Резултати от търсенето

Ключова дума: Добри Божилов

У нас не се вълнуват много от вноса на боклуци, но става дума за стотици хиляди тонове годишно

За 5 години са внесени 736 000 т от страни извън ЕС по официални данни. А неофициално още колко?

1600-те тона пластмасови отпадъци от САЩ и Канада на пристанище Сихануквил в Камбоджа през юли 2019 г. Те са спрени и върнати обратно. България няма такива скрупули, охотно приема боклуци от ЕС и Третия свят. Снимка: АП/БТА

Медиите някак безгрижно гъделичкат темата за внос на боклуци за горене (и с кой знае още какво приложение) в България. А от министерството на арестувания министър Нено Димов и Агенцията за опазване на околната среда отказват да дадат точна информация за вида и исканията за внос на отпадъци, защото гражданите нямали правен интерес и било търговска тайна (виж по-надолу). На питане на депутати от БСП към правителството през ноември, финансовият министър Горанов даде официален отговор, че за 5 години от август 2014 до август 2019 в страната са внесени 736 319 тона битови, индустриални и технологични отпадъци от страни извън…

Преди и след 9 септември – историята в снимки и дати

Бележката на британския премиер Уинстън Чърчил върху лист хартия, с която разпределя зоните на влияние в Югоизточна Европа след края на войната в проценти – т. нар. „процентно споразумение“ (Percentages agreement). Оригиналът е показан на изложба през април 2019 г. в Лондон. Вдясно на снимката са Чърчил и Сталин на преговори в Москва. По предложението на Чърчил България попада 75% в съветската зона на влияние, а Гърция 90% в английската. Предложението с процентите е направено от Чърчил на Сталин по време на Московската конференция на 9 октомври 1944 г. Чърчил предлага СССР да има 90% влияние в Румъния, а в Югославия и Унгария влиянията да са по 50%. Сталин приема и слага като знак на одобрение чавка. След войната неформалното споразумение не е изпълнено изцяло.

Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, на мястото на някои снимки надолу в текста, може да се появяват реклами. Ако искате да видите всички снимки към статията, влезте директно в сайта e-vestnik.bg през браузър.     1938 През март Австрия е присъединена от Германия и става нейна провинция – т. нар. Аншлус. През септември е подписано Мюнхенското споразумение между Германия, Италия, Франция и Великобритания, според което части от Чехословакия са предадени на Германия. Малки части от нея завземат и Унгария и Полша. Месеци по-късно през 1939 г. Чехия…

Още за Народния съд и носталгията към комунизма

Първи състав на Народния съд в заседание.

Може би остарявам, но все по-често се връщам в мислите си към комунистическото ни минало. И това според мен съвсем не е случайно. Въпреки че в един кратък период от време отбелязахме „25 години свободна България“ и 70 години от т.нар. Народен съд и от разстрела в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. на политическия ни, военния и важна част от интелектуалния ни елит, лепкавата и блудкава носталгия към времето на комунизма продължава да залива медийното и публичното пространство. С пошлата реанимация на „социалистическите духовни и материални ценности“, която успя дори да вкара партия като „Атака“ отново в…

Първите балове в България – тоалети, мазурка, валс и хоро за гостите

Конакът в София (вдясно), където се е провел първият бал у нас.

У нас думата бал се свързва повече със съвременните абитуриентски балове, както и с традиционния Виенски бал в София. Малко обаче се знае за истинските български балове – тези по царско време. Техен основоположник е младият княз Александър Батенберг, който е коронован за български владетел само няколко месеца, след като навършва 22 години. В края на същата 1879 г., знаменателна за него, а разбира се и за българския народ, в импровизирания дворец на княза се провежда Новогодишен бал. Наистина, той е само за вероятно обзетия от носталгия по близките си в Европа немски принц, както и за служителите и придворните…

Недооценените български жени

Илюстрация: Фрийимиджис

Защо у нас е смешно и звучи жалко-патетично да се говори за права на жени, за мястото на жените в обществото, за това, че в определени ситуации са подценявани? От известно време насам пиша за популярно женско списание статии за жени-творци, изявявали се миналия и по-миналия век, за общественички. По повод една статия, незлобливо ми беше казано, че отново се пише за неоценени български интелектуалки. Наистина е така. Би трябвало доста дълго да се озърта човек, вероятно напразно, докато намери оценена българска интелектуалка. Та те всички са неоценени!… Да, темата е дълга и пространна, и не от вчера. Като се…

Пловдив краде фестивали, не може да измисли нищо като столица на културата

Не дай си Боже някой като Кристо да направи нещо в града, той не може да го поеме

Пловдивският арт квартал „Капана“. Снимка: лична фейсбук страница

„Пловдив „открадна” най-престижния рекламен фест“ (заглавието е на podtepeto.com) – тази новина ме провокира да напиша следващите редове. Става въпрос за ФАРА, който традиционно се повеждаше в Албена, а тази година ще е в Пловдив (бел. ред.. – това е фестивал на рекламните и пиар агенциии). Всичко изглежда ОК, но всъщност нищо не е, защото показва начините на мислене, когато се развива културен продукт (въпреки че някои биха казали, че този фестивал няма нищо общо с културата, нищо че презентира успешно…

Теория и практика на епиграмата при двете системи

Марко Ганчев. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

Едва ли с нещо друго мога да се разгранича от българското население освен с гледището си за епиграмата. Българското население смята епиграмата за велик литературен жанр, а тя съвсем не покрива такива претенции не само заради късия си размер. Разбира се, имам предвид жанра по принцип, а не величието на своите собствени авторски епиграми – там сме на едно мнение с населението, дума да не става. Цялото нещастие на епиграмата е, че тя изразява само крайния резултат от опита, а не и пътя, по който се е стигнало до него. А в стойностната литературна творба ние съпреживяваме съдбата на героя…

Проф. Филип Панайотов: Вие ми кажете – имаме ли престижен вестник у нас?

Няма категорични доказателства, че Хайтов е откраднал ръкописите на Яна Язова, разказва бившият главен редактор на в. „АБВ“

Проф. д-р Филип Панайотов. Снимки: авторката

Проф. д-р Филип Панайотов (роден през 1933 г.)  дълги години работи като журналист и преподавател по история на българската журналистика в Софийския университет. Днес продължава да преподава в Софийския университет и УНСС. Преподава и Народопсихология (в УНСС). Бил е главен редактор на в. „Пулс”, сп. „Младеж”, основател и главен редактор на в. „АБВ”.  Автор е  на книгите „Чучулигите”, „Двубой в ефира”, „Да устоиш на всичко”, „Йосиф Хербст”, „Д-р Кръстю Раковски”, „И мъртвите ще проговорят”, „Истината, в която никой не повярва”, „Вестници…