Резултати от търсенето

Ключова дума: Еми Барух

Да отразиш или да не отразиш – това е въпросът. Теми табу в българските медии

Даниел Пенев*
  • 24 септември 2014
Вестници, вестници. Снимка: e-vestnik

На 12 септември 2013 г. известната българска журналистка Еми Барух, тогава работеща на свободна практика в сътрудничество с българската редакция на „Дойче веле”, сяда пред компютъра си, за да хвърли едно око на електронната си поща. Едно от съобщенията не само грабва вниманието й мигновено, но я хваща напълно неподготвена. „Уважаема Г-жо Барух, Съжалявам, че трябва да ви информирам, че „Дойче веле” ще преустанови работните си взаимоотношения с вас като кореспондент към българската секция. След обстоен преглед на вашите статии, ние заключихме, че те не отговарят на нашите журналистически стандарти. Благодарим ви за сътрудничеството и ви желаем всичко най-добро за…

Измислените герои като Евгений Михайлов и закъснелите антикомунисти – 30 години след 10 ноември

Иван Бакалов
  • 13 май 2019

В понеделник сутринта участвах в смешно предаване за култура по БНТ. Повод –  откриваме във вторник, 14 май, изложба „Големите надежди“ – 30 години от 10 ноември 1989, мои снимки от първите шествия и митинги (3 ноември, 18 ноември, 10 декември). По инициатива на „Фотофабрика“ и Еми Барух. Но не за това е думата. В БНТ поканили заедно с мен Евгени Михайлов и Бойко Станкушев. Втори или трети път участвам в предаване с Евгени Михайлов. Всеки път започва да говори дълго и протяжно за своята „танкова касета“, как Петър Младенов на 14 декември 1989 казал „да дойдат танковете“, а Евгени…

Човекът, който описа депортирането на евреите от Тракия и Македония

Татяна Ваксберг
  • 7 октомври 2015
Снимка от първото издание на книгата – евреите, събрани за депортиране в тютюнев склад.

Текстът, който следва, е писан като предговор за една книга. През февруари 2015 г. бях поканена да представя първото изследване за депортирането на евреите от Тракия, Македония и Пирот, публикувано в далечната 1945 година от изследовател на име Натан Гринберг. Предстоеше първото преиздаване на тази книга – 70 години след излизането й. След тримесечна работа по предговора се оказа, че той не може да бъде публикуван, защото е политически неуместен. И макар тази история да засяга само мен, тя е своеобразно продължение и на съдбата на книгата, за която става дума – “Документи” на Натан Гринберг е заметена под килима…

Журналисти възобновяват „Граждански форум свободно слово“ + устав на сдружението

e-vestnik
  • 9 септември 2014
Снимка: Шатърсток, журналистика

На 9 септември над 40 журналисти от национални и частни медии се събират в БТА, за да възобновят Сдружение „Свободно слово“. Целите на новото обединение от популярни имена в медиите е да създадат Мрежа за ранно реагиране на проблеми с нарушени права на журналистите, на различните форми на цензура, или на необосновани промени в редакционната и програмна стратегия, които са фактически е вмешателство в работата им. Както в началото на прехода Сдружение „Свободно слово“ действаше като „ Watch dog“ срещу бруталните уволнения и намеси в медийната среда, така и днес „Кучето-пазач“ се оказва една от най-популярните  форми на натиск и…

Четвъртата власт и Петата колона

Еми Барух
  • 4 октомври 2013

За Лили Маринкова, въпросът КОЙ и солидарността

Лили Маринкова. Снимка: от тв екрана

Отстраняването на Лили Маринкова, която водеше авторското предаване “Вън от рая” по Канал 3 е поредният епизод от местния сериал за Четвъртата власт и Петата колона. Това се случва в частна медия, точно както в друга частна медия бяха свалени двама водещи и изчезнаха други познати лица. И тъй като медията е по условие културен институт, чийто продукт е съобразен с обществения интерес, следва логичният въпрос – чий интерес защитава Канал 3, лишавайки своята аудитория от един безспорен автор? Кой подсказа на шефовете на частната медия – на тази, на онази и на…

