Лъв без опашка
По празниците като вземе, че ни задруса един патриотизъм – та цяла неделя! В случая – и в понеделник, защото тая година тогава се падна денят на Съединението. Три почивни дни – кой на море, кой на планина, кой на буркани, кой – откъдето е…
И по тоя случай в Пловдив взе, че се случи случка…
„Много малко управници и пловдивчани дойдоха в катедралата „Св. Богородица“ на молебена за 125 г. от Съединението. В храма се брояха не повече от 20-25 души и 30-ина свещеници и семинаристи…“ – четем в „24 ЧАСА“.
Защо това пренебрежение към националния празник? Вестникът дава правилния отговор. Не защото молебенът е много рано. Не и защото е валял дъжд. Елементарно – защото преди седмица кметът „Славчо Атанасов каза, че кани всички парламентаристи и министри, но ги предупреди, че нямал намерение да ги хрантути.“
Хич национален празник без коктейл бива ли!
И коктейлът обаче не може да задържи културния ни министър в това некултурно място – София. Изложбата на скулптурите на Едгар Дега не можа да привлече скулптора Рашидов, който на път за Венеция прескочи до Димитровград, за да му стане почетен гражданин и да изрече знаменателните думи: „Приемам отличието като голямо признание, но и като задължение към историята, наследството, бъдещето на този прекрасен край на България – моят роден град“
Както казваше един наш стар кореспондент, потупвайки томчето с гордо заглавие „Енциклопедия на Разградски окръг“, „Момчета, аз вече влязох в енциклопедията, вие да му мислите…“
„24 ЧАСА“ не обръща внимание на влизането на министъра в историята, защото на другия ден той излиза от нея, за да се появи във Венеция, за да приветства успеха на италиано-български филм. „Къде е българският министър на културата?“, попитала дискретно Катрин Деньов, когато разбрала, че по случайност обядват в един и същ крайбрежен ресторант във Венеция.“ Това се питаме често и ние, но на нас не ни върви както на кинозвездите – „А той се оказал… зад гърба й.“…
Ами Дега?
Какво – Дега? Той да не е заек, та да избяга! Скулптурите му ще си стоят чак до края на октомври, но „на 13 септември пък е предвиден още един ВИП коктейл за изложбата, на който са поканени министри, депутати и дипломати“. Както виждате – празно няма!
Празно е само пред НАТФИЗ, където само „158 сияйни кандидат-студенти окупираха главния вход на академията“. Така поне пише в „ТРУД“. За несведущите репортерът снизходително разяснява начина на протичане на изпита за театралната академия – „Мюзик айдъл“, само че в академичен вариант.“
Струва си след информацията за културните коктейли да споменем и казаното от проф. Здравко Митков. „Броят на желаещите да учат тук все повече намалява“, заяви професорът. Според него това се дължи на липсата на държавна политика в областта на изкуството, което „е натикано в задния двор и не дава хляб“. „Тази година тук са само 158 души. Когато аз кандидатствах, се борех с 3000.“
Професорът не е прав – изкуството дава хляб! Четете „МОНИТОР“! „Опашката на единия от бронзовите лъвове на Лъвов мост в столицата липсва, алармираха читатели… Според тях опашката е открадната, като вероятно вече е продадена за скрап.“
Не само хляб дава изкуството – и гроздова може да даде, ако металът му се продаде изгодно!
Далеч от коктейлната съблазън премиерът Борисов отиде да оправя дупките по пътищата на родината и прелитайки над многострадалното отечество, му изпрати поздравителна телеграма: „Понякога по-трудно, понякога – по-лесно, но обединението винаги е възможно“…
К`во обединение, к`ви пет лева! Дайте поне да оправим опашката на лъва, че станахме за смях на кокошките и кокошкарите!
Виж още текстове в блога на Румен Белчев