Резултати от търсенето

Ключова дума: Книжен Ъгъл

Задава ли се книжен туризъм

„Книгоиздаването, книгата, книжовността въобще, не се практикуват; те се изучават в университетите – както  археологията. Хартиените книги са обявени за културни ценности, защитени със закон. За да не ги изхвърлят, хората ги предават в библиотеките, които се превръщат в музеи. Практикува се т.нар. книжен туризъм – посещение и разглеждане на библиотека-музей”. Антиутопията е на Алберт Бенбасат от „Алиса в дигиталния свят” (изд. „Кралица Маб”). Веригата „автор-ръкопис-издателство-печатница-книга-книготърговец-потребител” се трансформира радикално. Бенбасат обсъжда ставащото с радикална тревога. Проблемът не е толкова в изместването на хартиената книга от електронната, колкото в търговските похвати, с които се прави и чийто резултат е нечетенето. Тревогата…

„Менгеле“ – биография на злото

„Влакът беше спрял на коловозите и аз видях там Менгеле заедно с още неколцина офицери. После Менгеле викна: „Докторите и фармацевтите да излязат напред!”… Неколцина мъже пристъпиха бавно. После Менгеле даде знак, ето така, и те минаха покрай него, от лявата му страна… Една жена стоеше най-отпред. „На колко години сте?”, попита я Менгеле. А тя отвърна: „На двайсет и девет”. „Бременна ли сте?” „Да.” „В кой месец?” „В деветия.” И тогава Менгеле направи ето така.” Бьок жестикулира отново с десния палец. „Все същия знак, ту наляво, ту надясно, отново и отново. Накрая отиде до мястото, където стояха докторите. Сред…

В политиката няма невинни

Според „Пролет“ на Али Смит

„… той стои на някакъв железопътен перон някъде в северната част на Шотландия. Защо е тук? Неправилен въпрос. Той подсказва наличието на някаква история. Но няма никаква история. Ричард е приключил с историите… Това е човек, прислонил се до колоната на някаква гара. Нищо повече” – завръзката в „Пролет” на Али Смит. Какви са тези литературни гари? Горната е ясна – алегория. Отговорът на Али Смит не е така категоричен и нормално – това е белетристика. Трети роман от „сезонната” й четирилогия след „Есен” и „Зима” – фабулно независими една от друга истории (изд. „Лист”, превод Паулина Мичева). Този Ричард…

Когато журналистите са „Неудачници“

Такива са поне в романа на Том Ракман

Том Ракман

„Ето защо ти напусна журналистиката, а аз не го направих. Не виждам разликата между интересно и долнопробно”, обяснява героиня от „Неудачниците” (Кръг, превод Ангел Игов) на Том Ракман. Тя работи за американски вестник, правен в Рим. Срещнала е италианеца, с когото е живяла 6 години – до 30-те ѝ, запознали се като стажанти в редакцията. Но се върнала във Вашингтон, зарязала го без предупреждение, после издателите я изтеглили обратно като главен редактор. Сега е на 43, мерват се с Дарио за секунди на крак на медийна конференция, той успява да и подаде визитка, тя се качва на таксито и го…

Романът гори най-лесно

„Искам да видя Трахимброд – сподели героят. – Да видя как е там, как е израснал дядо ми, къде щях да съм сега, ако не беше войната”, разказва другият герой на Джонатан Сафран Фоер във „Всичко е осветено” (изд. „Лист”, превод Петя Петкова). Другият герой е украински младеж, през 90-те години се наемат с дядо си да разведат с тяхната кола американски младеж из Западна Украйна. Американецът е героят. Казва се Джонатан Сафран Фоер. Евреин е, дядо му е от онзи край, оживял по чудо през Втората световна война, дошъл единствено със снимка, оставена от дядото и по снимката ще…

Русия като лагер

Те не се замерят с темата, изстрадват я

„Бил е началник на лагера – каза старецът, след като помълча. – Още не е имало град, а само лагер, кариерата и мината. Началствал е над всичко това. Петнайсет хиляди души. Две хиляди охрана и волнонаемни, а останалите – затворници. Дълго е бил началник, десетина години, от първите бараки до първите блокове. След това нещо му се е случило, не помня какво. То аз още не съм бил тук, знам от документи и от разкази” – научава най-сетне героят на Сергей Лебедев в „Предел на забравата” (Кръг, превод Денис Коробко). Научава от завеждащия архива на минната администрация. Като дете летувал…

Който е вълк за съседа си, ще бъде агне за чужденеца. Югославия отвън и отвътре


„На практика всички са чели книгата „Фермата на животните”, обаче попитайте колцина са чели предговора към нея. Отговорът ще бъде много малко или никой. Причината е, че отначало той не е бил публикуван. Защо не е бил публикуван? Общоприето бе, че „Фермата на животните” е сатира на тоталитарните врагове на Запада като Съветския съюз. Това, разбира се, бе чудесно и всички я хвалеха. Обаче в предговора Оруел казва, че я е писал за Англия. Предупреждава, че хората във Великобритания не трябва да бъдат толкова самомнителни, тъй като Англия изобщо не е толкова различна. Предговорът му се казва „Свобода на пресата”…

