров и ние добре знаем за тяхната съвместна дейност“.
По-късно от правителствената информационна служба разпространиха коментар на премиера, в който заявява: „Не желая да коментирам думите на човек, който използва президентската институция за реализацията на нов политически проект и в устрема на този свой замисъл се конфронтира всеки ден с правителството по каквито се сети теми“.
„Всички и до днес помним мълчанието на държавния глава относно извършените безобразия от конструираната от самия него тройна коалиция. Почти пет години не сме чули и дума каква е оценката му за политиката на предишното правителство“, допълни премиерът. “
Да припомня и още един епизод. На 7 октомври 2009 година Румен Овчаров нарече Първанов „ фокусник“ , който извадил от ръкава си Сергей Станишев. Поводът за избухването беше изтекла „случайно“ в медиите справка на службите за корупционни схеми, в която Овчаров беше замесен и явно е видял в интригата ръката на държавния глава. В същата справка се споменаваше като получател на едни незаконни суми и самият Борисов, но го защити…Румен Петков. Бившият вътрешен министър нарече справката „бълвоч“. Над всички многозначително си замълча опитният интригант Първанов, който проговаря, но само когато прецени, че има с какво „цака“ някого.
Когато в книгата „Президент на РъБъ“ твърдя, че Първанов злоупотребява с власт и дърпа конците зад кулисите, имам предвид точно това: той е „най-информираният“ в държавата и няма задръжки да се възползва от този нерегламентиран инструмент за кадруване.
Като споменах „Президент на РъБъ“, да отбележа интересната подробност, че в интервюто си днес Първанов непряко ми отговаря на една теза от книгата. Там написах, че началникът на генералния щаб Никола Колев е трябвало да понесе отговорност за атентата в Кербала, но под крилото на главнокомандващия се измъква от нея и днес е сред най-преданите му служители. Припомних „странното обстоятелство“, че българските власти мълчаха близо 5 часа след съобщението на световните агенции за убийствения удар срещу българския корпус в Ирак. Днес Първанов, без го питат, разказва, че всъщност забавянето се дължало на факта, че самият той бил…на операционната маса. И сам подчертава, че го казва за първи път.
Интересно е това, но не и на вестника, който не задава уточняващи въпроси (така де, началникът не се пита без разрешение). Например щеше да е важно да разкаже, дали смята за престъпна небрежност доказания (и забелязан от кореспондента на в. „Индипендънт“ Робърт Фиск) факт, че лагерът в Кербала не е бил укрепен срещу възможен атентат от вида, който буквално извади от строя българската база и струва живота на половин взвод български военни. Вместо това подстъпите към базата са били „укрепени“ с камуфлажна мрежа („както са ги учили по съветско време“, пише Фиск).
Камуфлажното интервю обаче съдържа и една истинска новина (за неинформираните). Както също така написах в „Президент на РъБъ“, Първанов, по израза на един добре запознат с фактите политик, е „отместен“ от Путин като основен лобист на руските енергийни проекти в България. В прав текст той заявява, че вече ги бил загърбил. Ето това е същинското съобщение, заради което на вестника е наредено да хвърли камуфлажната мрежа със снимчиците, похвалите и „сензацията“ за отношенията с Борисов. Анализаторите в посолствата ще я разчетат правилно – тя е адресирана до тях (друг е въпросът, че за тях също не е новина, но е някакъв „зов“ на „променения Първанов“). За българските лапнишарани остава да консумират дъвката: поднесената още в заглавието като стръв „новина“ за „нередките“ раздумки на президента с премиера.
Изобщо, „фокусникът“ разби илюзиите на онези, които искаха да вярват, че фокусите му не са илюзия. Това му е работата на илюзиониста. Лековерните, щом искат, нека се оставят да ги лъже. Лошото е, че в крайна сметка сметката за пошлия спектакъл плащаме колективно.
Виж още текстове в блога на Иво Инджев