Резултати от търсенето

Ключова дума: Захарий Стоянов

Журналистика по време на холера: ротвайлери и пудели

Чакаме повече Тим Себастиан и Мария Цънцарова, а получаваме шербет

Недоволството от големите медии пренася цензурираните теми за коментиране в социалните мрежи. Колаж: e-vestnik

  Две лица разбуниха духовете на телевизионната аудитория през последните месеци: това на симпатичната Мария Цънцарова по Би Ти Ви и на опитния вълк Тим Себастиан, който в интервю по „Дойче веле“ с лекота смля самоувереността на министър Деница Сачева. Рядко се случва в нашата поувяхнала професия да има такова очакване на свежи лица и свежи мисли като всенародния копнеж по екранното присъствие на Мария Цънцарова. Още по-рядко се случва някой храбър наш политик да застане лице в лице пред стара хиена и звезда на Би Би Си като Тим Себастиан. Този копнеж на аудиторията към автентична, професионална и безкомпромисна…

Избягвайте кумирите, един ден се срутват

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

    Общото между любовта и политиката е, че когато се запалят, повечето хора превръщат обекта на любовта си в кумир. Бил той жена, мъж, партия или държава. Изглежда хората са устроени така, че не могат да живеят без кумири. Преди много години нашето училище ни предлагаше да изучаваме един карнобатски поет, известен като Димитър Полянов. Едно от многото му стихотворения се наричаше „Срутените кумири“. В него поетът ни обещаваше по-светло бъдеще, край на капитала и особено на принадената му стойност. Толкова популярен беше този идеалист, че за известно време Карнобат се казваше Поляновград, а Варна беше Сталин. Когато минах…

Влязохме ли в четвърта световна война

Васил Проданов за бъдещето на историята

„Четвъртата световна война вече е в ход” – има глава с такова заглавие в „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът?” на Васил Проданов (изд. „Захарий Стоянов”). Щуротия някаква, тъпа конспиративна теория? Проблемът е в името на автора. Той вече показа, че може да премисля системно и исторически току-що случващото се, без предпоставяне на ценности и идеологеми. Той брои студената война за война, платена от победените жестоко. Само за пример: България стигна равнището на 1989 г. много по-бавно, отколкото равнището на 1939 г. след Втората световна. Нова надпревара във въоръжаването, хибридни войни,…

Бележитите българи страдали и от свои в една България „в потури, но с цилиндър“

Алеко Константинов и Райна Княгиня.

„През една февруарска сутрин на 1836 г. Сливен осъмва от чудна новина, небивалица някаква… Добри Желязков […].Дето се върна преди две години от Русията и докара оттам  едни машинарии, които сами му тъчат сукното и абата…Същият този Добри, на когото в къщата няма толкова паници и сахани, колкото книги… взел, че помолил княз Стефан Богориди, родом от Котел, служител при самия султан в двореца му в Цариград, да стори тъй, че и той да се срещне със султана Махмуд ІІ… Срещнали се – сливналията с високо вирнатата глава и владетеля, зачуден от това посещение. Гостът носел тежки дисаги с…

Загадката Освободителна война

Разчепкана от Константин Косев и Стефан Дойнов

„Защо руският цар, който твърдо се зарича никога  да не воюва срещу Турция, обявява война? Защо руската армия, противно на всички елементарни изисквания на военното изкуство, не се възползва от ефекта на изненадата? Защо Русия обявява войната през април 1877 г., а започва военните действия чак през юни с.г., давайки по този начин добра възможност на противника да се подготви за отбрана? Защо през това време Руското главно командване три пъти променя плана си за водене на война? Защо руската дипломация не предприема нужните мерки за политическо осигуряване на евентуалните придобивки от войната?…

Добруджанска рапсодия: Хайка за спомени 1.

Ивайло Петров стреляше в сърцето

Добруджа. Снимка: от тв клип

В автобиографичната си книга „Преди да се родя и след това“ Ивайло Петров обичаше да се надсмива над миналото, над себе си, над нашенските традиции и особено над типично българските ни дивотии, особено политическите ни конвулсии и исторически салтоморталета. И макар героите му да населяваха една територия между Варна, Кардам, Силистра и Шумен, с център стария Добрич, тази негова „Йокнапатофа“ (по Фокнър) или „Салатената купа“ (в Салинас, Калифорния, на Стайнбек) отразяваше като капка вода  съдържанието на националната чаша.  Добруджа тогава не беше само една малка България, а нещо средно между балканските потури, виенските пардесюта,…

От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

Бели лястовички, излюпени в гнездо, 2014 г. Птичката се смята за едно от въплъщенията на Иисус Христос. Снимка: Impact Press Group

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…). През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах,…

Василя Левски Дякона, гордостта и славата на злощастна България

„Васил Левски (Дяконът)“ от Захарий Стоянов – непреходната книга за Апостола на свободата излезе отново в навечерието на 180-ата годишнина от рождението на Васил Левски, която България чества на 18 юли 2017 г. Предговорът към новото издание на „Хермес“ е написан от философа и журналист Тони Николов. Той е озаглавен „Биографът Захарий и неговият Васил Левски“ и завършва с надеждата, че книгата ще бъде преоткрита от едно ново читателско поколение, което ще проумее нейната историческа важност. Читателите да не търсят от мене строго безпристрастна оценка. Колкото и да се предвардях да бъда само прост тълкувател на факти и верни картини,…

