Резултати от търсенето

Ключова дума: Енчо Господинов

Енчо Господинов: В нашата журналистика има много таланти, но са принудени да водят тъжен и жалък живот

Енчо Господинов. Снимка: сбж

Б. р. – Енчо Господинов става легендарно име в журналистиката като международен кореспондент на някогашния в. „Поглед“. Посвещава се на хуманитарната дипломация и обикаля с мисии горещите точки на планетата преди да стане заместник-генерален секретар на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец (2007-2009). Преди това е представител на Делегацията на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец в Ню Йорк (1999-2007) и представител на регионалната делегация за Централна и Източна Европа в Будапеща (1996-1999). Голям приятел и автор на десетки материали в е-вестник. Поместваме част от обширното му интервю пред сайта на СБЖ.     – Нека…

Енчо Господинов: Действията ни са като на общество от ХVІ век

Швейцарци, австралийци и т. н. се готвят за бедствия 365 дни в годината, още от деца Росица Ангелова [inspic=43411,left,190]Енчо Господинов е специален съветник на еврокомисаря Кристалина Георгиева. Той е дългогодишен журналист в някогашния в. “Поглед”. В началото на 90-те години преминава на работа в Международния Червен кръст и пътува по много горещи точки на света. От 2000 година до неотдавна е бил посланик на организацията в ООН. В този период написа поредица от “Писма от Ню Йорк” за e-vestnik, а по-късно и от Женева, където работеше в централата на Международния Червен кръст (виж тук).

Lafka ли е Георги Господинов в българската литература?

Писателски войни преди Нова година

Георги Господинов. Снимка: Жанет 45

Груба словесна престрелка подпали съвременната ни литература по Коледа. В окото на бурята е Георги Господинов, най-четеният български писател през 2013 г. Неговият триумф провокира мнозина майстори на перото да заговорят откровено за успеха на родната книжна арена. Писателят Александър Секулов определи Господинов в профила си във фейсбук като „абсолютен коледен кич“. Позицията на Секулов предизвика намесата на издатели, писатели, критици и читатели в спора. Подобна битка не се е случвала в българската култура от 2008 г., когато т.нар. „млади“ Мартин Карбовски и Тома Марков скочиха срещу „старите“ Любомир Левчев, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Виктор…

Как през 1985 г. попаднах от София в Женева и… Етиопия

(Откъс от книгата на Енчо Господинов „Сянката на петнистия кон“, която излезе по книжарниците неотдавна. Няколко от историите в тази книга са писани специално за е-vestnik.bg, когато авторът се занимаваше с хуманитарна дипломация в Женева, Ню Йорк и други пъстри места) … И така, един прекрасен ден през пролетта на 1985 г в София пристигна една голяма приятелка на България и на Българския Червен кръст (БЧК) – австралийката Клариса Стеъри. От стар английски род, преселил се вероятно преди 150 г в Мелбърн, по неясни причини, Клариса, след като завършила френски език и литература в Австралия, беше дошла на работа във…

Как лишихме Борбата с корупцията от основно веществено доказателство

Борбата с корупцията не беше на себе си от щастие. Години наред стоически бе търпяла какви ли не подигравки. То не бяха приятелски кръгове, братовчеди и братовчедки, батковци и братковци, агнешки главички и суджуци. Чак до Барселона се бе прочула. Съвсем стана за кашмер на злобарите, които за по-модерно вече се наричат хейтъри. Но ето, че сега, тъкмо да я емнат за пореден път заради една скромна кръстница с добро сърце, великодушно приютила стреснато от Пернишкото земетресение семейство и даже наем не му поискала, Борбата с корупцията умело финтира злобарите и гордо се похвали с невероятен пробив срещу софийската мафия.…

На журналистиката – с любов и омерзение (Как да пишеш без да пишеш)

“После, след като сверих часовника си с часовника в тоалетната, тръгнах по дългия, мокър, постлан с камъни хълм към града. Не обръщах внимание на светкавиците, които тряскаха около мен. Или ми беше писано да ме убият, или не”. Дж. Д. Селинджър “На Есме с любов и омерзение”

Журналистика. Снимка: Тайм Бартел

Журналистика?! Какво беше това? Това е професията, която изчезна. Няма я. Назовавана като “втората най-древна професия” от Дафин Тодоров (вж. “Редакторе, къде си?“ от Енчо Господинов) вече просто не съществува. Явно стремежът към първата най-древна професия е надделял. Разбира се, трябва да се развиваме и да се стремим да сме първи. Макар…

Швейцария на Балканите или как да излезем от кризата

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Отворено писмо до редактора на е-вестник г-н Иван Бакалов от Енчо Господинов, бивш обитател на кантон Женева Уважаеми г-н редакторе, Пиша Ви това писмо в историческия за милата ни татковина момент, когато г-н президентът трябва да реши  кого да натовари със задачата да състави новото българско правителство, което да ни изведе към нови, по-светли хоризонти. Предварително се извинявам, че писмото ми излезе малко по-дълго отколкото очаквах, но с оглед на историческата важност на ситуацията, моля да му отделите нужното внимание и място във Вашия уважаван е-вестник. След като го публикувате, моля да го предадете на швейцарския посланик в София, или…

