Баку и Анкара срещу Ереван и Москва с военна база
в. Независимая газета
В Азербайджан може да бъде разположена турска военна база. Очаква се обектът да бъде изграден в Нахичеванската автономна република – ексклав, притиснат между Армения и Турция, съобщиха в сряда и четвъртък редица медии в Баку.
Темата била обсъдена при неотдавнашното посещение на турския президент Абдуллах Гюл в азербайджанската столица. Ако бъде осъществен, този сценарий ще може да се разглежда като ответна мярка на Баку и Анкара срещу новия договор между Москва и Ереван, удължил до 2044 г. срока за пребиваване на руската военна база в Армения и разширил нейните функции, тъй че да гарантира и сигурността на държавата домакин.
Отношенията между Баку и Анкара бяха определени от покойния азербайджански лидер Гейдар Алиев с формулата „Две държави, една нация“. Връзките им са толкова тесни, че остава само да се запитаме: защо в Азербайджан, след като е в режим „невъзобновяване на огъня“ с Армения, все още няма турска военна база? Или защо едва сега се заговори активно по въпроса?
И да потърсим отговора в плоскостта на предположението, че Баку очаква от Москва ефикасни действия за разрешаване на конфликта в Нагорни Карабах. Сиреч, надеждата Москва да упражни въздействие върху своя стратегически съюзник – Ереван, и да съдейства за възстановяване на териториалната цялост е възпирала Азербайджан да засили открито своя протурски или друг някакъв вектор.
Според Баку обаче очакванията му са били твърде завишени. Независимо от срещите на високо равнище, от активизирането на Русия като участник в уреждането на конфликта и декларативната й готовност ситуацията да бъде решена „справедливо“ в съкратени срокове, на практика нещата до момента изобщо не са мръднали. Затова Баку фактически посочи крайна граница за своите очаквания, след което явно ще предприеме други действия в опит да пречупи и обърне положението в своя полза.
Такава „граница“ ще стане визитата на президента на Русия Дмитрий Медведев в Баку, насрочена през септември. Азербайджан живее в очакване: какво всъщност, какви нови предложения ще донесе руският лидер? През последните два дни Медведев гостува в Армения, където удължи действието на военния договор с Ереван от 25 на 49 години, а междувременно разшири и функциите на военната база в Гюмри. Гарантирала довчера интересите на Русия, според обновения договор тя ще е задължена да брани и сигурността на Армения съвместно с арменските въоръжени сили.
Според азербайджански аналитици, с новия договор Москва укрепва геополитическото си присъствие в Южен Кавказ и същевременно предупреждава Баку изобщо да не помисля за силово решаване на карабахския конфликт. Те изтъкват също, че новият арменско-руски военен договор не би могло да е някакъв „наложен от обстоятелствата отговор на Москва и Ереван срещу подписаното неотдавна в Баку по време на споменатата визита на Абдуллах Гюл споразумение за стратегическо партньорство и взаимопомощ между Турция и Азербайджан – арменско-руският договор е бил планиран отдавна, а ние само обновихме стария“.
Така всъщност повтарят оценката на самия турски държавен глава, заявил пред журналисти след завръщането си в Анкара, че договорът от Баку не е насочен срещу трета страна, че „отдавна сме стратегически партньори с Азербайджан и решихме да обновим документа от 1994 г.“, а в текста няма никакви принципно нови моменти. Президентът на Турция също призова обновеният договор да не бъде смятан за отговор на руско-арменското военно споразумение: „Време е всички да загърбим представите от студената война (…) Турция и Русия са приятелски държави и ние не си съперничим. Турция се надява, че с помощта на Русия и другите съпредседатели на Минската група на ОССЕ карабахският проблем ще може да бъде решен в най-кратки срокове“.
При все това повечето експерти от региона смятат, че в непубликувания турско-азербайджански договор солидно място заемат въпроси от военната сфера, може би и конкретни намерения в Нахичеванския ексклав да бъде изградена турска военна база – „симетричен отговор, адресиран към Ереван“: в крайна сметка, темата неслучайно започна да се споменава тъкмо тези дни. От друга страна, с „изтеклата информация“ за появата на турска база Азербайджан отправя към Русия ясен сигнал за предстоящия си неминуем и вероятно окончателен геополитически завой, ако уреждането в Карабах не се придвижи в най-скоро време в посоката, желана от азербайджанската страна.
Известният азербайджански политолог Расим Мусабеков заяви, че дори военният компонент да преобладава в обновеното азербайджанско-турско споразумение, тук няма нищо чудно – поне затова, че Армения и Русия преразглеждат военните си договорености. „Защо тогава Азербайджан и Турция да не сторят същото?! Двете държави имат договореност да гарантират сигурността на тръбопроводите – сътрудничество, което може да бъде задълбочено. Още повече че Армения и Иран вече са заплашвали да ги взривят, а войната на Русия срещу Грузия през август 2008 г. изложи на удар тези артерии. Турция може да осигури противовъздушна отбрана за тръбопроводите (…) Тя би могла да разположи мобилни сили в района на Гянджа (втория по големина град в Азербайджан – б. р.)“, коментира професор Мусабеков.
Според него, изграждането на турска военна база в Нахичеван също е съвсем реално и отговаря на азербайджанските интереси в днешната ситуация. Тази база фактически ще се намира в арменския тил и ще може непрекъснато да бъде снабдявана от Турция – за разлика примерно от руската база в Гюмри, чиято логистика поражда много въпроси. Тъй че обектът може да стане най-малкото силен отвличащ фактор за арменските сили, ако започнат военни действия в Нагорни Карабах.
Впрочем, добави Мусабеков, „Русия има интереси в Азербайджан и заради тях президентът на федерацията Дмитрий Медведев не бива да е с празни ръце по въпроса за карабахското уреждане, щом пристигне през септември в Баку“. „Нещо повече, в края на годината държавите от ОССЕ ще имат среща на върха (…) и ще направят оценка на дейността на Минската група на ОССЕ. Ако няма напредък, тя може да бъде изместена от други инициативи“, каза експертът пред журналисти.
Ереван посрещна доста спокойно перспективата за поява на турска военна база в Нахичеван. Ето как коментира положението по молба на „Независимая газета“ високопоставен военен, заемал виден пост в арменското министерство на отбраната по време на карабахската война: „Ето, днес или при освобождаването на Карабах в Нахичеван официално нямаше турска база – и каква сигурност ни донесе това? Сега позициите ни периодично се обстрелват откъм Нахичеван. Ако там официално дойдат турци, всъщност нищо няма да се промени – присъствието им ще бъде неутрализирано от руската военна база, както предвижда договорът между Дмитрий Медведев и Серж Саркисян. Също както през войната руските ни братя неутрализираха евентуална атака оттам срещу Армения.
От геополитическо гледище, откриването на турска база дори е от полза за Ереван – за Москва ситуацията ще се поляризира, окончателно ще стане ясно кой с кого е. Според мен обаче, нещата няма да стигнат дотам – на Анкара ще й стигне умът да не гледа към Русия през прицела на нахичевански автомати, тя има интерес от сътрудничество с Москва, а не от ескалация на напрежението.“
По БТА