Европейската централна банка не научи нищо от кризата и подценява опасността

Андрю Уат*

Неотдавна председателят на управителния съвет на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Бен Бърнанке произнесе реч, която привлече голямо внимание. Речта на президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише на същата конференция – годишната среща на ръководителите на централни банки в Джаксън Хол – предизвика далеч по-малко внимание. За щастие. Бърнанке може и да има своите недостатъци, но аз бих предпочел той да е на мястото на Трише, а още по-добре би било да заеме поста след него, като се имат предвид кандидатите, които са обявени досега.

Според една английска поговорка когато си в дупка, първо трябва да спреш на копаеш. На срещата в Джаксън Хол стана ясно, че Бърнанке много добре осъзнава факта, че икономиката на САЩ все още е в дупката. Ръководителят на УФР се надява дупката се позапълни с времето, но вече подготвя различни инструменти, които да използва в случай, че дупката продължи да се задълбочава. Трише, който също е дупка, обаче си въобразява, че все още е на равен терен, приема стълбата и въжетата за дяволски инструменти и, което е още по-лошо, вярва, че ако той и колегите му продължат да копаят както досега, скоро Европа отново ще цъфти.

По стил двете речи трудно могат да се различат една от друга, но решаващото е, че Бърнанке (за разлика от колегите му във Франкфурт) признава, че положението ще продължи да се влошава, ако все така копаем. Ето няколко доказателства.

Първо, ръководителят на УФР призна, че перспективите пред икономическия растеж пред САЩ са далеч по-слаби, отколкото той е вярвал преди половин година, а инфлацията е по-ниска, отколкото би искала централната банка. Бърнанке изброи мерки, които неотдавна са били разработени от УФР, за да се преодолее кризата, и изрази задоволството си от факта, че централната банка е успяла да убеди пазарите, че водещата лихва „за определено време“ ще остане на много ниско равнище.

Бърнанке подчерта, че политиката на количествено облекчаване (изкупуването на дългови книжа за два милиарда долара) цели единствено понижаване на лихвите в дългосрочна перспектива. Централният банкер на САЩ представи предимствата и недостатъците на четири допълнителни нетрадиционни мерки от областта на паричната политика, които да бъдат въведени, ако има нужда от допълнителни икономически стимули.

Централният банкер на САЩ освен това вдъхна доверие в инвеститорите и потребителите, отбелязвайки, че УФР „ще направи всичко по силите си, за да осигури продължаването на икономическия растеж. УФР по силата на закона носи задължението да насърчава растежа на заетостта и като цяло да работи за намаляване на непълното използване на производствените капацитети. Предвид факта, че едно ново значимо отслабване на икономическите перспективи вероятно ще бъде свързано с намаляване на инфлацията, то при сегашните условия няма (или има много малка) вероятност да се стигне до конфликт между стимулирането на икономическия растеж и заетостта и запазването на ценовата стабилност“.

При представянето си на годишната среща на централните банкери в Джаксън Хол Бърнанке бе критикуван от някои американски експерти като Пол Кругман или Дийн Бейкър заради предпазливата си и сдържана позиция спрямо прилагането на нови стимули в областта на паричната политика. Лично аз вярвам, че Бърнанке все още е твърде оптимистично настроен спрямо напредъка на САЩ, въпреки че също така е възможно той съзнателно да представя положителна прогноза, която се надява да се сбъдне, както и твърде често да подчертава евентуалните недостатъци на планираните мерки за подкрепа на икономиката.

Въпреки това обаче общият тон и съдържанието на речта на Бърнанке са на светлинни години от изявлението на президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише. В речта си ръководителят на централната европейска финансова институция говори за кризата в минало време. Според него сега повелята на времето е „да се преодолее наследството на натрупаните през предишните десетилетия невъздържаност и дисбаланси“. Голяма част от речта му бе посветена на необходимостта от консолидиране на държавните бюджети, което според Трише е отговорност на (избираните от гражданите) правителства, а не на централната банка.

Според ръководителя на ЕЦБ освен това страните членки на Европейския съюз би трябвало да осигурят „продължаване на структурните реформи на пазарите на стоки, труд и финансови услуги“, тъй като „никога не бива да се подценява възможността за постигане на по-висок потенциал за растеж чрез решителни структурни реформи, особено в Европа, която все още е белязана от многобройни проблеми“. Това изречение е произнесено във време, когато равнището на производството е спаднало толкова ниско под максималния си капацитет, че ще бъдат необходими няколко години силен растеж, за да възстановят изгубените позиции и да се преодолеят разминаванията между действителното и възможното производство.

А каква роля има паричната политика, за която отговаря президентът на ЕЦБ? В речта си Трише не посочи абсолютно нищо за планираните от ЕЦБ мерки, които би трябвало да укрепят икономическия подем (ако такива вече са били разработени), за да продължи непоколебимата си намеса за постигане на ценова стабилност.

„Една достойна за доверие, средносрочна ориентация към ценова стабилност е най-добрият начин да се допринесе за последващ стабилен растеж, който централните банки могат да предложат „, гласеше основната теза. Безработицата или възможни конфликти между целите на паричната политика според Трише не са достатъчно сериозни теми, за да бъдат обсъждани. По-добре би било пред правителствата да се изнасят лекции за правилната бюджетна политика.

Има други аргументи и примери, които си струва да бъдат посочени и обсъдени, но трябва да приключваме. Както изглежда поуките, които ЕЦБ си е направила от втората най-тежка криза в историята на капитализма е, че централните банки и правителствата трябва решително и смело да продължат да правят това, което правеха преди кризата. Казано по друг начин – да продължат да копаят дупката.

Скъпи колеги от САЩ! Разбирам критиките ви към шефа на вашата централна банка. Представете си обаче, в каква дупка бихте се оказали, ако съдбата на икономиката ви се определяше от ЕЦБ, а не от УФР. От някой, който бодро продължава да копае вместо от някой, който винаги държи в готовност стълбата и въжетата.

По БТА

*Авторът е икономист в European Trade Union Institute

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.