Резултати от търсенето

Ключова дума: Книжен Ъгъл

Задава ли се книжен туризъм

„Книгоиздаването, книгата, книжовността въобще, не се практикуват; те се изучават в университетите – както  археологията. Хартиените книги са обявени за културни ценности, защитени със закон. За да не ги изхвърлят, хората ги предават в библиотеките, които се превръщат в музеи. Практикува се т.нар. книжен туризъм – посещение и разглеждане на библиотека-музей”. Антиутопията е на Алберт Бенбасат от „Алиса в дигиталния свят” (изд. „Кралица Маб”). Веригата „автор-ръкопис-издателство-печатница-книга-книготърговец-потребител” се трансформира радикално. Бенбасат обсъжда ставащото с радикална тревога. Проблемът не е толкова в изместването на хартиената книга от електронната, колкото в търговските похвати, с които се прави и чийто резултат е нечетенето. Тревогата…

Как се пише за Джон Ленън. Една по-различна биография

„Повече от половин век след разпадането на „Бийтълс” ние продължаваме да се чудим. Как се случи това? Как успяха да го постигнат? Те се превърнаха в най-великия културен и социален феномен на всички времена”, чуди се Лесли-Ан Джоунс в „Кой уби Джон Ленън?” (Колибри, превод Мирела Стефанова). Отговорът на въпроса в заглавието на този текст е: За Ленън се пише с патос. Чак пък „на всички времена”? Джоунс се представя като „музикален журналист”, та следва да проявим разбиране. Както и към „социалния феномен”. Но за „културния” – да, с нежно уточнение: „Бийтълс” станаха етикета на този феномен. Елвис Пресли загатна…

Как се живее в мир и удоволствие

Джулиан Барнс документира Бел епок

Джулиан Барнс


„Веселата Англия, Златният век, Бел епок – подобни лъскави етикети винаги се измислят в ретроспекция. Никой в Париж през 1895 или 1900 г. не е казвал: „Живеем в Бел епок, да се наслаждаваме на мига”. Фразата „Бел епок”, която описва мирния период между катастрофалното френско поражение през 1870-1871 г. и катастрофалната френска победа през 1914-1918 г., се появява в езика едва през 1940-1941 г., след още една френска загуба. Тя е заглавие на радиопредаване, което впоследствие се трансформира в музикално-драматично представление, излъчвано на живо: поощряващ етикет, който те кара да се чувстваш добре и е в съзвучие с определени германски…

Кое им е великото на великите

Според техните биографии

„Накрая, следвайки интуицията си, Беренд решава да провери близкия Брайънт Парк, където си спомня, че Тесла често излиза на разходка. Там, в сенките, стои издокараният известен учен – отрупан с гълъби. Птиците кълват от разперените му ръце. Накацали са по главата му. Тълпят се около черните му лачени обувки. Беренд тихо и внимателно отстранява птиците и двамата мъже бавно се връщат в сградата на Обединените инженерни общества на 39-а улица”, припомня Ричард Мънсън в „Никола Тесла” (Прозорец, превод Йоана Стоянова). „Голяма тълпа” се е събрала за връчване на медала „Едисон”, когато установяват, че лауреатът е изчезнал – вечерта на 18…

Петър Увалиев: България е скрита картинка

Четем радиобеседите му

„От десетилетия знам, че по света има хора, които хич не се възхищават от това, което разправям – най-вече тогава, когато възмущението им е от втора ръка: те не били слушали, но някой друг ме бил чул и им бил казал какво съм казал. И не се чудете, че тяхната неприязън ме ласкае: който се стреми всекиму да допада, сам се разпада. Който всекиго задоволява, никого не уважава. А пък аз цял живот съм търсил и все още търся кого да тача. Самочувствието ми е огледално. Колкото повече добро виждам, толкова повече се съзиждам. А когато понякога ми се случва…

Валентин Караманчев изтръсква памет и страсти в „Брашнен чувал“

„Професор Пелева изследва живата, нетленната плът на забележителни белетристични творби. След нея е неприлично да се занимаваш с ексхумация на тленни останки. Професор Пелева не заклеймява априори други мнения по темата. Даже очаква оспорване на нейните тези. Поради това и аз с претенции не на изследовател, а на читател – съвременник си позволявам две несъгласия с нея. Във всичките 320 страници тя не излиза вън от парадигмата Георги Марков – Държавна сигурност… Това ако не е „недостатък”, то поне е недостатъчност. Трудът на професор Пелева прави път на бъдещи изследователи на творец като Георги Марков. Да го обхванат цялостно извън…

20 учени за 20 от „Големите загадки в световната история”

Изданието е под редакцията на изтъкнатия историк Жан-Кристиан Птифис

Историята не е нито дълга спокойна река, нито огрян от слънцето хълм, откъдето може да се съзерцава бавното и величествено разгръщане на събитията. Тя е по-скоро, ако продължим с географското сравнение, лъкатушещ път, който понякога прекосява красиви поля, после внезапно се врязва в сенчести, гъсти гори, изпълнени с тайни и загадки, със скрити истини, с приказки и легенди, с измами и невероятни слухове – фалшиви новини, както бихме казали днес, – които невинаги е лесно да се различат. Човешкото въображение винаги се е вълнувало от загадъчното, от необяснимото, от мистериозното. Но защо повечето загадки остават мистерия и до днес, когато…

