Резултати от търсенето

Ключова дума: Копринка Червенкова

Копринка Червенкова: …Да не свърши с репликата „Демокрацията е едно недоносче”…

30 години след 10 ноември и думите на Живков „Социализмът е едно недоносче”

Копринка Червенкова и специалният брой на сп. „Биограф“ History – за 30-годишнината от падането на Стената и Живков. Снимка: Иван Бакалов

 Копринка Червенкова е журналист, главен редактор на в. „Култура” (превърнал се от една година във в. „К”). Тя е една от 12-те поканени на историческата закуска с френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г. в София, като преследвана от режима на Живков. Завършила е френската гимназия в София. Преди 1989 г. е работила във в. „Народна култура“, откъдето е уволнена, след като става член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, и впоследствие е изключена от БКП. – Минаха 30 години от 10 ноември. Като че ли имаше големи надежди тогава, а повечето хора са разочаровани. Каква е,…

Копринка Червенкова: Най-гнилото в обществото не са политиците, а съдът и медиите

Копринка Червенкова. Гл. редактор на в. „Култура“. Снимка: Иван Бакалов

Копринка Червенкова е журналист, главен редактор на в. „Култура”, известна като дисидент преди 1989 г., когато е работила във в. „Народна култура“ и е уволнена, след като става член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройстовото и е изключена от БКП. Червенкова е франкофон, завършила е френската гимназия в София и е една от 12-те поканени на прочутата закуска с френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г. в София, в качеството й на преследвана от режима на Живков. Тази година на същата дата 19 януари закуската във френското посолство беше организирана отново, но присъстваха 5 от поканените тогава…

На прощаване с Вестника – „Култура“ и „К“

Днес по обед с Копринка ще разнесем последния изобщо брой на вестник „К“, наследник на традициите на „Култура“ и „Народна култура“ от 1957 г. насам. Кралят умря, узурпаторът е жив. А това са последните ми думи, публикувани на място, на което отдадох двайсет всекидневни години от живота си: „Това е последната ми колонка. В нея исках да пиша за прелестната книжка „Коледата на едно дете в Уелс“ от Дилън Томас (превод от английски Александър Шурбанов за „Лист“), за полезните и безполезните подаръци, за Чичовците и Лелите, за църковните камбани вътре в децата, за потайния и свят мрак, към който момченцето…

Как Младенов и Луканов организираха свалянето на Живков на 10 ноември

Последната манифестация пред мавзолея, 9 септември 1989 г. Непубликувана досега снимка, от специалното издание на сп. „Биограф“ – History special. Тодор Живков е вляво от центъра, маха с ръка. До него наляво е неизвестна „съветска другарка“, министър-председателят Георги Атанасов, до него съветският посланик Виктор Шарапов. Най-вдясно са Георги Йорданов, Петър Младенов и Милко Балев. Снимка: БТА

(Продължение – виж „Бурята отнесе двамата, които се осмелиха да свалят Живков“ )   Множество публикации описват 10 ноември като преврат, под ръководството на КГБ, с ръката на Москва. Съветски дипломати, като съветника в посолството Валентин Терехов описват в спомени подробно как са заговорничили с Луканов и Младенов, каква „историческа роля“ са имали в свалянето на Живков. Реалността е по-различна. Луканов е кандидат-член на Политбюро и въпреки съдействието и връзките с руски представители, нямам как да вземе решение за свалянето на Живков. Няма глас в Политбюро, само съвещателен. Оставката трябва да се гласува от членовете на Политбюро и секретари…

Първият митинг – спомен за ентусиазъм, който днес отсъства

Митингът гласува вот на доверие на Петър Младенов за 1 година. Снимка: Иван Бакалов

Първият митинг на зараждащата се опозиция беше пълен с плакати против Тодор Живков. Докато т. нар. реформатори в БСП свалиха Живков внимателно, с благодарности, давайки си сметка, че той още има силна подкрепа и е заобиколен със свои хора на всички равнища, на митинга на зараждащата се опозиция на 18 ноември излизат обзети от радост хора, въодушевени, че е свършил един 33-годишен едноличен режим. По повод първия митинг на 18 ноември 1989 г. някои западни издания язвително отбелязаха, че на опозицията в България й е трябвало цяла седмица след падането на Живков, за да го организира. Предния ден, на 17…

