Пророкът Гочо и демокрацията
„Пророкът Гочо“ е интернет роман с продължения, чийто автор Димитър Добрев е математик (виж тук). Романът придоби популярност в интернет, потребители си разпращат линкове за него (виж тук и страницата във „Фейсбук“). Авторът описва приключения на Гочо – герой приличен на съвременен бай Ганьо – в една измислена среда, която всъщност иронизира положението, в което са България и българите в момента.
Под или над джипа?
Когато тази сутрин Гочо се опита да излезе през вратата на блока, се оказа, че някакъв престъпник е паркирал джипа си точно пред входа и Гочо трябва да избира между това да пропълзи под или да прескочи над мутро-возилото. Етикетът изискваше да пропълзи, но Гочо го беше страх, че неговият пищен тумбак ще се заклещи и затова предпочете да мине отгоре.
Гочо премина през капака, като леко го изкриви, и скочи от другата страна, грациозен като бременна слоница. Тогава срещу него се изправи въпросният престъпник, чието возило беше станало жертва на Гочовите килограми. Собственикът на джипа беше едно много симпатично и младо момче. Вярно е, че то беше престъпник, но в България това не беше голям грях, защото в тази страна всички бяха престъпници. Местното законодателство съдържаше толкова много безумни закони, че дори и най-честният и хрисим човек рано или късно ставаше престъпник. По-точно това ставаше при навършване на пълнолетие, защото до 18 българите бяха малолетни престъпници. Разбира се, благодарение на демографския срив въпросът с малолетните престъпници се реши от само себе си, защото те изчезнаха заедно с децата.
Та въпросният престъпник се изправи пред Гочо и плахо попита:
– Ти защо минаваш през колата?
Това не беше правилно по етикет. Правилата изискваха момчето да налети на бой срещу дангалака Гочо, но съотношението беше 60 към 110 килограма и момчето реши, че стриктното спазване на етикета не е в негова полза.
Гочо веднага разбра, че до бой няма да се стигне, но и словесният дуел не беше за изпускане.
– Тази кола твоя ли е? – контраатакува Гочо. При дуел най-добрата защита е нападението независимо дали дуелът се води с думи, шпаги или юмруци.
– Ами да – отстъпи момчето. Това беше грешка, не стига, че му изкривиха капака, а сега щяха да го изкарат виновен.
– А ти защо си спрял тук? – продължи атаката Гочо.
– Ами аз къде да спра? Навсякъде е заето, – заоправдава се собственикът на злополучното возило.
На Гочо му домъчня и смени агресивния тон с назидателен:
– И ти си прав, но и да ти минават през колата не е добре. Хайде, аз съм слаб и атлетичен, но ще мине някой дебелак с груби обуща и ще ти издраска боята!
Момчето направи последен опит да срази Гочо с логичен аргумент:
– Толкова много хора минаха и всичките пропълзяха отдолу, само ти мина отгоре.
– Ти вместо да стоиш тук и да правиш статистика колко са пропълзели и колко прескочили, по-добре си премести бричката, че след малко ще се върна и прескочилите ще станат двама.
Както обикновено се случва в живота, логиката отстъпи на силата и момчето замълча виновно. Може би ще ви зачуди кроткият и благ характер на доцент Гочев, но в България хората са толерантни към нарушителите, защото никой не е безгрешен. На двадесетина метра по-нагоре по улицата пред съседния вход беше паркиран джипът на Гочо и точно в момента две бабички пропълзяваха под него, за да отидат на партийно събрание. Едната баба беше заклета комунистка и се бореше за приватизация. Втората баба беше върла антикомунистка и се бореше за национализация. Наистина бабите се бяха пообъркали малко и се бореха за обратното, но в България всичко беше наопаки.
Гочо изчака бабите да изпълзят изпод джипа и чак тогава потегли. Не че някой щеше да му направи въпрос за две сгазени бабички, но той беше старомоден и смяташе, че дори и пешеходците са хора.
Гочо се огледа и за пореден път се удиви на мизерията, в която живее. Датата беше 12 януари 2010 година, тоест 20 години след победата на демокрацията. Младините на Гочо бяха минали в друго време, наречено комунизъм. По-точно това беше времето на прехода към комунизъм, както в момента беше времето на прехода към демокрация. Всъщност цял живот Гочо беше чакал да дойде нещо, което така и не дойде. В действителност той чакаше да свърши чакането, но никога не беше предполагал, че ще доживее този край. Преди 20 години никой не допускаше, че комунизмът ще свърши, както и в 2010 никой не вярваше, че демокрацията си има край. И двата строя бяха много силни и могъщи. Крепяха се на многоброен репресивен апарат и бързо се справяха с всеки, който им се противопостави.