„Менгеле“ – биография на злото

„Влакът беше спрял на коловозите и аз видях там Менгеле заедно с още неколцина офицери. После Менгеле викна: „Докторите и фармацевтите да излязат напред!”… Неколцина мъже пристъпиха бавно. После Менгеле даде знак, ето така, и те минаха покрай него, от лявата му страна… Една жена стоеше най-отпред. „На колко години сте?”, попита я Менгеле. А тя отвърна: „На двайсет и девет”. „Бременна ли сте?” „Да.” „В кой месец?” „В деветия.” И тогава Менгеле направи ето така.” Бьок жестикулира отново с десния палец. „Все същия знак, ту наляво, ту надясно, отново и отново. Накрая отиде до мястото, където стояха докторите. Сред…

В политиката няма невинни

Според „Пролет“ на Али Смит

„… той стои на някакъв железопътен перон някъде в северната част на Шотландия. Защо е тук? Неправилен въпрос. Той подсказва наличието на някаква история. Но няма никаква история. Ричард е приключил с историите… Това е човек, прислонил се до колоната на някаква гара. Нищо повече” – завръзката в „Пролет” на Али Смит. Какви са тези литературни гари? Горната е ясна – алегория. Отговорът на Али Смит не е така категоричен и нормално – това е белетристика. Трети роман от „сезонната” й четирилогия след „Есен” и „Зима” – фабулно независими една от друга истории (изд. „Лист”, превод Паулина Мичева). Този Ричард…

Когато журналистите са „Неудачници“

Такива са поне в романа на Том Ракман

Том Ракман

„Ето защо ти напусна журналистиката, а аз не го направих. Не виждам разликата между интересно и долнопробно”, обяснява героиня от „Неудачниците” (Кръг, превод Ангел Игов) на Том Ракман. Тя работи за американски вестник, правен в Рим. Срещнала е италианеца, с когото е живяла 6 години – до 30-те ѝ, запознали се като стажанти в редакцията. Но се върнала във Вашингтон, зарязала го без предупреждение, после издателите я изтеглили обратно като главен редактор. Сега е на 43, мерват се с Дарио за секунди на крак на медийна конференция, той успява да и подаде визитка, тя се качва на таксито и го…

Романът гори най-лесно

„Искам да видя Трахимброд – сподели героят. – Да видя как е там, как е израснал дядо ми, къде щях да съм сега, ако не беше войната”, разказва другият герой на Джонатан Сафран Фоер във „Всичко е осветено” (изд. „Лист”, превод Петя Петкова). Другият герой е украински младеж, през 90-те години се наемат с дядо си да разведат с тяхната кола американски младеж из Западна Украйна. Американецът е героят. Казва се Джонатан Сафран Фоер. Евреин е, дядо му е от онзи край, оживял по чудо през Втората световна война, дошъл единствено със снимка, оставена от дядото и по снимката ще…

Русия като лагер

Те не се замерят с темата, изстрадват я

„Бил е началник на лагера – каза старецът, след като помълча. – Още не е имало град, а само лагер, кариерата и мината. Началствал е над всичко това. Петнайсет хиляди души. Две хиляди охрана и волнонаемни, а останалите – затворници. Дълго е бил началник, десетина години, от първите бараки до първите блокове. След това нещо му се е случило, не помня какво. То аз още не съм бил тук, знам от документи и от разкази” – научава най-сетне героят на Сергей Лебедев в „Предел на забравата” (Кръг, превод Денис Коробко). Научава от завеждащия архива на минната администрация. Като дете летувал…

Който е вълк за съседа си, ще бъде агне за чужденеца. Югославия отвън и отвътре


„На практика всички са чели книгата „Фермата на животните”, обаче попитайте колцина са чели предговора към нея. Отговорът ще бъде много малко или никой. Причината е, че отначало той не е бил публикуван. Защо не е бил публикуван? Общоприето бе, че „Фермата на животните” е сатира на тоталитарните врагове на Запада като Съветския съюз. Това, разбира се, бе чудесно и всички я хвалеха. Обаче в предговора Оруел казва, че я е писал за Англия. Предупреждава, че хората във Великобритания не трябва да бъдат толкова самомнителни, тъй като Англия изобщо не е толкова различна. Предговорът му се казва „Свобода на пресата”…

„Мефистофел” и политнекоректният Клаус Ман

Германският театрален и кино актьор и режисьор Густаф Грюндгенс споделя в интервю за телевизия ZDF три месеца преди кончината си през 1963 г.: „Ще ви отговоря с израза на Томас Ман, изречен от него веднъж в тесен кръг. Той сравни актьорите – сега това звучи смешно – със светулки, които летят незабележимо през деня, а през нощта неочаквано почват ярко да светят”. Клаус Ман разказва в „Мефистофел”: „И увлеченият от темата си учен сравни актьора Хьофген – когото все пак никога не бе виждал на сцената, а познаваше само като рецитатор на Рилке – със светулчица, която денем от хитра…

Приключението Русия

Преди 3 века и днес – общото и различното

„Друг път се засилих да прескоча едно блато. Сръгах коня и когато стигнахме в средата на блатото, разбрах, че то е много по-дълбоко, отколкото предполагах. Затова се върнах назад и излязох на брега, за да се засиля още повече. Но тоя път се случи нещо ужасно: цамбукнахме с коня и аз затънах до шия в блатото. Навярно щях да загина, ако не се бях сетил да се хвана за собствената си коса и да се самоизтегля. Коня държах между краката си и по тоя начин спасих и него”, разказва барон Мюнхаузен. Най-цитираното му приключение, заради което той се споменава нарицателно.…