Резултати от търсенето

Ключова дума: От Книжен Ъгъл

Четивото Холокост

Защо не ни стигнаха осем десетилетия за него

Семейството е докарано с ешелон в Аушвиц, двете момичета държат майка си за ръце: „Наш ред е. Д-р Менгеле вдига пръст. „Тази майка ли ти е, или ти е сестра?” – пита ме той. Стискам дланта на мама, а Магда стиска другата й длан… И тогава изричам думата, която ще се опитвам да забравя през остатъка от живота си, да я залича от съзнанието си до ден днешен. – Майка. Твърде късно разбрах значението на въпроса. „Сестра, сестра, сестра” – искам да извикам. Менгеле посочва на мама да тръгне наляво. Тя върви след малките деца и възрастните, след бременните и…

Кое им е великото на великите

Според техните биографии

„Накрая, следвайки интуицията си, Беренд решава да провери близкия Брайънт Парк, където си спомня, че Тесла често излиза на разходка. Там, в сенките, стои издокараният известен учен – отрупан с гълъби. Птиците кълват от разперените му ръце. Накацали са по главата му. Тълпят се около черните му лачени обувки. Беренд тихо и внимателно отстранява птиците и двамата мъже бавно се връщат в сградата на Обединените инженерни общества на 39-а улица”, припомня Ричард Мънсън в „Никола Тесла” (Прозорец, превод Йоана Стоянова). „Голяма тълпа” се е събрала за връчване на медала „Едисон”, когато установяват, че лауреатът е изчезнал – вечерта на 18…

20 учени за 20 от „Големите загадки в световната история”

Изданието е под редакцията на изтъкнатия историк Жан-Кристиан Птифис

Историята не е нито дълга спокойна река, нито огрян от слънцето хълм, откъдето може да се съзерцава бавното и величествено разгръщане на събитията. Тя е по-скоро, ако продължим с географското сравнение, лъкатушещ път, който понякога прекосява красиви поля, после внезапно се врязва в сенчести, гъсти гори, изпълнени с тайни и загадки, със скрити истини, с приказки и легенди, с измами и невероятни слухове – фалшиви новини, както бихме казали днес, – които невинаги е лесно да се различат. Човешкото въображение винаги се е вълнувало от загадъчното, от необяснимото, от мистериозното. Но защо повечето загадки остават мистерия и до днес, когато…

„Менгеле“ – биография на злото

„Влакът беше спрял на коловозите и аз видях там Менгеле заедно с още неколцина офицери. После Менгеле викна: „Докторите и фармацевтите да излязат напред!”… Неколцина мъже пристъпиха бавно. После Менгеле даде знак, ето така, и те минаха покрай него, от лявата му страна… Една жена стоеше най-отпред. „На колко години сте?”, попита я Менгеле. А тя отвърна: „На двайсет и девет”. „Бременна ли сте?” „Да.” „В кой месец?” „В деветия.” И тогава Менгеле направи ето така.” Бьок жестикулира отново с десния палец. „Все същия знак, ту наляво, ту надясно, отново и отново. Накрая отиде до мястото, където стояха докторите. Сред…

Който е вълк за съседа си, ще бъде агне за чужденеца. Югославия отвън и отвътре


„На практика всички са чели книгата „Фермата на животните”, обаче попитайте колцина са чели предговора към нея. Отговорът ще бъде много малко или никой. Причината е, че отначало той не е бил публикуван. Защо не е бил публикуван? Общоприето бе, че „Фермата на животните” е сатира на тоталитарните врагове на Запада като Съветския съюз. Това, разбира се, бе чудесно и всички я хвалеха. Обаче в предговора Оруел казва, че я е писал за Англия. Предупреждава, че хората във Великобритания не трябва да бъдат толкова самомнителни, тъй като Англия изобщо не е толкова различна. Предговорът му се казва „Свобода на пресата”…

Отговор на развихрилата се историческа самодейност за Апостола

Процесът срещу Левски е политически според строго юридически анализ

„Едно е безспорно – че Процесът на Васил Левски и другите осъдени съзаклятници от Специалната комисия през 1872-1873 г. е с политически характер и този извод не зависи от юридическото обяснение за характера на Специалната комисия и от процесуалните правила, по които тя е действала. Безспорно е още, че Османската държава е принудена да проведе процес с международен отзвук в цялата територия на Европа, което е могъщо оръжие в полза на бъдещото национално освобождение. Затова по-добре е да не се стремим да го „провъзгласяваме за нищожен”, което е и несериозно от юридическа гледна точка”, обобщава Маргарита Златарева в „Юридически поглед…

Да видиш невидимото – в човека и държавата

„В политиката нищо не се случва случайно. Ако това се случи, можете да заложите, че е било планирано по този начин” – думи на американския президент Франклин Рузвелт. Цитира го Йордан Начев в „Дълбоката държава”. „Дълбоката държава” според автора е: „Корпоратизирана, милитаризирана, бюрократично стабилна и ефикасно функционираща група с неизбиран от хората състав, която в действителност ръководи страната”. Тя ловко се маскира зад понятието „демокрация” и става все по-силна в най-силните страни. Начев я осветлява с данни най-вече от живота в САЩ. Но от дълбоката държава никъде няма спасение. Той акцентира върху някои от нейните прояви, като например социалния тероризъм.…

