Абхазия – републиката на руските шпиони
Абхазия, една от отцепилите се провинции, за които Русия и Грузия водиха война през 2008 г., е колонизирана от руските служби за сигурност, а местните хора не са особено въодушевени.
В един слънчев следобед това лято в една градинка в току-що обновен курорт на Черно море група офицери от руските служби за сигурност и вътрешното министерство, които бяха тук на почивка, надигнаха чаши с водка. Тостът беше за бъдещите им лета в сепаратистката република Абхазия, някога любимо място за почивка на елита около Сталин, а сега, въпреки номиналната независимост от Грузия, най-новата колония на Русия. След войната от 2008 г., която помогна на Абхазия и Южна Осетия да се отделят от Грузия, Русия се настанява тук като у дома си.
Домакинът на гуляя, Александър Цишба – шеф на службата за приватизация и инвестиции в крайморския град Гагра – изглеждаше доволен. След повече от 15 години на икономическа блокада от страна на Грузия, инвестициите в Абхазия почти не съществуваха, курортите бяха празни, а икономиката беше в застой, с изключение на едва кретащия бизнес, контролиран от Федералната служба за сигурност (ФСС). Сега, когато 3000 руски войници са разположени в републиката, старите приятели на Цишба от ФСС започнаха да изкупуват луксозни имоти в отцепилата се република. „За да купуват имоти в Абхазия, офицерите от ФСС използват специалните отношения и дълготрайните си контакти с нас“, обяснява той с усмивка.
„Специалните отношения“ на руските специални служби с Абхазия датират много преди отцепването на региона от Грузия през 1991 г., още от дните на съветското КГБ. От ерата на сталинизма във всяко второ абхазко семейство има или офицер от КГБ, или таен агент, или информатор. Бивши агенти обясниха за „Нюзуик“, че Москва е дала на малката кавказка република специален статут – на автономна територия в границите на Грузинската съветска социалистическа република – за да предостави на КГБ приятна централа край оградените от палми крайбрежни булеварди на Сухуми.
Местните обичат да се хвалят, че „някога Абхазия е държала световния рекорд по брой на тайни агенти на глава от населението“, разказва Лаврик Миквабия, полковник от абхазката гранична полиция. Владимир Рубанов, генерал с три звезди, ръководел в миналото отдела за анализи в КГБ, обясни за „Нюзуик“, че „КГБ винаги е имал специални правомощия в Абхазия. Когато идвах на почивка и излизах за по бира с моя приятел, висш абхазки офицер от КГБ, не се налагаше да си плащаме бирите или платата с раци. Само си показвахме картите от КГБ“.
В Кавказ традициите се уважават. Затова никой не се изненада, когато след разпадането на Съветския съюз през 1991 г, ФСС, приемницата на КГБ, наследи санаториума в Маяк – бивш рехабилитационен център за агенти. Нито когато офицери от Федералната служба за охрана – агенцията, която охранява президента и други високопоставени лица, започнаха да водят семействата си, за да прекарват лятото в дачата, някога използвана от Хрушчов – строго охраняван огромен курорт, разпрострян на повече от 10 квадратни километра по крайбрежието в Пицунда. Сега бивши и настоящи агенти се редуват да наемат и приватизират луксозни хотели, санаториуми и дачи на престижни терени.
През двете години, които изминаха, откакто Русия влезе във война, за да „освободи“ Абхазия и Южна Осетия от Република Грузия, русификацията на тези провинции се ускори. Почти всички най-хубави архитектурни паметници в Абхазия се озоваха в ръцете на руски инвеститори. Построеният през 19-и век дворец на принца на Олденбург, друг изящен дворец в мавритански стил на хълма, разположен над града, както и най-старата забележителност на Гагра – древната персийска крепост Атаба от четвърти и пети век. По крайбрежието се появиха луксозни имоти като хотел „Делфин“, който отвори врати миналия януари, и събудиха туристическия бизнес в Пицунда след години на кома и следвоенен упадък. Цишба, гуруто на приватизацията в Гагра, гордо хвали града си като „най-добрия курорт на ФСС“.
Управителят на хотел „Делфин“ Александър Чукбар е съгласен, но предпазливо добавя, че новите собственици „не са от хората, при които можеш да отидеш да си поприказваш“. По съветско време КГБ беше държава в държавата. Сега, когато бившият офицер от КГБ Владимир Путин и неговата свита от бивши шпиони до голяма степен контролират страната, ръката на ФСС достига почти всеки голям бизнес в Русия.
Бившите офицери от КГБ, преквалифицирали се в бизнесмени, се радват на топъл прием в любимия им сборен пункт в Абхазия и донесоха със себе си инвестиции за милиарди долари. Руската държавна петролна компания „Роснефт“, известна с връзките си с върхушката в руските служби за сигурност, пристигна тази година, за да отвори офис в Сухуми и да започне програма за геоложки изследвания на стойност 32 милиона долара по дъното на Черно море в регион, за който се предполага, че е богат на петрол.