Цензурата, „Труд”, феноменът Гочева, Пеевски и Дойче веле

Иван Бакалов
  • 26 септември 2013
Венелина Гочева. Снимка: Булфото

Четох тия дни интервю с колегата Емил Тонев, писател, който работеше като журналист в „Труд“, да обяснява колко независим вестник бил преди, а сега как обслужвал правителството, и как го накарали да напусне (виж тук). Написал няколко заядливи изречения против Антон Кутев, пъхнати в рецензия за страница книги и му ги махнали. Писателска драма – „Труд” вече не е свободен вестник. Че не е свободен, не е. Но не е драмата в това, че някой не можел да си пише заяждания в рецензии за книги. А как беше в последните години, когато колегата е можел? Читателят не е сляп. Затова…

Медийно мъртво вълнение ни влачи надолу

Иво Инджев
  • 23 септември 2013
Иво Инджев

Положението в българските медии е като на сцената по време на шоу, разигравано от фокусник: магьосникът мами законно и срещу заплащане от измамените толкова успешно, колкото успее да отвлече вниманието от истината за неговия трик. На всичко отгоре измамените му ръкопляскат толкова повече, колкото по-ефектно успее да ги излъже! Разликата с лъжите на някои медийни началници е в това, че лъжат без капка въображение (но не защото са глупави, а просто демонстрират обичайното си презрение към тъпаците, приучени да гълтат безкритично манджата им в условията на пълна безнаказаност за лъжците), но пък номерът им минава. Скандалът с лъжата, че най-успешният…

Появи се Харта за разграждане на плутократичния модел и установяване на демокрацията

e-vestnik
  • 23 юни 2013
Корпоративна банда
Плакат от протестите след назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Снимка: Булфото

Над 60 юристи, журналисти, университетски преподаватели, граждански активисти, творци и екозащтиници се подписаха под уставна декларация наречена „Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава“. Тя е определена като „Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона“. Ето текста на хартата, с имената на подписалите я накрая: Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава (Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона) Протестите на десетки хиляди граждани в цялата страна бяха мотивирани от отчаяна загриженост за състоянието на държавността в България. Няма съмнение, че се намираме в дълбока криза на обществения…

„Полузабранена“ писателка от Куба напомни соца на българите

Петър Величков
  • 30 юни 2010
Уенди Гера в еротична фотосесия. Снимка: ИК „Жанет 45“

За българите над 40-годишна възраст една книга на кубинска писателка, излязла неотдавна на български, връща спомените им за живота при социализма. Дефицитът, забраните, изходните визи, мизерното заплащане, лъскавите образи от свободния свят на Запад… Писателката е Уенди Гера (виж по-долу интервю с нея), а книгата – „Всички си тръгват” – роман, който е преведен на около 10 езика, издаден в цяла Европа и Латинска Америка, но още не е издаден в Куба. Авторката му пътува зад граница със специални разрешения като лице на кубинската литература, която всъщност не се печата в собствената й страна.

Книгата на български. Уенди Гера. Снимка: ИК „Жанет 45“

Романът „Всички си тръгват”, който има…

Кого въоръжава Израел

Захар Гелман
  • 29 май 2018

в. Независимая газета

Системата „Железен купол“. Илюстрация: дифенстек

Израел притежава развита военна промишленост, чиито мощности до голяма степен са ориентирани към износ. Естествено държавата с територия, недостигаща и половината от Московска област, и население, едва надхвърлящо броя на жителите в Лондон, не може да конкурира като военен доставчик лидери в износа на оръжия като САЩ и Русия. От друга страна, Израел десетилетия наред остава на челни позиции в научните и техническите иновации, затова постоянно намира място в шортлистата на страните с най-развито военнотехническо сътрудничество. По данни на Стокхолмския международен институт за изследвания на проблемите на мира (СИПРИ), през 2017 г. Израел е заел пето място…

Спомнете си 5 ноември. С трилъра „Анонимните“

e-vestnik
  • 5 ноември 2017

Фикция и реални събития сe съчетават умело в завладяваща история за конспирации и смъртоносни противоборства, пронизващи вековете, в романа „Анонимните“