Михаил Виденов: Езикът на простака е просташки

Той предлага социолингвистични решения за бъдещето на България

„След 2-3 десетилетия България ще се изправи пред огромна ромска маса, която по численост ще е равна или дори по-голяма от българската. Това ще е армия от неграмотни хора, негодни да създават национален продукт” предупреждава Михаил Виденов в „Из моя езиковедски бележник” (изд. „Захарий Стоянов”). Що за социолингвистична грижа? Ето що. Нашенската тенденция е децата на етническите малцинства да тръгват на училище без да знаят български. Не защото циганите са цигани, а защото „се прекъсва нишката на билингвалната традиция”. И след 2-3 седмици са готови да напуснат училище, независимо от задължителностите. Няма…

„Забравена София” – още Свинтила от чекмеджето

Владимир Свинтила

„Кой е рисувал като съветските писатели вътрешните трансформации, откриването вътре в човека и от човека на неподозирани съдби? Това западноевропейската литература не е и сънувала. Както казват, съветската литература е литература на прогнозата. Горки каза: на третата действителност – бъдещата!”, Владимир Свинтила по повод откриването на съветска книжарница в София преди Втората световна война. В „Забравена София” (изд. „Захарий Стоянов”). Свинтила! Който след 1990 г. беше върл антикомунист. Спомени за София до РЕВОЛЮЦИЯТА, разбирай 9 септември. Литература от чекмеджето. Няма ли дъно Свинтиловото чекмедже? Явно тази е писана преди прехода. За кафенетата, за младите поети, за вестниците, за уличните музиканти,…

Роденият да бъде човек винаги стига до простото „Искам да бъда свободен”

16 истории за Васил Левски излизат в общ сборник

Б. р. – сборникът с разкази „Искам да бъда свободен” на журналиста Димитър Дишев създава един завършен образ на Апостола на свободата Васил Левски, като показва множество различни гледни точки за живота и делото на Дякона. В новото издание на „Сиела” са събрани 16 творби на Димитър Дишев, които той е написал в резултат на близо 40 години задълбочени изследвания на историческите извори. Макар и художествена измислица, те се придържат възможно най-близо до познатите ни факти или поне до достатъчно добре обосновани хипотези за делото на Левски, за неговите политически позиции,…

Как почна нашата Гражданска война

И кой отчужди народ от държава

„Денят на 28 септември 1918 г. бе първият от бъдещата братоубийствена Гражданска война в България”, Георги Марков в „Голямата война и българският меч над балканския възел 1914-1919. Разсичането”. Първата книга беше „Заплитането” (изд. „Захарий Стоянов”). Почти почасова хроника на българското участие в Първата световна война. Невероятни снимки. На въпросния ден 2500 разбунтувани и напуснали фронта войници пристигат в София с 5 влака от Радомир и Перник и са посрещнати с куршуми на Захарна фабрика от юнкерите. Първата заповед е издадена на 25 септември: „Да се заловят и изтребят клетвопрестъпниците, като не бъдат допускани до…

Издатели излизат от анонимност. Да видим кой ни прави книгите

Тръгнал да омъжва дъщеря си в хаоса на 1991-ва, нямал пари, и се сетил за „Вечния календар”. Намерил някакво вехто издание и го засилил в 10 000 тираж. Останали му пари за основаване на издателство: „Когато ме попитат „Кой ти даде пари да се занимаваш с книгоиздаване?”, отговарям: ”Вечният календар”. Цанко Серафимов в „Речник на признанията” (изд. „Орбел”). Най-новото българско книгоиздаване гъмжи от митове, Весела Люцканова ги събираше, направи 3 тома и й писна. Но със Серафимов може и така да е. Разказва битието си и отношението към исторически факти и личности. Личните му срещи са най-интересни. „Изявявам моята позиция…

Неизвестният Симеон Радев в 10 тома

Роди се голям български писател

Том 6 от „Лица и събития от моето време” на Симеон Радев е със спомените му за периода от 28 юли 1913-а до края на 1914 г. (изд. „Захарий Стоянов”). Тогава е пълномощен министър в Букурещ, а това е началото на неосъществените му дипломатически спомени за 1913-1940 г. Съставителите са добавили части от дипломатическата му кореспонденция, още спомени и статии от разни години. Гвоздеят в последния 7 том е биографията на Вазов. Двамата се познавали от 1899 г. Тук са и новооткритите писма на Вазов до Радев, които той смятал за изгубени през бомбардировките. И…

Хождение по буквите

Валери Петров. Рисунка: Димитър Киров

Любомудри читателю, внемли тук житието на братята Кирил и Методи, което апокрифно се носи, но е само то най-паче истинно, понеже-защото едва в наше време докрай се разбра тя какво са прекарали двамата братя. Започва житието с момента, от който по воля Божия те изпълнили свойто решение вопреки папското вето да создадат Абевето. – Ний – казал Кирил – сме солунски братя. Аз съм по-малък, а тоз е мой батя. От мати-славянка и от баща-Лъв. Въпросът наш е такъв и такъв… И рекъл им старшията на патриаршията: – Вашето дело се разбира само. Пойдите в отдела “Четмо и писмо”. И…