Румъния – правосъдие под знака на корупцията
Зиаре
Преди няколко месеца един психопат на четири колела прекоси Букурещ със зашеметяваща скорост, следван от полицията. Два пъти го спираха, но се отърваваше и започваше отново лудата надпревара. Накрая беше спрян от екип на булевард Доробанц. Един млад полицай опря пистолета до главата му и каза: „Ако мръднеш, ще стрелям!“
Това е отношението, което трябва да има всеки полицай в Румъния. Така действат американските полицаи, например. Но колко от младите румънски полицаи си позволяват такова твърдо отношение? Колко рискуват да изсъскат тези думи в ухото на някои кръщелник, племенник, приятел или някакъв си на еди кой си? Или в ухото на някой подземен бос от най-опасните, оставен на свобода? Колко не се боят, че ще се окажат с разбита в главата им бутилка или в най-добрия случай – изхвърлени от работа. Един полицай от Търговище не се уплаши, а сега се бори между живота и смъртта.
Резюмето от случая в Търговище е просто, потресаващо и симптоматично: изключително опасен субект, осъждан вече за тежки престъпления, е бил оставен на свобода първо от една противоречива съдийка, после от безразличието с привкус на корупция или сплашване на местни прокурори. Стигна се дотам, че той нападна полицая, който го беше разследвал именно за прояви на насилие, и почти го уби.
Местните лидери на Социалдемократическата партия и Демократично-либералната партия се обвиняват взаимно, твърдейки, че тази ситуация е последица от политиката на протекция, на която се радва страшилището Геносу. Няма доказателства нито от едната, нито от другата страна, но научаваме по този повод, че въпросната съдийка, известната Елена Турку, е кръщелница на сенатор от СДП от Дъмбовица. Хубаво сътрудничество между политиката и правосъдието, нали? Но защо да се чудим? Братът на президента Траян Бъсеску наскоро стана кръстник на детето на известен престъпен бос.
Висшият съвет на магистратурата разследва едва сега странния случай на освобождаване на Геносу, едва сега, когато един млад полицай е на крачка от смъртта, макар че информации, поне в местен план, имаше от много време. Също толкова късно дойде и разследването на освобождението на Сергей Горбунов заради смешна диагноза. Такива неща се случват често в почти цялата страна.
Съдиите или получават десетки хиляди евро, или са заплашвани или шантажирани, или слушат политически заповеди и освобождават престъпници, които полицията се е мъчила месеци, дори години, да ги залови – хора с огромен потенциал на обществена заплаха. Вместо това, виждаме как са арестувани превантивно с максимална строгост и бързина лица, които са извършили някоя катастрофа или проява на небрежност, но които по никакъв начин нямат никакви агресивни прояви и не представляват никаква социална заплаха. Към тях румънското правосъдие е като чума, но често проявява изключителна снизходителност към опасните престъпници и дори убийците. Колко от тях в момента са зад решетките? Боя се, че след освобождаването на братята Къмътару, нито един.
Тежко болният политик, заразен с рака на подземния свят, предаде метастазите си на правосъдието. Заедно правят възможна тази Румъния на клановете, от която няма да се спасим, докато политическата класа и тази на магистратите не оздравеят, значи не много скоро. Що се отнася до полицията, тя е и извършител, и жертва в тази ситуация.
От друга страна, корумпирани и податливи на шантаж офицери са част от защитната решетка на престъпниците. Като цяло те са шефове. Пушечното месо е на улицата, тоест служителите, изложени по всяко време на насилие и твърде малко защитени от закона. Ако полицай стреля срещу престъпник и ако го и уцели, минава през истинско чистилище от декларации, следствия, експертизи, по което време рискува и да бъде временно отстранен, а ако, пази Боже, е ядосал когото не трябва, може да се окаже без работа или понижен. Да не говорим за полицаите, изпратени на улицата без оръжие или с музейни пистолети, които някой тарикат унижава без никакви задръжки, защото знае после къде да се обади, за да блокира всякакви последици.
Сливането между политическата класа и престъпния свят, слабостта и податливостта на корупция на институциите, които трябва да прилагат закона, цялата тази жалка картинка, изкарана на показ в случая с почти убития полицай от Търговище не са измислени в Румъния. Имало е и в Америка гангстери, и в Италия – мафиоти. Само че тези страни успяха да овладеят в голяма степен, понеже напълно е невъзможно, организираната престъпност. Говорим обаче за функциониращи държави с ефективно правосъдие и добре премислени закони. Не е такъв случаят на Румъния. И това е едно от лицата на изоставането ни спрямо останалия цивилизован свят.
По БТА