Книгата като музей, който се подрежда от победителите

На 1 декември 1955 г. чернокожата шивачка Роза Паркс се прибира от работа, автобусът се пълни и я карат да стане за да седне бял. Арестуват я за нарушаване на закона за сегрегация, глобяват я. И тя, заедно с активистите Мартин Лутър Кинг и Ед Никсън подхващат кампания за бойкот на обществения транспорт. Чернокожите вървят пеш или на автостоп 381 дни и транспортните фирми клякат. Слага се край на транспортната сегрегация. На цената на арестувани над 100 души, тормоз над активистите, Роза и съпругът й са принудени да напуснат града. „Събитията, които промениха света” припомня случая (Хермес, превод Марина Симеонова).…

Как простотията стана политическа сила

Еволюцията не се справя с глупостта, значи тя е необходима

„Произвеждането на малоумия, което беше постоянна черта на пресата, се превърна в епидемия, заливаща медиите, интернет и социалните мрежи, които ги разпространяват толкова масово, че простотията стана политическа сила. Тя е част от това, което бе наречено епоха на „постистината”, но е по-добре да го наречем епоха на простотията: произвеждането на такъв тип дискурс и мисъл, в който никой не се интересува дали това, което казва е вярно, и единственото, което има значение, е постигнатият ефект”, според Паскал Анжел, професор във Висшето училище по социални науки в Париж в „Психология на глупостта” (изд. „Изток-Запад”, превод Недка Капралова). Главният редактор на…

Докато темата „капитализъм” е табу у нас, ще четем за него от преводи

„През 1930 г. българите можеха да очакват продължителност на живота с около десет години по-малка от тази на връстниците си в развитите западни страни. През 1960 г. българите вече можеха да очакват да живеят по-дълго от австрийците и се радваха на вероятността да живеят колкото французите, западногерманците и британците”, четем в „От държавен социализъм към посткомунистически капитализъм: критически поглед” на Иван Селени (изд. „Изток-Запад”). Сборник от тематични студии. Цитатът е от „Защо социализмът се провали?” и е от нищожните български „участия” в книгата. „Разпадането на системата не е било неизбежно, а е резултат от взаимодействието на няколко фактора, ендогенни и…

Ще излезе ли светът от кризата

Джаред Даймънд посочва възможното и невъзможното

„Коефициентът 32 има големи последици за начина на поведение на хората в развиващия се свят, той има последици и за онова, което предстои на всички нас. Всяка година например средният американец потребява 32 пъти повече бензин и произвежда 32 пъти повече пластмасови отпадъци и въглероден диоксид, отколкото средния гражданин на една бедна страна”, отбелязва Джаред Даймънд в „Катаклизъм. Преломни моменти за държавите в криза” (Изток-Запад, превод Елена Филипова). Първият свят се състои от около 1 милиард души, в останалия – бедния са 6,5 милиарда. САЩ потребяват 210 пъти повече ресурси от Кения като цяло. Италианското население от 60 милиона потребява…

Розмари Стателова за меда и жилото на соц естрадата

„Бях необикновено шокиран. Обикалях по репетиции и констатирах, че всички оркестранти, певци и певици свиреха и пееха предимно чужди песни на чужд език… Когато ги питах защо не свирят и не пеят творби на наши композитори, отговаряха ми, че са малко и не струват” – създателят на фестивала „Златният Орфей” Генко Генов за ситуацията през 1965 г. И се решава на проверена технология – конкурс: „Започнах да уговарям един по един нашите композитори и в края на май от 50 предоставени песни одобрихме 14”. Обаче певците отказват: „Да не сме луди?”. Генов се обръща към началството: „Имам една идея, но…

Мразовитото преддверие на ада в „Сивият мъх сияе” на Тор Вилхялмсон

Заоплаквали сме се, че сме малка литература. Исландците са колкото жителите на Пловдив

Трима братя махмурлии пътували с конете си, единият паднал, изтърколил се по склона, братята го вдигнали, не помръдвал: „Мъртъв е, рекъл тогава единият. И братята затрупали тялото с камъни, за да не го нападат гарваните”. Вкъщи баща им яхнал коня му, намерил купчината камъни, изровил го: „Наквасил устните му, а калпазанинът дошъл в съзнание, просто бил заспал” – в „Сивият мъх сияе” на Тор Вилхялмсон (изд. „Лист”, превод от исландски Стефан Паунов). „Исландия. Земя на ледовете. Мразовитото преддверие на ада”, XIX век. Млад съдия пътува на кон из провинцията за първото си дело – за кръвосмешение и убийство на новородено.…

Уловеното време на Андрей Тарковски

Опростачаването е неизбежно, според днешния му прочит

„Интервалите между филмите бяха продължителни и болезнени и защото нямах какво да правя, ми даваха много време за размисъл за същността на целите ми; за факторите, които отличават киното от другите изкуства; кое за мен е неговият уникален потенциал; как се съпоставя моят опит с опита и постиженията на колегите ми. Като четях и препрочитах книги за историята на киното, стигнах до извода, че те не ме удовлетворяват, а пораждат у мен желание да споря и да изложа собствените си възгледи за проблемите и целите на правенето на филм” – Андрей Тарковски за „Уловеното време” (Колибри, превод Владимир Игнатовски). Планина…

Литературното шампанско на Фоенкинос

Ръкопис е в дъното на лудия му сюжет в „Загадката Анри Пик” „Агат винаги се движеше така, все едно че четеше роман, без да пропуска нищо” и „Руш винаги се бе чувствал добре в тази дреха, която му придаваше вид на недовършен роман” – общата образност боде окото. Има защо – в „Загадката Анри Пик” на Давид Фоенкинос (Колибри, превод Георги Ангелов). Млада служителка в парижко издателство се залюбва с начеващ писател, пробутва първия му роман. Катастрофален провал. И се утешават при нейните родители вдън Бретан. Там в градската библиотека попадат на луда история: библиотека на отхвърлените романи. Всеки неуспял…