Гочо израсна като антифашист и антихрист. По-късно стана и антикомунист. След началото на демокрацията той стана и антиглобалист. Сега обаче Гочо вече не беше против никого. Той се научи да уважава всички религии и разбра, че всички хора са добри, но просто някои от тях са идеалисти. Всяка религия в същността си беше добра и показваше на хората едно мило човешко лице. Християните говореха за братство между хората, комунистите добавиха към братството и равенството. Фашистите мечтаеха за свят, в който всички са здрави и красиви. Демократите искаха хората да се трудят и да бъдат възнаграждавани за труда си. Всички религии проповядваха хубави неща и имаха поклонници, които искрено вярват в идеалите на тяхната религия.
Всъщност терминът „Демокрация“ може да ви пообърка, защото всички религии се обявяват за най-човечните и най-демократичните. Демокрация означава религията, която е на власт, а през 2010 година на власт беше монетаризмът. Това е една особена религия, която проповядва вярата в монетата.
Старата курва – тя знае как
По цялата земя имаше безброй публични домове, които бяха много важни за икономиката, защото носеха огромни доходи на Мъдреците. Единствено петролът беше по-важен от платената любов и затова Мъдреците се отнасяха с особена любов към розовия бизнес.
За съжаление и в тази важна област имаше проблеми, особено в страните с демографски срив като България. Там беше много трудно да се осигурят млади момичета за жрици на любовта. Интересът на клиентите падаше и нищо не помагаше. Непрекъснато се правеха нови заведения, но както се казва: „Нов бардак със стари курви не става.“ За да решат проблема, Мъдреците подеха две инициативи. Първата беше за по-ранната професионална реализация на момичетата. Имаше някакви глупави законови пречки, които забраняваха на непълнолетните да проституират, но Съветът мъдро реши този въпрос като издаде декрет непълнолетните проститутки да се наричат манекенки. Това много издигна авторитета на този занаят и той вече се наричаше „най-престижната“ вместо „най- древната“ професия. Резултатът беше, че момичета почваха толкова рано, че им се налагаше да се повдигат на пръсти, за да направят първата си свирка. Въпреки всичко курвите не стигаха и приходите от платена любов спадаха. Тогава Съветът започна новата си инициатива за повишаване на интереса към по-възрастните жрици на любовта. Започна огромна рекламна кампания. По всички средства за масова информация вървяха реклами, на които се виждаха пищни силуети и се чуваше страстен шепот: „Старата мръсница – тя знае как. Това е опит, който с нищо не можеш да замениш!“ За съжаление мъжете имаха някакъв инстинкт, който ги насочваше само към жени във фертилна възраст. Получи се такъв провал, че чак мъдрецът, който отговаряше за рекламната кампания на старата курва, се покри и не дойде на днешното съвещание.
***
Докато мъдреците се събираха за извънредното си заседание, Гочо си беше там, където го оставихте за последно, тоест пред блока си между двата реклами екрана. От три часа движението не беше мърдало и Гочо малко скучаеше.
Той инстинктивно се загледа към един от екраните, защото там се беше появил женски задник. Дъртият доцент си помисли, че става дума за размножаване, но, уви, рекламата беше за алкохол. Задникът изчезна и на негово място се появи намръщен господин с вид на погребален агент и показалец, сочещ право към Гочо.
– Хей, ти!
Гочо неволно се огледа.
– Да, ти! Кажи, кога за последно ти пусна трезва жена?
Гочо се замисли за това, че отдавна не му беше пускала нито трезва, нито пияна жена, но предпочете да не отговаря.
– Глупак, докога ще я караш на сухо? Няма ли да се сетиш да си купиш от новата водка „Отрежи я“?
На втория екран вървеше друга реклама на същата водка. Там едно доста апетитно парче шепнеше:
– Харесвам ли ти? Така ще ти изглежда твоята съседка, ако си гаврътнал достатъчно от тази магическа напитка.
Гочо си представи мазното пъпчиво лице на своята стара съседка и веднага установи, че водката няма да е достатъчно, дори и ако реши да обърне всичката си кръв в тази течност.
Откъсите са подбрани оттук-оттам и са със съкращения. Илюстрациите са от Константин Лаков. Виж всички на сайта gocho.org