„Мефистофел” и политнекоректният Клаус Ман

Германският театрален и кино актьор и режисьор Густаф Грюндгенс споделя в интервю за телевизия ZDF три месеца преди кончината си през 1963 г.: „Ще ви отговоря с израза на Томас Ман, изречен от него веднъж в тесен кръг. Той сравни актьорите – сега това звучи смешно – със светулки, които летят незабележимо през деня, а през нощта неочаквано почват ярко да светят”. Клаус Ман разказва в „Мефистофел”: „И увлеченият от темата си учен сравни актьора Хьофген – когото все пак никога не бе виждал на сцената, а познаваше само като рецитатор на Рилке – със светулчица, която денем от хитра…

Приключението Русия

Преди 3 века и днес – общото и различното

„Друг път се засилих да прескоча едно блато. Сръгах коня и когато стигнахме в средата на блатото, разбрах, че то е много по-дълбоко, отколкото предполагах. Затова се върнах назад и излязох на брега, за да се засиля още повече. Но тоя път се случи нещо ужасно: цамбукнахме с коня и аз затънах до шия в блатото. Навярно щях да загина, ако не се бях сетил да се хвана за собствената си коса и да се самоизтегля. Коня държах между краката си и по тоя начин спасих и него”, разказва барон Мюнхаузен. Най-цитираното му приключение, заради което той се споменава нарицателно.…

Хуморът като последна защитна линия

В романа на Фредрик Бакман „Тревожни хора”

„Демокрацията е обречена система, защото всички идиоти са готови да повярват в каквото и да е, стига да звучи добре”, обяснява героиня на Фредрик Бакман в „Тревожни хора” (Сиела, превод Любомир Гиздов). Някой да не е съгласен? Грешната дума тук обаче е „обречена”. Нареченото „демокрация” е неизтребимо точно защото всички идиоти са готови… И си идваме на думата: „идиоти”. „Това е история за много неща, но най-вече за идиоти”, почва романа си Бакман. Читателят ще разбере, че не просто обилно превежданият у нас шведски писател има героите си за такива, те се имат за такива. И ако се върнем на…

Отговор на развихрилата се историческа самодейност за Апостола

Процесът срещу Левски е политически според строго юридически анализ

„Едно е безспорно – че Процесът на Васил Левски и другите осъдени съзаклятници от Специалната комисия през 1872-1873 г. е с политически характер и този извод не зависи от юридическото обяснение за характера на Специалната комисия и от процесуалните правила, по които тя е действала. Безспорно е още, че Османската държава е принудена да проведе процес с международен отзвук в цялата територия на Европа, което е могъщо оръжие в полза на бъдещото национално освобождение. Затова по-добре е да не се стремим да го „провъзгласяваме за нищожен”, което е и несериозно от юридическа гледна точка”, обобщава Маргарита Златарева в „Юридически поглед…

Как се ражда Харуки Мураками

Четем първите му два романа

„Честно казано, четях най-различни книги – най-много харесвах руски романи от деветнайсети век и сурови американски детективски истории, – но не познавах съвременната японска литература. Затова нямах представа нито какви японски романи се четяха по онова време, нито как да пиша литература на японски” – Харуки Мураками изповядва раждането си като писател. Повечето японци „завършват училище, намират си работа и известно време след това се женят, обяснява той. Дори аз първоначално смятах да следвам този модел. Поне така си представях, че ще се случи. В действителност обаче се ожених, започнах работа, а после най-сетне успях (някак) и да завърша образованието…

Да видиш невидимото – в човека и държавата

„В политиката нищо не се случва случайно. Ако това се случи, можете да заложите, че е било планирано по този начин” – думи на американския президент Франклин Рузвелт. Цитира го Йордан Начев в „Дълбоката държава”. „Дълбоката държава” според автора е: „Корпоратизирана, милитаризирана, бюрократично стабилна и ефикасно функционираща група с неизбиран от хората състав, която в действителност ръководи страната”. Тя ловко се маскира зад понятието „демокрация” и става все по-силна в най-силните страни. Начев я осветлява с данни най-вече от живота в САЩ. Но от дълбоката държава никъде няма спасение. Той акцентира върху някои от нейните прояви, като например социалния тероризъм.…

Стивън Фрай: Създателят е луд и несправедлив

Актьорът съживи изкусително митовете

„Но първо се състояли сватбите. Оженили се Афродита и Хефест, а после Зевс и Хера. Венчалните обреди изпълнила с очарователна простота Хестия, която помазала четиримата с ароматни масла, прикадила с уханен дим и запяла с нежния си, мелодичен глас химни, в които се говорело за вярност, съвместен труд и взаимно уважение. Семейството и гостите гледали, мнозина подсмърчали и примигвали, за да прогонят сълзите. Един фавн, позволил си нетактичната забележка, че Афродита и Хефест били очарователна двойка, незабавно бил сритан в задника от нацупения Арес”, разказва Стивън Фрай в „Митове” (изд. „Еднорог”, превод Боряна Джанабетска). И за да е по-вълнуващо, Зевс…

Книгата като музей, който се подрежда от победителите

На 1 декември 1955 г. чернокожата шивачка Роза Паркс се прибира от работа, автобусът се пълни и я карат да стане за да седне бял. Арестуват я за нарушаване на закона за сегрегация, глобяват я. И тя, заедно с активистите Мартин Лутър Кинг и Ед Никсън подхващат кампания за бойкот на обществения транспорт. Чернокожите вървят пеш или на автостоп 381 дни и транспортните фирми клякат. Слага се край на транспортната сегрегация. На цената на арестувани над 100 души, тормоз над активистите, Роза и съпругът й са принудени да напуснат града. „Събитията, които промениха света” припомня случая (Хермес, превод Марина Симеонова).…