Турция си прави Шенген с арабски страни с помощта на сериали

Мъже от турска фолклорна група, облечени с носии от времето на Османската империя. В Турция отоманизмът се завръща като нова идеология. Снимка: Ройтерс

През последните осем години Ердоган напомня на арабите, че въпреки бурната история, влиянието на Турция и наследството от Османската империя като цяло не са толкова лоши, колкото арабската история ги описва.
През последната година се появиха епизодични статии в арабския печат, разглеждащи живота и политиката на султан Абдулхамид II – последния абсолютен монарх на Османската империя, на власт от 1876 г. до 1909 г., когато е бил принуден да абдикира.
В течение на десетилетия след краха на империята, особено когато арабските републики са били в първоначалния етап от развитието си, Абдулхамид II е бил обвиняван за повечето трудности, които са парализирали арабските провинции на империята, най-вече Османска Сирия.

В телевизионните сериали или в романите той винаги е описван като авторитарен деспот, който е управлявал множество корумпирани арабски представители и голяма шпионска мрежа, която му е докладвала директно зад високите стени на двореца Йълдъз в Истанбул. След като обаче арабски учени правят ревизия на този период от съвременната арабска история възниква по-балансирана оценка на действията и оставеното наследство от султана.
В последните статии се осветлява отказът на султана да продаде палестинска земя на евреите в периода преди Втората световна война. След като е отхвърлил предложението, Абдулхамид II отказал да се срещне с Мизрай Красов – еврейския банкер, който е предложил да изплати дълговете на империята и да построи военноморска флота в замяна на правото да купи земя в Палестина. Според арабската и турската версия за събитията Абдулхамид II е казал на един от своите съветници следното: „Кажи на тези неучтиви евреи, че аз нямам намерение да нося историческия срам от продажбата на свещени земи на евреите и да предам отговорността и доверието на моя народ!“.

Някога разглеждан като източник на всички злини, сега Абдулхамид II се разкрива като далновиден владетел, който е загубил трона поради откритото му незачитане на eврейските амбиции в Палестина. Фактът, че е минало доста време дава възможност на учените да разгледат задълбочено историята си, без да се поддават на емоционалните заключения на арабския национализъм. Затоплянето на арабските отношения с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган – човек, който очевидно се гордее с османското си минало, също спомогна за тази ревизия на историята.

На 11 август започна да се излъчва арабска телевизионна драма по цялата арабска сателитна мрежа, в която се обрисува животът и управлението на Абдулхамид II. „Падането на халифата“ обрисува в розово историята на султана и е далечно напомняне за творбата от 1994 г. „Братя по земя“, която бе фокусирана върху трудностите, глада, тормоза и арестите в Османската империя по време на Първата световна война.

Турция забрани през 2009 г. Youtube и още 380 сайта. Снимка: фен-блог на ютюб

Ръкописите, разглеждащи от положителна перспектива събитията, са налични от години. Преди две години известни турски сериали с красиви мъже и привлекателни жени се появиха по арабските телевизии, дублирани на сирийски диалект, които разобличиха натрупаните с десетилетия стереотипи за турците. Сега се задава „Падането на халифата“, египетска продукция, реализирана от иракчанин, в която известният сирийски актьор Абас ал Нури играе Абдулхамид II. Османският султан тук е описан като топъл, твърд, чаровен и посветен мюсюлманин националист, който е носил огромна отговорност за своите поданици, било то османски турци или османски араби.
Междувременно арабските и турските учени спорят на форуми и частни дискусии за последните десет години на Османската империя, заключавайки че нито османците са били на 100 процента коректни в своето отношение към арабите по време на Втората световна война, нито арабите.

Затоплянето на политическите връзки между арабския свят и Турция получи сериозен отзвук в културен план. Освен форсирането на търговията с арабския свят и координирането на политиката с Палестина, Турция премахна изискванията за визи за шест арабски държави – Сирия, Либия, Мароко, Тунис, Йордания и Ливан. Ердоган най-добре описа това като го нарече „регионална система Шенген“, която в момента е в действие и е подобна на подписаното от европейските държави споразумение в Люксембург през 1985 г.
В действителност това доближава Турция и арабските държави повече от всякога към начина, по който са били по времето на Османската империя преди краха й през 1918 г. През последните осем години Ердоган напомни на арабите, че въпреки бурната история – от последното десетилетие на Османската империя и досега, влиянието на Турция, както и наследството от Османската империя като цяло, не са толкова лоши, колкото ги описва арабската история.

Ердоган на няколко пъти заяви, че защитата на турските национални интереси не е нещо по-различно от защитата на интересите на Сирия, Ливан и Палестина като се има предвид общата им география, история, социална, религиозна и културна близост. В крайна сметка много от най-хубавите сгради в Дамаск и Бейрут са построени по време на Османската епоха, а големият базар в столицата на Сирия Ал Хамидия е наименуван на предшественика на султан Абдулхамид II, Абдулхамид I.

По същия начин сходни са били много от кодексите, търговското законодателство и особеностите на гражданската администрация, които са достигнали до 20 век. Не може да се пренебрегне влиянието на Османската империя върху арабския език, наследство, музика и кухня, въпреки опитите да се опише всяко влияние от Османската империя като деструктивно за арабската култура.

С едно или две изключения всички, които са живели по времето на Абдулхамид II, вече са починали. Благодарение на авторитарния му характер обаче много неща остават добре познати. Неговият зет за кратък период е бил премиер на Сирия в средата на 20-те години, а членове на неговото семейство са продължили да се местят до Дамаск и обратно до 60-те години на миналия век.

Много хора от обкръжението на султана са доминирали в политиката на Сирия до 1963 г. Появата на султана на екрана предизвика полезен исторически дебат за това къде да бъде поставен Абдулхамид II в арабската и мюсюлманската история. Неговият образ напомня и на почитателите му, и на критиците му, че независимо дали им харесва или не, арабските страни и Турция са неразривно свързани.

–––––––––

* Статията е от „Уърлд булитин“, публикувана е първо в електронното издание „Ейша таймс онлайн“. Авторът е главен редактор на списание „Форуърд“. Заглавието е на редакцията.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.