Други групи в руския елит също последваха примера на шпионите. Кметът на Москва Юрий Лужков, без да губи време, грабна огромно парче земя извън Гагра, на което ще изгради курортен комплекс на стойност 70 милиона долара, който местните наричат „Проекта Москва“. Лужков стори и гигантски офис в Сухуми, в който ще се координират инвестициите от Москва. Той ще се нарича „Московски център“. Руските министерства на отбраната, земеделието и вътрешните работи си реституираха държавни дачи в Сухуми, Гагра и Гудаута, за да могат служителите им да почиват в тях.
Губернаторът на Краснодарския регион в Южна Русия Александър Ткачов прекара последните две лета в дачата, построена от шефа на тайната полиция на Сталин. Той я наема от местното правителство, което не може да си позволи да я ремонтира. А според местната администрация Сергей Кириенко, шефът на руската агенция за атомна енергия, притежава винарна в Абхазия.
Най-големият инвеститор от всички обаче е Владимир Путин, който посети Абхазия миналата година за първата годишнина от войната и обеща 500 милиона долара държавни помощи за укрепването на абахзката отбрана. Той обеща и милиони за огромен проект за развитие на градчето Пицунда, известно с огромните си борове, еднакво обичано от царете, от комунистите и от новите руски елити. Руското правителство планира да построи нещо, което шефът на регионалната администрация Астамур Кецба нарича „Путин сити“ – скъп луксозен курорт с пристанище за яхти, балнеолечебници и частни плажове. Очаква се той да бъде готов за зимните Олимпийски игри през 2014 г. в Сочи.
Междувременно абхазкият президент Сергей Багапш съобщи за „Нюзуик“, че вече е получил 300 милиона рубли от обещаните 9 милиарда и че е постигнал споразумение с Путин, което ще позволи на руските граждани да притежават недвижими имоти в Абхазия. Той се похвали, че летището на Сухуми, което ще отвори врати идния месец, е по-добро от това в Сочи, както и че скоро в отцепилата се република ще бъдат разположени противовъздушни ракети С-300.
Не всички местни обаче се радват от нахлуването на руските пари. Някои се страхуват, че на новопридобитата независимост може да бъде нанесен удар. Главният архитект на градовете Гагра и Пицунда Томара Лакрба разказва, че била изумена, когато видяла проекта за „Путин сити“, който, със своите над десет етажа, при обичайните за района три или четири, тя намерила за грозен и твърде висок. „Осъзнах, че руските служби за сигурност ни дадоха независимост, за да могат да решават какво да купуват и какво да строят в нашите градове“, коментира тя.
Много млади абхазци също се безпокоят от това, че руският елит изкупува тяхната малка горда страна. „Не мисля, че руснаците разбират, че ние сме различни. Не искаме пак да сме държава на КГБ. Никога няма да дадем земята си на Грузия, но под независимост разбираме и от Русия“, коментира Ахра Смир – млад активист от Сухуми. Той и други раздразнени млади активисти изразиха пред „Нюзуик“ недоволството си, че руските танкове са съсипали пътищата в района на Гали, както и че сега международният телефонен код на Абхазия е +7 – същият като този на Русия.
Малката армия на Абхазия също се чувства притисната от ФСС, която пое контрола на границата с Грузия. Само два гранични пропускателни пункта (от общо десет) се намират под абхазки контрол, а 120 абхазки офицери загубиха работата си. Шейсет бяха направо уволнени, а другите шейсет – преквалифицирани в митничари. „Всички сме ветерани от войната“, обяснява командващият на абхазките гранични войски полковник Лаврик Миквабия. „Проляхме кръв за нашата свобода. Граничните офицери от ФСС трябва да си спомнят това, преди да се отнасят с нас като че ли сме колония“.
Изглежда за абхазците обаче е твърде късно да преосмислят пакта с по-силната северна съседка. Границата на Абхазия с Грузия се защитава от цяла дивизия на руските гранични войски, които отговарят пред ФСС. Яркооранжеви камиони с двуглавия орел – лого на Руската федерална строителна компания, пълзят по крайбрежните пътища и носят пясък и чакъл за седеметажната сграда, която ФСС строи за граничарите и техните семейства в Гали, регионален център близо до грузинската граница.
При толкова много руски пари, които се изливат в Абхазия, призивите на американския държавен секретар Хилари Клинтън руските войски да се изтеглят незабавно кънтят малко на кухо. Условията на примирието, с което се прекрати войната и съгласно което Москва обеща да се оттегли, са без значение. „Русия тепърва пристига“, заяви за „Нюзуик“ президентът Багапш. Западът трябва „да спре да храни илюзии, че тези, които той нарича руски окупатори, ще се оттеглят скоро“.
По БТА