Трилърът (Ера, превод Гриша Атанасов) е дело на известен френски писател, който предпочита да остане анонимен за публиката. 5 ноември 1605 г. Гай Фокс се опитва да взриви двореца Уестминстър в деня на откриването на Камарата на лордовете. 5 ноември 2020 г. Групата Анонимните излъчва странно заплашително съобщение по всички телевизионни канали из целия свят: „Ние сме Анонимните. Ние сме легион. Ние не забравяме. Ние не прощаваме. Страхувайте се от нас. Помнете 5 ноември!” Светът е на път да се…

Животът в Израел е предизвикателство за еврейските мигранти от Франция

Люк Бейкър
  • 29 януари 2015

Ройтерс

Надпис на пазар в Ерусалим: „Само за мъже, входът за жени е строго забранен“. Снимка: biyokulule.com

В оживен супермаркет в Ерусалим елегантно облечена жена, дошла в Израел наскоро, спираше клиентите на магазина и ги питаше дали някой знае френски. Когато най-после намери такъв човек, първият й въпрос към него веднага бе: „Къде е щандът със сиренето?“ За евреите, които идват в „еврейската държава“ от всяко кътче, където има тяхна диаспора, тази стъпка може и да носи успокоение, но също така носи със себе си определени предизвикателства като нов език и култура, непознати социални правила и трудности да намерят работа – да не говорим за щанд за сирене, който по принцип е нещо нетипично за Израел.…

Кой иска религиозна война? Израелско-палестинският конфликт не е само за земя

Аншел Пфефер, в. Гардиън
  • 22 ноември 2014

Във вторник, малко след като двама палестински младежи нахлуха в синагога в Ерусалим, убиха четирима равини и раниха смъртоносно полицай в деня на храмовия им празник, „Народният фронт за освобождение на Палестина“ (НФОП) обяви, че извършителите са негови членове и похвали „героичната им акция“. Въпреки че бяха въоръжени с пистолет, двамата убийци предпочетоха да използват за кървавото си дело касапски сатъри – в стила на „Ислямска държава“ (ИД). НФОП някога се самоохарактеризира като категорично светско, марксистко-ленинско освободително движение. Основан от лекар християнин, той имаше дори шепа радикални антиционистки еврейски поддръжници. НФОП днес е сянката на това, което беше, и не…

Невероятно, но факт: Дъщерята на Раул Кастро гласува „против“ в парламента

Андреа Родригес
  • 20 август 2014

Асошиейтед прес

Мариела Кастро е директорка на Националния център за сексуално възпитание и активистка за ЛГТБ права. Снимка: от тв екрана

Още една революционна традиция в Куба бе нарушена – депутат гласува „против“ в парламента. И то не кой да е депутат. Мариела Кастро, дъщерята на президента Раул Кастро и племенница на Фидел Кастро, гласува против законопроект за правата на работниците, защото според нея той не дава достатъчно гаранции срещу дискриминацията на хора, заразени с вируса ХИВ, или срещу тези с нетрадиционна сексуална идентичност. Никой от експертите, с които АП се свърза по този повод, не си спомня друг случай на гласуване „против“ в 612-членното Национално събрание, което се събира на две кратки сесии годишно и одобрява законите с…

25 години от закуската с Митеран – скромното българско дисидентство (Изтупано от архива)

Иван Бакалов
  • 18 януари 2014
На закуската с Митеран през 1989 г. Вляво е акад. Шелудко, до него Блага Димитрова, президентът Митеран, вдясно е Копринка Червенкова. Снимка: БТА

Точно преди 25 години на 18 януари 1989 г. френският президент Франсоа Митеран пристига на официално посещение в България и митологизира българското дисидентство. Реално у нас дисиденство като в СССР или Чехословакия няма, но режим има. Има и хора, които му се противопоставят, повече или по.малко стоически. Митеран, който е легендарен френски политик социалист, два мандата президент от 1981 до 1995 г., кани на закуска 12 видни интелектуалци, които, в една или друга степен, са опозиция на режима, а част от тях са и франкофони. Към онзи момент в България се надига съпротива срещу властта на Живков. Някои от опозиционерите…

  • 1
  • 2