Маастрихт маха марихуаната
в. Ню Йорк таймс
В късна лятна вечер неотдавна кафенето на Марк Джозман бе претъпкано. Опашките за покупка на марихуана и хашиш се проточваха до рецепцията, клиентите чакаха зад стъклени бариери. Мнозинството бяха млади. Малцина – холандци.
Хиляди „наркотуристи“ се изсипват всеки ден в този малък живописен град в югоизточна Холандия. Годишно достигат два милиона, казват градските власти. Единствената цел на посещението им са 13-те кафенета (coffee shops) в града, където могат да си купят, без да се опасяват от съдебно преследване, различни видове марихуана под названия като „Биг Бъд“, „Амнезия“ или „Златна палма“.
Това е атракция, с която Маастрихт и други холандски гранични градове сега може с удоволствие да се разделят. Борейки се да намали автомобилните задръствания и високото ниво на престъпност, градът се опитва да направи легалната употреба на възстановяващи наркотици достъпна само за холандци и да забрани продажбите на чужденци, които прекосяват границите, за да задоволят страстта си. Но дали правилата за свободна търговия на Европейския съюз ще позволят това, е отделен въпрос.
Казусът, който сега поема своя път по съдебните инстанции, се наблюдава отблизо от правни експерти като тест дали Европейският съд ще направи изключение от търговските правила и ще разреши на една страна от съображения за сигурност да погази гаранциите на ЕС за съществуването на единен свободен пазар на стоки и услуги.
Представители на градските власти казват, че са наблюдавали с ужас как политиката за толерантност към наркотиците, целяща да опази младите холандци (установена много преди отварянето на границите в Европа), се е изродила в нещо съвсем друго. Общини като Маастрихт, до който бързо се стига с кола от Белгия, Франция и Германия, са станали регионален център за доставка на наркотици.
Сега Маастрихт има три пъти по-високо равнище на престъпност в сравнение с други подобни по размери градове по-далеч от границата. „Те идват с колите си и вдигат много шум и прочие“, казва Герд Леерс, кмет на Маастрихт от осем години. „Но най-лошото е, че тази група, тази огромна група, е също привлекателна мишена за престъпници, които искат да продадат своята стока – твърди наркотици, и те също са тук“.
През последните години престъпността в Маастрихт – град с калдъръмени улички и средновековни постройки – включваше престрелка на магистрала с участието на български професионален убиец, нает да убие конкурентен производител на наркотици.
Леерс обикновено сравнява възможността за забрана на продажбите на чужденци с изстрел от далечно разстояние. Но миналия месец Маастрихт спечели един предварителен рунд. Генералният адвокат на Европейския съд Ив Бот издаде постановление, според което „наркотиците, включително канабиса, не са стоки като останалите и тяхната продажба не се ползва от облагите на свободата на движение, гарантирана от европейския закон“.
Кметът Леерс окачестви това решение като „много окуражаващо“. Собствениците на кафенетата обаче казват друго.
„Няма начин това да бъде подкрепено от съда“, казва Джон Декерс, говорител на маастрихтската асоциация на притежателите на coffee shops. „Това е дискриминация спрямо другите граждани на ЕС.“
Ако Маастрихт извърви своя път, несъмнено ще бъде последван от много други холандски общини. Миналата година две холандски градчета – Розендал и Берген оп Цоом – решиха да затворят всички coffee shops, след като проучвания показаха, че повечето от клиентите им са чужденци.
Ситуацията не помага за добросъседските чувства. Много граждани от граничните градове критикуват Белгия, Франция и Германия, че толерират употребата на възстановяващи наркотици, но забраняват продажбата им. „Те не наказват купувачите на дребно“, казва Сирил Фейнаут, професор в юридическия факултет на Тилбургския университет. „Те обаче нямат такива кафенета, така че оставят на нас да сме доставчици. С нашата политика се злоупотребява, тя се прилага неправилно, напълно изопачено.“
След като бизнесът процъфтяваше, много от холандските coffee shops – невзрачни хипарски заведения през 80-те и 90-те години с по няколко пластмасови канчета марихуана по рафтовете – са станали лъскави кафенета, които сервират прясно изстискан портокалов сок и кафе в изискани порцеланови сервизи.
„Easy going coffee shop“ на Марк Джозман има компютърна конзола на входа, където личните документи, с които клиентите удостоверяват, че са над 18 години, се сканират и записват. Малките снимки върху шофьорските книжки се увеличават върху мониторите, за да могат охранителите да ги разгледат добре. Зад гишетата служителите все още режат хашиша с големи кухненски ножове, но всички продажби се записват в компютризиран регистър.
Решението на адвоката Бот от миналия месец е само предварителната стъпка в процеса на определяне дали Маастрихт ще може да наложи политиката за продажби само на холандски граждани. Окончателното решение на пълен съдебен състав се очаква до края на годината.
Но констатацията на Бот, която е истинска тирада за злото на наркотиците, бе изненада за мнозина теоретици по право, които очакват правилата на ЕС за свободен пазар да надделяват над всички аргументи за обществения ред, както е ставало в други случаи. Например Швеция, която има дълга история на борбата срещу злоупотребата с алкохол, бе задължена да отмени повечето от антиалкохолните си закони, ограничаващи работното време и продажбите в магазините, тъй като това бе преценено като удар по свободната търговия.
Проучвания на общественото мнение сочат, че мнозинството от холандците все още вярват, че кафенетата трябва да съществуват. Но на времето те са били 1500, а сега са около 700. И всяка година броят им намалява според Никол Маалсте, професор в Тилбургския университет и автор на книга по тази тема. „Бавно, бавно те биват затваряни поради въвеждането на нови и нови правила“, казва г-жа Маалсте.
По-голямата част от престъпността, свързана със специалните кафенета, смятат експерти, се върти около онова, което хората наричат проблем на „задната врата“. Правителството регулира това, което става в тези кафенета. Но никога не е легализирало, нито регулирало как те доставят продаваните от тях наркотици – въпрос, с който щатите в САЩ, легализирали марихуаната за медицински цели, тепърва започват да се сблъскват.
През последните няколко години огромното количество продажби на чужденци породи индустрия за култивиране на канабис и други наркотици в Холандия (някои изчисляват, че сега това е бизнес за два милиарда долара годишно), в която са замесени организираната престъпност и има операции по пране на пари, казват експерти.
Привърженици на легалните продажби и собствениците на кафенетата твърдят, че опитите да бъдат ограничени чужденците само ще ги окуражи да купуват нелегално по улиците. Те казват също, че кафенетата имат и друга отличителна черта: те плащат 450 милиона евро данъци и осигуряват хиляди работни места.
Джон Декерс, говорител на асоциацията на собствениците, казва, че притежателите на coffee shops са толкова скептични за шансовете Европейският съд да разреши рестрикции върху продажбите, базирани на националност, че подтикват града да вземе решение по въпроса. Те се съмняват, че аргументите на Бот ще издържат. „Ниe знаем, че той греши“, казва Декерс.
По БТА