Резултати от търсенето

Ключова дума: Иво Райнов

Българският ерос: между забраната, свенливостта и откровеността

Екслибрис от Тициана Нукера, Италия. Илюстрация от книгата

Марио Варгас Льоса казва: „Голяма еротична литература няма, т.е. голямата литература не може да бъде само еротична. Макар че може би въобще няма голяма литература, която между другото да не е и еротична.” Българският Ерос има особена съдба. Поради вековната ни социална несвобода и културна изолация интимният живот дълго е бил недостъпен за публично обсъждане, оставал е скрит зад високите зидове на дома и твърде рядко е попадал в обектива на литературата и изкуството. Дори след Освобождението, облъчени с патриархален морал, редовите граждани съвсем са обърквали понятията за пристойност и непристойност. Старият софиянец Георги Георгиев разказва как през 90-те години…

Люба Ивошевич полудяла заради изневерите на Георги Димитров

Новата книга на Петя Александрова „България в потури, но с цилиндър“ е съставена от 50 очерка

Люба Ивошевич и Георги Димитров – 1906 г.

Те засягат както живота на известни личности, така и множество събития, свързани с културния живот в България през XIX–XX век. Книгата проследява любопитни факти от живота на Елисавета Багряна, Николай Райнов, Ангел Каралийчев, Петко Славейков, Змей Горянин, Йордан Стубел, Кръстьо Стоянов Пишурка и много други. Част от текстовете са посветени на манталитета на българина и отношението му към възникващите новости в българското съвремие – появата на литературните салони, на цирка като изкуство, на плажа като „мода“ и др. Книгата е изпълнена с пиперливи любовни…

„Love.net“ звучи фалшиво и е недодялан, но не разочарова съвсем

Яко – с хепиенд! Иначе продуцентите показват повече умения в рекламата, отколкото в правенето на кино

Журналистът – Захари Бахаров – в жилището си, което прилича на студио на американски медиен бос. Снимки: официален сайт на продукцията Love.net

Поредният грандиозен български филм се казва “Love.net”. Грандиозен – заради рекламата. Когато надуеш много балона на рекламата, може да последва разочарование… Е, като гледаш филма, не си чак толкова разочарован. Но остава един привкус на недодялан български филм. Фалшът е най-голямата беда на българското кино. Фалш във всичко – актьори, които рецитират, герои и сюжети, които са нереални и нагласени. Love.net не прави изключение в това отношение. В първите 10-15 минути от филма актьорите звучат фалшиво като настъпен счупен акордеон. Направо рецитатори, без изключение…

Богомил Райнов или бомбите с часовников механизъм на Великия инквизитор

Портрет на Богомил Райнов от Светлин Русев

…Не мина и година от кончината на Богомил Райнов и на книжния пазар започнаха да избухват сглобените от него приживе “самоделни взривни устройства” – най-напред “Лека ни пръст” (2008), а след това и “Писмо от мъртвец” (2009), предназначени да развенчаят веднъж завинаги неговите най-омразни опоненти – Александър Жендов, Радой Ралин и Борис Делчев. Не му е било никак леко да реши кога да ги взриви – дали докато е жив, та лично да се наслади от ефекта на своя терористичен акт, или да ги програмира да гръмнат след смъртта му, та да се избави от неудобството сам със собствените си…

Богомил Райнов напада от гроба Радой Ралин. Шоуто на сатирика по софийските улици

[inspic=18516,right,,260]Точно за рождения ден на покойния сатирик Радой Ралин в София излезе книга на друг покоен писател - Богомил Райнов - в която има груби нападки към легендарния епиграмист. Книгата е озаглавена "Писма от отвъдното" и Богомил Райнов не е искал да се издава докато е жив. В нея има отделна глава за Радой Ралин, в която накратко той е описан като идиот (буквално), който ходи зле облечен с омазнени дрехи и говори мръсотии по улиците, а въпреки ореола си на дисидент,