Любослава Русева: Не желая да се харесвам на „правилни“ граждани, комсомолщината ме отвращава

Вежливостта у нас е слабост, а удивлението се приема за глупост, казва журналистката

Любослава Русева. Снимка: личен архив

Любослава Русева е анализатор на обществото (това е може би най-точно определение), един от най-критичните публицистични гласове у нас. Родена е през 1970 в София и е завършила славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През годините е работила във в. „Новинар“, в.„Дневник“ като колумнист и политически наблюдател, зам.- главен редактор на сп. „Тема“, коментатор във в. „Гласове“. Понастоящем е анализатор в сайта „Редута“. С нея разговаряме за цената на това да останеш независим журналист, за средата, в която живеем и за проявленията на българския дух…

Първият митинг на 18 ноември, първите опозиционери – кой кой е?

18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

София от комунизма изглежда странно на черно-белите снимки. Кадрите от първия митинг на 18 ноември 1989 г. пред храма „Св. Александър Невски” показват в детайли какви са софиянци тогава. Макар и в слънчев ден, всичко е някак сиво, хората са облечени безцветно и мизерно… Дали е от черно-белите снимки? Изрових от архива си един широкоформатен цветен филм с 8 кадъра от онзи митинг. Никъде до сега не съм виждал цветни снимки от него. Не че тогава нямаше цветни филми, но фотографите май не са помислили за това. Тогава грабнах покрай черно-белите филми един цветен, който имах под ръка и…

Владислав Тодоров: Борисов беше върнат на власт от красиво и опрятно малцинство на успели в прехода граждани

Копринка Червенкова, Христо Буцев

Владислав Тодоров. Снимка: личен сайт

Владислав Тодоров е български културолог и писател, който живее и работи в САЩ, където преподава културна история на Русия и Източна Европа в Пенсилванския университет. Автор е на няколко книги, сред които нашумелите романи „Дзифт“ и „Цинкограф“, както и на сценариите за филмите по тях. Поместваме разговора му с Копринка Червенкова и Христо Буцев от в. Култура с големи съкращения. – Защо заминахте за Америка? – Причината не е една. Но това, което реши нещата за нас, беше изходът от първите свободни избори в България. Това съм го споделял не веднъж. След кратък период на опиянение,…

25 години от закуската с Митеран – скромното българско дисидентство (Изтупано от архива)

На закуската с Митеран през 1989 г. Вляво е акад. Шелудко, до него Блага Димитрова, президентът Митеран, вдясно е Копринка Червенкова. Снимка: БТА

Точно преди 25 години на 18 януари 1989 г. френският президент Франсоа Митеран пристига на официално посещение в България и митологизира българското дисидентство. Реално у нас дисиденство като в СССР или Чехословакия няма, но режим има. Има и хора, които му се противопоставят, повече или по.малко стоически. Митеран, който е легендарен френски политик социалист, два мандата президент от 1981 до 1995 г., кани на закуска 12 видни интелектуалци, които, в една или друга степен, са опозиция на режима, а част от тях са и франкофони. Към онзи момент в България се надига съпротива срещу властта на Живков. Някои от опозиционерите…

Димитър Кенаров: „Червени боклуци“ е историческа инерция

Димитър Кенаров. Снимка: от тв екрана

Димитър Кенаров (1981, София) е български поет и американски журналист на свободна практика. Статии на Кенаров са публикувани в Esquire, Outside, The Nation, Foreign Policy, The International Herald Tribune, Boston Globe, The Ecologist и др. Автор на стихосбирките „Пътуване към кухнята” (2001) и „Апокрифни животни” (2010), преводач на Елизабет Бишъп на български. Негови пътеписи са избрани три пъти за годишната антология „Най-добрите американски пътеписи“. Обикалял е като журналист Балканите и е наблюдавал протестите в Турция. Димитър Кенаров завърши неотдавна своя репортерски проект за американския Център Пулицър на тема шистов газ и фракинг „Шистов газ: от Полша до Пенсилвания“. – Вие…