Журналистика по време на холера

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Надушвам как много колеги няма да се съгласят с написаното по-долу, как ще ме ругаят наум или по форумите, но има моменти в живота на пишещите братя и сестри, когато те засърбяват не само ръцете, но и мозъка. И ти се ще извикаш като Боримечката, но не за да сплашиш турските заптиета, а поне себе си, ако можеш. Миналата седмица се връщах от някакво служебно пътуване, и както понякога става, едно от малкото останали удоволствия от мизерията по самолетите днес, е да пиеш чаша вино в облаците със съботния брой на „Financial Times“. В секцията „House and Home“ има една…

Швейцария на Балканите или Балкани в Алпите – 2

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Продължава от вчера. Виж тук Референдумът за гарваните (и Швейцария на Балканите) Междувременно историята с пан Черни, чешкият художник и неговата творба, както и референдумът в Швейцария, ако не друго би трябвало да ни накарат да се замислим вън от контекста на тези две събития. И, както казваше мъдрият Радичков, може би колкото повече мислим, толкова по ще се замисляме… За това как ни виждат другите, как се държим по широкия свят и какво правим, за да ни разбират, уважават, а може би и обичат. Можем ли да изтрием стари клишета и да изваем нов облик на България и българите,…

Писмо от Женева: Референдумът за гарваните (и Швейцария на Балканите) – 1

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов
Плакати на швейцарската Народна партия, представящи българи и румънци като черни гарвани, разкъсващи Швейцария. Снимка: Ройтерс

Преди точно 18 години, един мой бивш началник, скандинавец, реши да ми направи добро. Понеже трябваше да отида на нова работа, той ми написа препоръчително писмо, в което дословно се казваше: „Препоръчвам настоятелно Е. Г. за работа в неговата област като много добър професионалист, въпреки че е българин.“ Подпис:… Години наред разказвах този епизод на моите деца и на приятели, а те се смееха… не можеха да повярват. Но аз още пазя това препоръчително писмо. Някъде към 7 часа сутринта в понеделник женевското радио Уърлд Рейдио Суитцерланд излъчи интервю с българския посланик в Берн. Репортерката Катрин, моя позната, го…

Един ден на Томас, един ден на света…

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

През септември в Женева е прекрасно. Слънцето грее меко и приятно, Монблан наднича зад езерото, надянал вечно бялата си шапка, яхти на местни банкери, на забогатели представители на руския пролетариат и на арабски петролни трудещи се се клатят лениво от лекия бриз. От крайезерните кафенета мирише на хубаво кафе и пресни кифли, градският транспорт е точен като швейцарски часовник през всички сезони и само тук-там на някоя спирка се качва мургав румънски ром с акордеон, от чийто клавиши излизат нежни карпатски звуци, напомнящи на равнодушните женевци, че „и ний сме дали нещо на света“. Гордите Балкани не се дават…

Чувам вечер как в бахчата доматите растат

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Сигурно вече съм споменавал, любезни читатели, че в моя чергарски живот досега съм сменил 20 къщи/апартаменти в различни държави. Докато бях журналист се смениха 6 главни редактори на в. „Поглед“ от 1975 до 1991 г. После, като преминах на работа в Международния червен кръст (МЧК), от 1991 досега се смениха 6 генерални секретари и 4 президента. Всичко това води до интересен опит и много главоболия. Търсенето на дом (къща или апартамент) в Женева е интересно преживяване.Тук има една митична институция наречена „Режи“ и само и единствено чрез нея, ако си наемател, можеш да намериш покрив над главата си. Различните райони…

Писмо от Женева: Когато швейцарските банки кихнат…

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов
Пейзаж от Женева. Снимка: Крис публична галерия

И така, мили читатели, дойде време пак да хвана перото. Този път от Женева. След 8 години в Ню Йорк се преместих на нова работа в старата ми организация. В Женева е щаб-квартирата на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, най-голямата международна хуманитарна организация, където работя с малки прекъсвания повече от 20 години. Да се преместиш от Ню Йорк в Женева е като да отидеш от София в Каспичан. Надявам се, че това сравнение ще се схване като комплимент за последния… Да те сравнят с Женева е гордост за всеки град. Може би без Лозана, защото Женева и…

Катедралата и самотата в мегаполиса

Предложението на редактора на е-вестник да пиша писма от Ню Йорк ми дойде като гръм от ясно небе. Аз, както вече сте разбрали от предишното писмо, съм актриса. При това руса. Писма прописах когато започнах да се мотая по света и защото има Интернет. А когато разбрах, че трябва да продължа започнатото от такъв майстор като Енчо Господинов, че и да се мъдря до писател като Милена Фучеджиева, бях почти готова да се откажа да участвам в увеличаването на броя на пишман писачите. Но предизвикателствата са моя начин на живот. Непрекъснато се изненадвам какви ги върша. Изненадана бях и че…

От серж. Бойчев до Били Джоел

И от радиоапарата “Марек” до клуб “Тера Блус”...

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

И така, мили читатели, дойде ред да напиша последното си писмо от Ню Йорк. През 12-те месеца на 2007 ви изпратих 14 писма. И ако не беше редакторът на е-вестник със своята тактична настойчивост, както и вашите (в повечето случаи) окуражаващи думи, едва ли щях да се захвана с това дело. Макар че навремето си изкарвах хляба с писане на репортажи в “стария” “Поглед” от прашните кръстопътища на историята. През тези месеци ви писах за живота на различни хора тук, много от които срещах всеки ден – служебно или случайно, писах за литература, журналистика, ООН, за Стайнбек и Йовков, за…

  • 1
  • 2