Отшелникът от махала Сурсуля

Снимка: Иван Бакалов

Екстремен планинар съм. Избирам непозната планина или необходен маршрут и тръгвам. Отдавна се канех да поскитам из западната част на Стара планина. Насочих се между Берковска и Чипровска планина и тъй като върховете Ком и Миджур са стари завоевания реших да покоря някой от по-ниските им събратя. Красотата на планината бързо обзе сетивата ми. Отбягвах трасетата, отбелязани с туристическа маркировка. Планинарската ми страст се задоволява с девствените местенца, скрити в дебрите на вековните гори. Гледам на тези непознати места като на лични открития. Преминах през слънчеви полянки и сенчести гори, любувах се на тишината, прекъсвана от ритмичните удари на някой…

Ваятелят Георги Чапкънов като герой на книга

„И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи“ разказва за пътя и великите срещи в живота и изкуството

Коя е жената, чиито черти вдъхновяват Георги Чапкънов да извае статуята на София? Как Радой Ралин става спасител на паметника на Чарли Чаплин в Габрово? При какви обстоятелства великият актьор Константин Кисимов втрещява една кралска кобра в Индия? Защо гениалният режисьор Федерико Фелини избира тъкмо Чапа да вае портрета му? Какви ли още истории щяха да разказват статуите и портретите, излезли изпод ръцете на Георги Чапкънов, ако можеха да говорят? Журналистката Елена Кръстева разкрива някои от най-интересните от тях в книгата-албум „И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи“. Луксозният том от 132 цветни страници включва снимки от архива…

Що е класик?

170 години от рождението на Иван Вазов

Едва ли много българи са си задавали въпроса „Що е класик?“, който от Сент Бьов до Т. С. Елиът, а и в наши дни вълнува критическата мисъл и е може би главният ѝ въпрос. Но и без да са се питали това, всички единодушно ще посочат Иван Вазов като класик на българската литература. Той, разбира се, не е нито единственият, нито първият ѝ класик, но е писателят, който в най-голяма степен въплъщава представата за български класик. Ботев е наистина нещо по-високо, но именно защото той е изключението, геният, понятието „класик“, което всъщност значи „първокласен“, образец, пò приляга на Вазов. Вазов…

Кирил Кръстев си спомня: Как арестуваха Гео Милев в Ямбол

"Спомени за културния живот между двете световни войни" е най-ценното произведение на Кирил Кръстев, което запазва културната ни идентичност за поколения напред

Кирил Кръстев, 1922 г.

Кирил Кръстев (1904–1991) е сред най-изтъкнатите интелектуалци на своето време. Завършва естествени науки в Софийския университет и специализира изобразително изкуство в Париж. Утвърждава се като есеист, литературен и кинокритик, публицист, изкуствовед. Създател, редактор и сътрудник на редица вестници и издания на културна тематика, той е винаги във вихъра на събитията. Мемоарната книга на Кирил Кръстев „Спомени за културния живот между двете световни войни” (Ера) представя панорамна картина на културния живот в България между двете войни. Той ни предоставя сведения и интересни факти относно най-видните творци и интелектуалци, дружества и редакции през този период. В неговия специфичен стил, неподдаващ се на…

Ксероксите при соца, „Люти чушки” и как беше реабилитиран Радой Ралин

Ксерокопието на „Люти чушки“ с автографи на Димовски и Ралин. Снимка: e-vestnik

„Люти чушки” е малка книжка, издадена за пръв път през 1968 г. И набързо инкриминирана, изтеглена от книжарниците още преди да се продадат и 2-3 хил. броя. Днес е антикварна рядкост. Впрочем, може да се намери в интернет понякога за 30-40 лв., но не е сигурно дали не става дума за фототипното издание от 1990 г., което върви за 20 лв. Книгата има и второ издание зад граница, в Париж, през 1983 г. Който има запазен екземпляр от първото издание вкъщи, го пази като семейна и колекционерска ценност. Така, както се пазят по някоя златна монета от баба и…

Ох, дядо попеее – тайните рисунки на Стоян Венев

Еротични рисунки от серията с поп. От албума „Еротиката на Стоян Венев“.