Появи се Харта за разграждане на плутократичния модел и установяване на демокрацията

Корпоративна банда
Плакат от протестите след назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Снимка: Булфото

Над 60 юристи, журналисти, университетски преподаватели, граждански активисти, творци и екозащтиници се подписаха под уставна декларация наречена „Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава“. Тя е определена като „Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона“. Ето текста на хартата, с имената на подписалите я накрая: Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава (Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона) Протестите на десетки хиляди граждани в цялата страна бяха мотивирани от отчаяна загриженост за състоянието на държавността в България. Няма съмнение, че се намираме в дълбока криза на обществения…

18 ноември 1989 г. – Сивият цвят на комунизма и кой кой е от първите

18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

София от комунизма изглежда странно на черно-белите снимки. Кадрите от първия митинг на 18 ноември 1989 г. пред храма „Св. Александър Невски” показват в детайли какви са софиянци тогава. Макар и в слънчев ден, всичко е някак сиво, хората са облечени безцветно и мизерно… Дали е от черно-белите снимки? Изрових от архива си един широкоформатен цветен филм с 8 кадъра от онзи митинг. Никъде до сега не съм виждал цветни снимки от него. Не че тогава нямаше цветни филми, но фотографите май не са помислили за това. Тогава грабнах покрай черно-белите филми един цветен, който имах под ръка и…

Издателката на в. „Папарак“ беше осъдена на 2 г. и 4000 лв. глоба за кражба от e-vestnik

Основателят на в. „Папарак“ (вторият отдясно наляво) и другарчетата му на делото на Слави Трифонов срещу тях преди няколко години. Сега в съда за кражба попадна издателката, на която той е прехвърлил фирмата. Снимка: архив „Шоуто на Слави“

Таня Иванова, управител на фирмата издател на в. „Папарак”, беше осъдена вчера от Районен съд София на 2 г. лишаване от свобода с 5-годишно отсрочване на изпълнението на присъдата и 4000 лв. глоба. Така завърши първото наказателно дело за кражба на авторски права в печатно издание у нас. Кражба от e-vestnik… Читателят може да се стресне – какво пък толкова? Ето какво. От лятото на 2007 г. читатели и колеги съобщават в редакцията на e-vestnik, че някои интервюта и текстове са ги видели препечатани в „Папарак”. Някои от тях – с кресливи заглавия, не като при нас. Що е то…

Пророчества от 2006 г. – Бойко Б. се издигна като слуга на много господари

Снимка: Булфото

Текстът по-долу е публикуван във вестник „Гласове” в началото на 2006 г. Пускаме го тук, защото в него има някои проникновени оценки за сегашния премиер Борисов, които дори имат характер на предсказания. Поредният мелодраматичен герой Има един жанр в драматургията, който се нарича мелодрама. Историята на театъра го свързва с края на XVIII век, тоест с времето след Френската революция, когато населението, казват, се превърнало в народ; и не само се еманципирало, но и станало важен играч – и в политическия, и в обществения живот. В мелодрамата, като във всеки уважаващ се жанр, има задължителни правила и съответно – атрибути:…

Любен Дилов-син пред в. „Култура“: Хората не искат фалшивия език на медиите

Копринка Червенкова: Питам се, ако не се беше случил 10 ноември, ти в момента какво щеше да бъдеш?

Любен Дилов-син. Корица на сп. „Власт и вино“

Любен Дилов: Щях пак да се занимавам с някакъв тип шоубизнес или с медии. Ако не бях емигрирал, разбира се. През 1989 г., заедно с една художничка, Антония Дуенде (голямата дъщеря на Надежда Драгова), заминахме на едно място в Западна Германия. Тя беше асистентка в Художествената академия, аз – последен курс във Факултета по журналистика, и смятахме, че отиваме в някакво много висше училище. Попаднахме в нещо като читалище – хаймфолксхохшуле – където по-заможните германци едно време са си пращали децата, за…

  • 1
  • 2