Какво поделиха Русия и Норвегия в северните акватории
Окончателно бе сложена точка в над 40-годишния териториален спор между Русия и Норвегия. В тържествена обстановка, в присъствието на руския президент и норвежкия премиер бе подписан договор за разграничаване на акваториите в Баренцово море и Северния ледовит океан. Морското пространство бе поделено на две, пише московското издание „Новие известия“. Договорът, подписан в руското пристанище Мурманск, „няма да удари рибарите“, уверил според „Комсомолская правда“ руският лидер Дмитрий Медведев. Механизмът за определяне на квотите за улов на риба ще остане същият.
Същевременно Русия и Норвегия ще могат най-сетне да започнат експлоатацията на минералните ресурси от морския шелф в региона. Преди да бъде подписан договорът, двете страни бяха с вързани ръце. Вече има решение, че газовите и петролни находища, през които ще минава границата, ще бъдат разработвани от Русия и от Норвегия само съвместно, като единно цяло, допълва „Комсомолская правда“.
Интересът към подялбата на т. нар. сива зона в Баренцево море е напълно разбираем, тъй като според руския министър на природните ресурси Юрий Трутнев местните запаси от суровини представляват 25 на сто от резервите на целия световен шелф. Договорено е „сивата зона“ с площ 175 хиляди кв. км, да бъде разделена на две равностойни части, пише „Росийская газета“, цитирайки норвежкия премиер Йенс Столтенберг. Предварителните проучвания ще продължат около 7 години, а първите добиви от региона ще бъдат получени едва след 12 до 15 години, отбеляза Трутнев.
„Най-важното е, че бе решен въпрос, останал отворен десетилетия наред. Това дава възможност да градим отношенията си в по-конструктивен план“, заяви Медведев. Столтенберг изтъкна сред предимствата на подписания документ, че в него са използвани всички принципи на международното право и той може да стане пример за решаване на подобни конфликти в други части от света.
Руското ръководство обаче се тревожи от интереса към Арктика, който проявява НАТО. Президентът Медведев е убеден, че присъствието на военния блок в този регион е напълно излишно, отбелязва всекидневникът. „Русия гледа с напрежение на тази активност. Това е зона на икономическо сътрудничество и присъствието на военния фактор буди допълнителни въпроси“, заяви Медведев в Мурманск.
Двамата лидери изразиха различни позиции по въпроса, посочва „Время новостей“. По думите на Медведев, Арктика е „онази част от общите ни богатства, която, строго погледнато, няма връзка с военните задачи“. „Бихме желали зоната на арктическото сътрудничество да е мирна“, добави той. Столтенберг обаче припомни, че дори по време на Студената война членството на Норвегия в Северноатлантическия алианс не й пречело да сътрудничи със Съветския съюз.
„Новината веднага стана сензация“, пише за руско-норвежкия договор „Комерсант“. Вестникът цитира Медведев, според когото документът ще повлияе върху ситуацията в региона, ще подобри взаимодействието между арктическите държави, ще заздрави потенциала за сътрудничество в енергийната област. „Не липсваше патос“ и в коментарите на норвежкия премиер, неведнъж нарекъл вчерашния ден исторически, а подписания договор „важен“, „добър“ и „предсказуем“, отбелязва вестникът.
Документът прекратява 30-годишния мораториум върху разработката на горивни находища в спорния досега район, но експертите дават различни оценки за перспективите в тази насока. Сивата зона в Баренцево море е слабо проучена, но според прогнозите тя съдържа горива в размер на 10-12 милиарда барела петролен еквивалент, подчертава руски специалист, цитиран в „Комерсант“. Друг обаче твърди, че в наши дни представлява интерес единствено арктическият петрол, тъй като добивът на газ в Северния ледовит океан излиза прекалено скъпо.
По БТА