Не само карикатурите на Тодор Живков от Тодор Цонев останаха скрити през годините на соца. От чекмеджето излязоха и еротичните рисунки на Стоян Венев. Неотдавна имаше изложба и излезе каталог на тези картини, запазени от колекцията на Богомил Райнов. През 1962 или 1963, както пише Богомоил Райнов, той научил, че Стоян Венев тайно рисува голи тела, еротика и, както се изразява писателят – „по-срамотни изображения”. Самият Райнов в Париж е имал възможност да разглежда много подобни произведения на художници. Но социалистическия морал няма как да допусне такива изложби.

Еротична рисунка от Стоян Венев, в която се долавя автопортрет на художника. От албума „Еротиката на Стоян Венев“.

Стоян Венев признал пред Райнов, че рисувал и после изгарял много…

„Забравена София” – още Свинтила от чекмеджето

Владимир Свинтила

„Кой е рисувал като съветските писатели вътрешните трансформации, откриването вътре в човека и от човека на неподозирани съдби? Това западноевропейската литература не е и сънувала. Както казват, съветската литература е литература на прогнозата. Горки каза: на третата действителност – бъдещата!”, Владимир Свинтила по повод откриването на съветска книжарница в София преди Втората световна война. В „Забравена София” (изд. „Захарий Стоянов”). Свинтила! Който след 1990 г. беше върл антикомунист. Спомени за София до РЕВОЛЮЦИЯТА, разбирай 9 септември. Литература от чекмеджето. Няма ли дъно Свинтиловото чекмедже? Явно тази е писана преди прехода. За кафенетата, за младите поети, за вестниците, за уличните музиканти,…

Кои са прогонените гении на България?

„Прогонените гении на България“ на Венелин Митев не е само книга с истории за българи, които разнасят духа на страната си по света. Това е биография на таланта, който не може да бъде пречупен от системата, не се побира в клишета и схеми. Тя говори за любовта, която е по-силна от омразата. За болката от принудата да се разделиш с мястото, на което принадлежиш. Историите са носталгични, но не сантиментални. Създават усещането за един особен кръговрат. В тях времето и талантът си партнират, понякога отричат, за да се срещнат. Историите се движат отвъд привидната сладост на успеха. Те са между…

Симеончо ли е „българското дете, ядящо плъх“ на Салвадор Дали?

Салвадор Дали. Фройд в полиморфна перверзия, или българското дете, ядящо плъх. 1939 г.

Б. р. – Напоследък отново в социалните мрежи се разпространява една картина на Салвадор Дали и се водят спорове има ли „български сюжет“ в нея, дали изобразеното дете не е тогавашният български престолонаследник Симеон, чиито снимки по онова време са печатани върху марки и пликове. В своя статия от март 2004 г. във в. „Култура“ литературоведът Светлозар Игов обоснова тезата, че това е образът на Симеон Сакскобургготски. Тук пускаме отново статията му и малко снимки на детето Симеон от онова време за да може всеки да сравни. Заглавието е на редакцията. „Българското дете” на Салвадор Дали” е статия от Жоржета…

Историята на българския „Шарли“ – „Стършел“ – при соца и днес

Михаил Вешим. Снимки: Иван Бакалов

„Фрелон ебдо“ – така по аналогия с „Шарли ебдо“ трябва да се казва на френски българският хумористичен седмичник „Стършел“. Излиза от февруари 1946 година и е най-старият вестник в България, всяка седмица без прекъсване вече 69 години. По-стар е със 7 месеца и от вестник „Труд“, който уж е доайен, започнал да излиза през 1936 г., но има големи прекъсвания и промяна в името, тръгва редовно по-късно – от есента на 1946 г. „Стършел“ все още се крепи на пазара само благодарение на ината на една шепа сатирици и карикатуристи. Френският е „Щурец“, българският – „Стършел“. Сегашните събития поставят сатиричните…